Добрият разказвач може да превърне в изкуство едно единствено изображение или част от диалог, която остава в съзнанието на аудиенцията за цял живот.
През 1999 г., режисьора и сценариста M. Найт Шаямалан пленява аудиенцията със своя международно приветстван трилър “Шесто чуство”, история за духове, изпълнена с неизвестност и страх. Филмът се превъща в световен културен феномен, а след големият му успех последват : „Неуязвимият”, “Следите” и “Селото”,с които Шаямалан става известен като изкусен разказвач.
В ера, през която програмирането на действителността е наситило любопитството на зрителите и кинематографичното въображение често изглежда задавено, Шаямалан създава оригинални, вдъхновени истории, които пленяват аудиенцита със своята неизвестност, драма, хумор и емоции.
“Моите филми са израз на това, което съм", споделя Шаямалан. "Всеки филм поражда различни проблематики, с които аз се боря докато създавам една история. Аз вярвам в искреността спрямо аудиенцията и се опитвам да говоря честно за нещата, с които се сблъсквам в контекста на една въображаема история, на която всеки може да се наслади."
“Найт, не спира пред нищо в неговата работа, мисля че това е и причината историте му да са олкова овлекателни и всепоглъщащи", отбелязва Брайс Хауърд, чието участие в “Селото” е първата и роля в голяма продукция, и донася международно признание.
Може би един от най-увлекателните му филми, “Жената от водата”, се е родил докато Шаямалан е разказвал истории на двете си дъщери, за лека нощ. "Начина, по който аз разказвам приказки на моите деца е произволен", казва автора. "Но имаше нещо в душата на тази история, която ме караше да искам да я разказвам всяка вечер. След като историята най-накрая свърши, моите дъщери и аз продължихме да говорим за това."
Решението на Шаямалан да сподели историята с по-широка аудиенция е било въпрос на време. "Идеята за “Селото” и “Жената от водата” се зародиха по едно и също време, но аз бях изпаднал в размошления, и “Селото” бе израз на въпросите, които си задавах. До къде съм готов да стигна, за да защитя семейството си? Щях ли да избягам от обществото и какъв избор бих направил? Не бях готов да отговоря на тези въпроси. Това, което усещам сега е вдъхновение и надежда, и “Жената от водата” е отражение на тези емоции."
С “Жената от водата”, Шаямалан създава съвсем нова митология в традицията на “The Princess Bride” и “Магьосникът от Оз”, който ни насърчава да имаме вяра в нещо - по-велико от нашето съществуване; за да вярваме в свят от възможности, отвъд нашите представи за реалност. "Проблемът се състои в това, че когато порастнем, ние забравяме, че всичко е възможно", казва Шаямалан. "Нещата, които бяха възможни трябваше да се превърнат в истории. А с възраста хората ставаме толкова скептични, че тези истории трябваше да станат приказки за деца".
“В този филм съществува цяла екосистема от създания, които живеят точно извън този жилищен блок", продължава авторът, "но съквартирантите трябва да се върнат много назад, в техния начин на мислене, за да повярват по децки му, и да могат да се свържат с този друг свят, съществуващ паралелно с техния".
|
