от Мариана Иванова
Много есенно-зимно изглеждат новините напоследък. С разрастането на световната финансова криза, като че ли се увеличават и облаците и дъжда над главите ни. И трудно можем да се настроим за пухкавия коледен сняг, който искаме да завали, за да покрие всички злини по света, както и скованите ни студени мисли.
В унисон с настроението ни на екран излиза поредния сериозен филм на Ридли Скот “Мрежа от лъжи”. След последния си разказ за Америка, хероина и чернокожия напредничав бос в ролята на Дензъл Уошингтън, Скот ни изпраща в Ирак - при войната и американците в нея.
 “Мрежа от лъжи” е много политически, много режисьорски и много актьорски. Нивото е наистина високо, но в това не се и съмняваме, защото Скот е доказал, че може да снима добро кино. Само няколко примера – “Телма и Луиз” (1991), Бяла буря” (1996), “Гладиатор”(2000), “Блек Хоук” (2001). Е понякога се излага – “Небесно царство” (2005) и “Добра година” (2006), но му прощаваме.
 Както в повечето филми на англичанина и тук забелязваме неговите задължителни съставки - актьори първа класа, драматична история, музика (която става доста добре продаван саундтрак) и често някой умира, доказвайки нещо. Когато разказва история, той я прави автентично, дълбоко и детайлно. Ридли разчита за пореден път на Ръсел Кроу и за първи път на Леонардо Ди Каприо, за да разкаже докъде са стигнали американците борейки се със световния тероризъм и как се лъжат се помежду си, за да докажат някакви измислени врагове.
В историята за войната в Ирак Леонардо Ди Каприо е предсказуемо добър- хлапашкият му външен вид е останал в миналото, героят му е нетърпелив, избухлив, непримирим с правилата на играта. Ръсел Кроу също е на ниво- той е напълнял, циничен, равен, шеф, който си играе и лъже агента си, докато е на разходка с децата си в парка.
 А иначе “Мрежа от лъжи” е украсен с пясъчните цветове на Близкия Изток и изписаната красота на арабките (на която естествено не може да устои и героя на Ди Каприо). Прекрасно сниман политически филм с две звезди, в който не спират да говорят, от което едва ли ще запомните нещо.
Още рецензии
• „Училищен мюзикъл 3” или да попеем дружно за последно
• Малко истинска любов
• Бонд, Астън Мартин, Крейг. Една невероятна комбинация
• Спасение дебне отвсякъде българското кино
• Руси амбиции и неволи
• “Хиндемит” – неразбираем и несмешен
• Дебилни братя
|
