Рецензии
"Твърде лично 2", за крушата и дървото

Ексклузивна рецензия

След „Непобедимите 2”, в който групата на Слай Сталоун неутрализира злокобните планове на Жан-Клод Ван Дам, жанрът отново поглежда към Балканите и предлага на вниманието ни продължението на приключенията на оттеглилия се от американските специални служби, Брайън Милс.

Почитателите на твърдите екшъни вече познават ефикасността му от първата част на "Твърде лично", в която той неутрализира група албански гангстери в Париж, осигуряваща свежа женска плът за публичните домове.

Бандитската мрежа щеше да работи безотказно и до ден днешен, ако не се беше забъркала с дъщерята на въпросния пенсионер от ЦРУ в разцвета на силите си и професионалните си умения. В "Твърде лично 2" съдбата отвежда екс-шпионинът Милс в Истанбул, където в опит да постигне житейско равновесие за кратко туристическо пребиваване се събира малкото му семейство.

В сценарий, написан вероятно между два слънчеви уикенда, филмът скицира ефикасно и пестеливо портрета на агента-наемник като образцов съсед, загрижен баща и идеален разведен мъж, в забележителна сцена с диалози напомнящи сапунена телевизионна серия с латиноамерикански привкус.

Първите десетина минути екранно време запознават зрителя с четиримата главни герои и тяхната мотивация – една дъщеря, която има гадже, но няма шофьорска книжка, един бандит, който се заклева пред съратниците си да отмъсти смъртта на сина си, една разведена жена, която е нещастна поради направения от нея избор и бивш шпионин с добро сърце, призован да разреши всички тези вътрешни конфликти.

Не след дълго конфликтите от вътрешни стават външни и почти мелодраматичния пролог се заменя от това, за което зрителят е дошъл в залата – преследвания, стрелба с порядъчно количество жертви и ръкопашни схватки в които тъмни балкански субекти (иначе казано „мутри”) се надпреварват да ядат пердах от главния герой.

Следва кратка отмора за зрители и актьори, през която бомбени експлозии разтърсват многовековната столица на южната ни съседка. За изненада на зрителя жертви няма и това не са терористични актове. Събитията навеждат на мисълта, че няма нищо по-добро за укрепване на семейството от едно добро отвличане и едно още по-добро освобождаване.

Поведението на дъщерята на оперативния работник Милс показва, че крушата и дървото се намират в пряка близост. Девойката се притичва на помощ на родителите си, отвлечени и измъчвани от изключително недобронамерените албански гангстери. Следва втора част и епилог, в която правдата получава възможност да възтържествува по недвусмислен начин.

„Твърде лично 2” не е семейна драма, въпреки че би могъл да бъде. Той е типичен продукт на компанията на гениалния Люк Бесон и на естетиката на франчайза в киното - зрителят получава повторно насладата от всички елементи на първата част. По всичко личи, че изцеждането на възможностите на историята едва ли ще предложи трета част, тъй като вече всички членове на задружното семейство бяха отвлечени и спасявани впоследствие.

dalt