Рецензии
Паркър - не се закачай с Транспортера!

Гледането на филми с Джейсън Стейтъм е своеобразна форма на терапия и ефикасна форма на психическо разтоварване. И тъй като британският екшън-актьор изпълнява една роля в различни филми, вероятно е подходящо да се каже, че зрителят прекарва приятни минути в креслото, в съзерцание на поредните приключения на Транспортера.

Следвайки метода на Константин Станиславски, Стейтъм е влязъл в сценичен Образ (някъде около 2002 година) и не бърза да излезе от него. Той няма причина да го прави, защото се чувства достатъчно комфортно в него и е достатъчно разумен да не се разхожда в непозната територия, криеща опасности от всякакво естество. Равномерното му екранно присъствие, непромененият външен вид и внимателният подбор на ролите, му осигуряват равномерно количество почитатели и равномерен (солиден) бокс-офис на филмите му.

Паркър е професионален бандит, ръководен от благородни правила в своята не дотам благородна дейност, почиваща на ръководния принцип: взимаме само от богатите, не убиваме и не нараняваме никого. Благодарение на неговия план обирът на един лунапарк в Охайо е елементарна рутинна операция, по време на която той успява дори да проведе успокоителна беседа с изключително стресиран полицай-новобранец.

И ако мисията приключва безболезнено, то разпределянето на плячката се оказва труден и деликатен момент. Съучастниците на Паркър не споделят аристократичния му подход, в резултат на което той се оказва смъртоносно прострелян и изоставен в една крайпътна канавка.

Нека зрителят не се притеснява, защото атлетичното тяло на Стейтъм познава раните, а грозните белези от тях, показват, че те не са били подлагани на ласкавите грижи на квалифициран медицински персонал. Оцелял по чудо, Паркър се оказва в болница, надянал за кратко време болничната престилка от Огън в кръвта. Това, което следва по-нататък е отмъщение – справедливо, хладнокръвно, ефикасно и безмилостно.

В луксозната част на Флорида, където се събират всички протагонисти, пътят на Паркър пресича този на очарователната Лесли Роджърс, агент по покупко-продажба на недвижими имоти, превъплътена от Дженифър Лопес - другата голяма холивудска звезда в киноразказа. Новините за нейното участие са две. Добрата е, че тя не пее. Лошата е, че се опитва да създаде многопластов персонаж в екшън филм като драматична актриса.

Смехотворният резултат буди съчувствие и умиление. Смекчаващо вината обстоятелство е, че докато Паркър проверява наличието на специални разузнавателни средства по тялото на Джей Ло, зрителят може да се убеди, че костариканската дива прекарва много време във фитнес-клуба и да обнови впечатленията си от нейните щедри форми, гордо запълвали страниците на шарените списания с жълта тенденция. Веднага трябва да разочаровам читателя с друга новина – очакваната любовно-еротична сцена между Джейсън Стейтъм и Джей Ло не се състоява, затова те остават приятели завинаги.

Паркър предлага достатъчно количество ръкопашни разговори, за да засити истинския екшън фен. Сцените са заснети и монтирани с вещина, а звуковата писта предлага дори и звук от среща на пожарогасител с главата на несговорчив охранител.

И ако Паркър действа много, то репликите му са лаконични, пълни със сарказъм, цинизъм и чувство за хумор, доближаващи се до философски обобщения.

Бих сравнил неговият екранен образ с този на Клинт Истууд в уестърните на Серджо Леоне. С каменното си небръснато лице, почти голата си глава и костюма си (с нищожни вариации) Стейтъм превръща клишето в творчество.

Твърдението е почти абсурдно, но феноменалният успех на всеки негов филм го доказва по неопровержим начин и Паркър е достойна перла в кариерата му и в екшън жанра.

dalt