Зима е. Проблемът с газа продължава да ни тормози и ние още повече се свиваме в шаловете си. Затова имаме отчаяна нужда от топли пролетни мисли и от спешно положително мислене. Наистина е трудно да мислиш позитивно с проблеми, които изскачат отвсякъде, но със сигурност е по-добре отколкото да се затъва в изводи от типа “нищо няма да се оправи в тази сбъркана държава”. Можете да се развеселите като отидете на кино.
На екран е новият филм с Джим Кери, преведен изключително успешно като “Навитакът”. След поредните силни роли в “Блясъкът на чистия ум” (2004), “Лемъни Сникет: Поредица от злополучия” (2004) и “Числото 23” (2007) Кери се връща на екран в страхотна форма и с малки бръчици около очите. За да ни докаже, че наистина го може - играенето, превъплъщаването, изкълчените физиономии и безкрайната пластичност.
“Навитакът” е достойно допълнение във филмографията на комика Джим. Тук той трябва да се “превърне” в асоциалния мърморко Карл, който непрекъснато отказва, за каквото и да го помолят, включително и да се вижда с най-добрите си приятели. Никакъв проблем да го“сътвори”.
Във втората част на филма обаче трябва да изиграе противоположен Карл - усмихнат, готов да помогне, отворен към нови предизвикателства и на всеки въпрос отговаря с “да”. Ами и с този се справя. Смешно и убедително. Филмът не е досаден и наистина е положителен. Действа ободряващо на фона на сивото небе, сбръчканите души и ужасно многото кал, която ни заобикаля в одушевен и неодушевен смисъл.
Ако не понасяте много Джим Кери, пак идете да го гледате. Защото не е типична негова комедия, по време на която се чудите защо цялата зала не спира да се смее.
“Навитакът” е предизвикателство към всеки зрител да се замисли до каква степен прилича на нещастния Карл и то в много ведър вариант. Някои мохикани мислим, че все пак е важно един филм да те замисли, ако и вие сте от нашия отбор, навийте някое другарче и споделете веселото.
0 гласа