През цялата му кариера, Емерих е преминавал границите на познатие до момента визуални ефекти, създавайки такива паметни образи на големия екран като експлозиата на Белия дом в „Денят на независимостта” и гиганстаката вълна в „След утрешния ден”. Непрестанният напредък в технологиите позволява на Емерих да даде свобода на въображението си за да създаде епичното преживяване на „10 000 пр.н.е.”.
Емерих наема специалиста по визуалните ефекти Карън Гулекас, с когото е работила над филми като „Годзила” и „След утрешния ден”, за да ръководи грандиозното начинание за постигането на визуалния ефект на филма. „Карън е една от най-находчивите и визуално изобретателните хора, с котио някога съм работил”, констатира режисьорът. „За нея няма невъзможни неща. Знам,че мога да разчитам на нея да даде живот на екрана дори на най-амбициозните ми концепции—често пъти дори по по-зрелищен начин отколкото първоначално съм си ги представил”.
Най-дългото занимание е създаването на менажерията от различни мощни и антични създания във филма – мамути, съблезъби тигри и ужасни птици. Най-голямото предизвикателство в пресъздаването на животните от необятната Плейстоцена епоха е тяхната коса: дълга и сплъстена при мамутите, перушинена за птиците на ужаса, и в контакт с водата при съблезъбите тигри.
Гулекас създава библиотека от илюстрации, фотоси и компютърно-генерирани образи от телевизионни шоута да послужат за основа на всички същества във филма. Тя посещава La Brea Tar Pits в Лос Анжелис, където черпи много информация от източници и изследвания на мамутите, както и резервата Tala Game Reserve в Дърбан, Южна Африка, където заснема HD кадри с множество диви животни, включително лъвове, тигри, леопарди, слонове и щрауси. Снимките, които събира подпомага аниматорите да изучат отблизо животинските движения от различни ъгли.
Един от проектите за филма, които представляват предизвикателство за Гулекас, са птиците на ужаса – хищници с огромни клюнове, които не могат да летят– баизрани на създания, които съществуват в Южна Африка”Те са гиганти”, казва Гулекас. „Знаем колко бързо може един щраус да бяга и колко много щети може да нанесе със своите мощни крака и в комбинация с факта,че има пряка взаимовръзка между птиците на ужаса и динозаврите. Построихме техния образ като хибрид от различни илюстрации”.
Усъвършенстването на движенията на всички същества изисква множество изглаждания на техния дизайн в тясно сътрудничество с Емерих. „Това е един процес на изследване и откритие”, казва Гулекас. „Променяш образа, докато го докараш до този, който искаш. Затова този филм е градивен, процес на съвместна работа и постоянно в развитие. Роланд ме снабди с необходимата база, от която се нуждаех и същевременно ми даде свобода да проявя креативност”.
По време на продукцията Гулекас и нейният екип се присъединяват към актьорите и екипите на площадката въоръжени с измерителни пръчки, знамена и други предмети, оцветени в синьо. За да могат да бъдат заменени в последствие с движеюи се дигирални същества. „За сцената с птиците на ужасите, имахме една синя птица на края на пръчката, за да може да я визуализиране при наслагването на кадрите”, обяснява тя. „За сцената с тигрите, трябваше да сложим тигър с реални размери на знаме, което разхождахме по дължината на кадъра. Ако наслагването не се получи, ще се види по-късно. С помощта на дългата пръчка, актьорът гледа в определена посока и после режисьорът може да заснеме каквото пожелае”.
Взаимодействието си с реквизта за визуални ефекти представлява едно интересно упражнение за младите актьори във филма. „Това е един уникален панс да използваш своето въображение”, коментира Стивън Стрейт. „Два ти много свобода на действие, защото не си ограничен във физически аспект. По време на снимките на лова на мамути, имаше толкова интензивно усещане за свобода при взаимодействието с нещо, което не съществува”.
