Приказките на М.Найт Шаямалан

Последният проект на М. Найт Шаямалан - високобюджетният "Последният повелител на въздуха" - ни предлага нещо различно, но и нещо от познатия интимен тон на неговите филми, друга неразказана история от собствения му живот.

М. Найт Шаямалан разтърси филмовата сцена през 1999 г. със своя трети филм "Шесто чувство". Ужасяващият на места свръхестествен трилър с неочакван обрат имаше голям и напълно заслужен успех. След този класически филм обаче, талантливият, но необикновен режисьор сякаш не успява да впечатли филмовата критика.



Все пак, за някои от нас, той остава все така интригуващ с преднамерената интимност на филми като "Неуязвимият" (2000), "Следите" (2002), "Селото" (2004), "Жената от водата" (2006) и "Явлението" (2008). Дори с новия си филм, макар че е продукция на голямо студио и използва CGI и 3D ефекти, режисьорът не капитулира пред влиятелната филмова индустрия.

В разговора си с Филип Хорн, професор по английски в University College London, Шаямалан споделя какво го е провокирало да направи лентата. "Това стана чрез моето семейство, моито дъщери, които гледаха телевизионен сериал. Той е анимация и започва наистина глуповато".  Накрая, обаче, режисьорът се оказва заинтригуван.



"Avatar: Последният повелител на въздуха" се фокусира върху азиатска тематика, говори за прераждането, за хиндуисткия церемониал, включващ вода и огън. Анимационният сериал му напомня да любимия му японски аниматор Хайо Миязаки (отговорен за страхотната анимационна лента "Spirited Away") и на Шекспир с неговия епически замах и емоционална наситеност.

Адаптацията за големия екран, която е с участието на Дев Пател от "Беднякът милионер", е също толкова лична, колкото и останалите му филми. "Лентата представя части от моя живот, за които не съм говорил досега - тя е за семейството и за нуждата от семейство".



Историята се занимава и с връзката между човека и природата, естествената среда, която го заобикаля. Представители на четирите племена имат силата да подчиняват елементите - въздух, вода, земя и огън, но старият баланс е изгубен. Това е застрашено от Нацията на огъня и нейните империалистки стремежи ("Те мислят за себе си като центъра на Вселената").

Промяната в режисьорските решения на Шаямалан - от относително малки, напрегнати филми за свръхестествени явления, заснети в съвременен американски контекст към фантастичен филм за цялото семейство, занимаващ се с глобални проблеми - той не смята за предателство или измяна на корените си. "Когато бях дете, имах две удоволствия - филми на ужасите и филми за бойни изкуства. Мисля, че просто се опитах да направя филмите, които обожавам в тези жанрове.



Поглеждах към стената и виждах "Екзорсистът", "Изнъземното" и др. и си казах: "Въпреки, че се чувствам като независим режисьор, това не е това, което правя. Затова, може би просто трябва да направя тези филми. Така започнах да правя филми на по-широки и значими теми, без да се чувствам виновен. Мисля, че просто вмъквам една независима гледна точка в тях."

В "Последният повелител на въздуха" героите трябва да открият своята мисия - "причините поради които всеки от нас е роден". Мисията на Шаямалан е ясна - да прави още забележителни филми. Те може да не спасят света, но със сигурност ще го обогатят.