Емерих работи съвместно със задкулисния креатив екип, за да създаде еидн свят за филма, който трябва да е първобитен и суров и ще пренесе публиката във време и място, на които не са били досега. Въпреки, че филмът не налага едно опрделено място, за Емерих това винаги е било Африка. „Там е люлката на човечеството”, отбелязва той. „Но заради историята, която искахме да разкажем, тя се превърна в нашата собственоръчно създадена Африка”. Филмът щеше да бъде заснет предимно на практични терени, обхващащи Нова Зеландия и множество места на Африканския континент, вкл. Кейп Таун, Южна Африка и далечните изгледи на Намибия, обляни в лунна светлина.
Продукцията първоначално е определена да започне само за няколко дни в Нова Зеландия, но по време на снимки от хеликоптер само 6 седмици преди старта на снимките, Емерих е запленен от пословичната „Райска градина”. „Бяхме прекарали цялата сутрин в хеликоптера и аз се връщах към хотела, когато получих спешно съобщение, което гласеше „Връщай се в хеликоптера, Роланд иска да видиш нещо””, спомня си продуцентът Уимер. „Вече бях подготвил речта си за това как неможем да променим мястото на снимките толкова късно преди старта на филма, когато се качих в хеликоптера и в момента в който се издигнахме на един хълм, точно пред мен се разкри перфектното място, за което беше написан сценарият, точно както беше в представите ни докато работехме над скиците. Беше идеалният терен за снимки”.
Заледенетите бели пейзажи срещу черните скалисти формации на тези диви терени секват дъха с контраста си с дълбоките зеленини на тропическата джунгла на Южна Африа и служат за фона във втората част на филма, както и наситено орнажевите и червени нюанси на пейзажа в Намибия, където е заснет третата част от филма. Тази гледка прави Нова Зеландия просто неусоима, въпреки непостоянното и капризно местно време, което е принудила екипът да пресъздава мъгла, снежни бури и виелици насред сините небеса в дните на хубаво време.
Уимер разкзва, „Едно от нещата, които искахме да предадем на публиката със снимките на тези терени е колко трудно е оцеляването на тези хора по онова време, но също така колко грандиозен и одухотворен е този красив по своему свят. Това една от причините, поради които трябваше да сниамме точно там: всичко беше толкова удивително сюрреалистично и величествено”.
Тази девствена природа е защитена, което изисква от екипа да положи допълнителни усилия да остави колкото се може по-малко следи върху нея. „Използвахме 4х4 драйв съоръжения, малки бъгита с леки отпечатъци, които можехме да караме по тревата, без да оставяме видими следи”, коментира мениджъра на снимачната площадка от новозеландски произход, Джаред Конън споделя. „Изполвахме доста и хеликоптера, за да закараме и разпръснем декорите и реквизитите за селището на ловците на мамути”.
За да сътвори селището на Ягалите, създателите на филма анализират техния начин на живот и земята, от която се изхранват. „Ловците на мамути са разполагали с ограничен брой съоръжения”, разяснява Емерих. „Използват костите на мамутите, бивниците и кожите за построяването на своите колиби. Тъй като си ги представяхме като набожни хора, държах техните жилища да бъдат уникални и да бъдат отражение на техния възвишен творчески характер”.
За обитанията на ловците на мамути, дизайнерът на продукцията Жан-Венсан Пузо създава дизайн на колибките от кости и кожи по такъв визуално удивителен и напълно достоверен начин. „Интериорът на колибата на Старата майка е направена от 10 000 кости, които висят от скелета на мамут”, описва той. „Това е обстановката в началото на филма, когато Старата майка извършва церемонията искахме да има космическо усещане”.
След подробни проучвания, основно в археологически книги, Пузо скицира 20 различни скелета на мамути. „Костите са само малко над реалните размери, за да изглеждат визуално по-внушително на екран”, казва Пузо. „Избрахме да украсим колибата на Старата майка с кости, в които са издълбани племенни символи и черепи, за да предадат подобаващо духовната атмосфера за церемонията в началото на филма”.
Използвайки дърво за заместител на самата кост, на екипа от скулптори на Пузо им отнема 1 месец да изградят скелетите за базата на продукцията в Кейп Таун, ЮАР, докато същевременно друг екип работи над козината и кожата на мамутите, изработени от кожите на местни животни. Завършените кости и кожи са натоварени като карго на самолет за Нова Зеландия, където сглобяването им за декора отнема 5 седмици.
Подобно на дизайна на продукцията, дизайнерите на костюми Одил Дикс-Миро и Рене Ейприл са търсили начини да направят семпли костюми, подходящи за епохата, в която са живеели главните герои, Дикс-Миро започва своята поручване от Британския музей и други архивни колекции в Кейп Таун. Но тя си признава, че е нямало особен избор от облекла в Британския мюзей. Единственитее визуални предмети от тази ера са скални рисунки в Южна Африка. Затова те черпят вдъхновение предимно от сценария. Решават да оцветят в различни кодове отделните племена: ловците на мамути не носят много цветове и се сливат повече с обкръжаващата природа.
Има 6 различни племена, като всяко едно то тях с неговия уникален стил от главата до петите. Екипът създава над 1000 бр. сандали според размера на екстрите.
На мястото на снимките наречено Spitzkoppe не е имало хотели в близост затова екипът и актьорите са лагерували под открито небе в палатки, оборудвани с телевизори и достъп до интернет. По време на снимките 60 000 литъра прясна вода са карани в лагера всеки ден от източник, който се намира на 70 км разстояние.
Пирамидите на другата цивилизация са построени натерена в пустинята близо до Swakopmund. Тук екипът от дизайнери на продукцията построяват каменоломна, огромна рампа и фасадата на Божия палат. Екипът издига миниатюрни макети на пирамидите, палатът, квартала на робите и реката Нил близо до фактическите пирамиди. Построени в мащаб 1:24 в Мюнхен и транспортирани после в Намибия в 15 морски контейнера , тези декори покриват площ от 100 кв м.
Чрез необикновеното пътешествие на един млад мъж, приключението от 10 000 пр.н.е. ни потапя в много различна тематика, включително и тази за същността на героизма, лидерството и силата на човешката връзка. „Всеки човек трябва да реши колко голямо е обкръжението, към което принадлежи”, казва Емерих. „Това, състоящо се само от любимите хора, семейството му или може би един по-широк кръг от хора? Нашият герой трябва да тръгне по пътя на откритието. Той трябва да възмъжее и да поведе своите хора. И ключът към това е отговора на въпроса колко е голям този кръг…колко наброй хора можеш да приемеш в своетоокръжение”.
