Пътешествието на един герой:
Историята и Актьорският екип на “10 000 пр.н.е”
Режисьорът Роналд Емерих е работил над разнообразни мащабни проекти за войни, в които присъстват пришълци и природни бедствия и са едни от най-известните блокбъстъри на изминалото десетолетие, включително “Денят на независимостта” и „След утрешния ден”. Сега обръщайки своя обектив към далечното минало, за да създаде „10 000 пр.н.е.”, кинодеецът се изправя пред може би най-смелото и най-амбициозното си предизвикателство досега.
Създавайки нов мит за един герой, който се появява от едно уединено племе, за да предизявика империята, Емерих се стреми да пренесе зрителите в центъра на едно приключение, невиждано до този момент, като прекрачва границите на понятията за кино. „Винаги съм бил заинтригуван от възможността да разкажа една класическа приказка, по начина по който истории са се разказвали около лагерния огън от поколение на поколение”, казва Емерих. „Когато основната тема на филма е прачовекът, тогава имаш възможността да разказваш много наситени епични истории, в които един от героите трябва да направи почти невъзможното. Исках да създам един филм, който ще позволи на публиката да попадне в един друг свят, който изглежда и и се усеща по един съвсем нов начин”.
За да направя зрителите част от това авантюристично пътешествие в едно друго време и място, Емерих и неговият екип първо трябва да пропътуват разстоянието до другия край на света. Продукцията ги отвежда от смразаващия студ на Нова Зеландия през зимата, до горещия и влажен климат на Кейп Таун, Южна Африка, до сухата пустиня на Ариканската страна Намибия.
Продуцентът Майкъл Уимер споделя, „Кинодеец като Роланд винаги търси нещо оригинално, но често е много трудно да се открие платно, върху което все още не е рисувано, образно казано. Беше едно изключително предизвикателство във всеки един смисъл—всъщност, Роланд каза, че това е една от най-трудните кинолентите, над които е работил. Но мисля, че кинотворците се вдъхновяват от този вид предизвикателство.”
Карълд Клоусър, който участва в написването на сценария заедно с Емерих (в допълнение към продуцирането и композирането на музиката към филма съвместно с Томас Уондър), отбелязва че „10 000 пр.н.е.” е едно пътуване във времет, когато мистицизмът и светът на духовете са много реална част от живота. „Роланд и аз не сме замисляли „10 000 пр.н.е.” като документален филм”, отбелязва Клоусър. „По-скоро, искахме да направим един голям приключенски епос за пътешествието на човечеството в момент, в който открива нови светове и се сблъсква с нови сили, за които няма обяснение. Допадна ни идеята да прекрачиме границите на възможностите.”
Работейки над третия си филм с режисьора в ролята на продуцент, Марк Гордън казва „Роланд и е типът режисьор, който не обича да се повтаря и неговото въобръжение го отвежда на места, които повечето хора не са си представяли дори”. Филмът притежава всички елементи на екшън спектакъл, изобразявайки огромен лов на мамут, епични битки и грандиозни гледки на гигантски пиради и изгубени цивилизации с вплетени митични нишки на мистицизъм . Камила Бел, която е в ролята на Еволе, отбелязва обаче, че „в сърцето на филма е всъшност една завладяваща човешка история. Тези двама човека, Д’Ле и Еволе са разделени насила и трябва да се намерят отново по средата на това вълнуващо пътешествие. За тях из а зрителите, това представлява едно бягство в друг свят”.
„Има нещо много красиво в това как човешкото състояние всъщност не се е променило през вековете”, казва Стивън Стрейт, актьорът в ролята на младия воин Д’Ле. „Това, което ни прави човешки същества не се е променила от празисторическо време—любовта, състраданието, съвестта, отзивчивостта. Всички тези неща се виждат във филмите и можеш да ги усетиш независимо в коя ера се развива действието”.
„Съществуват легенди и предсказания заедно с всички останали елементи в дълбочина”, коментира Клиф Къртис от актьорския екип, който е в ролята на Тик Тик. „Има страшни птици-хищници и съблезъби тигри, и разбира се, мамути, но историята също така има духовни оттенки в нея и мисля, че те са свързващото звено”.
Историята започва в една далечна долина, където племето Ягал преживява като ловува гигантски мамути от огромни стада, които препускат през тяхната земя по време на годишната им миграция. „Ягалите са известни като ловците на мамути, защото оцеляването им зависи от тях”, разказва Емерих. „Мамутите представляват това, което бизоните са били за индианските племена в Америка. От друга страна племето, кеото ги ловува, ги почита и се чувстват благословени,че са сред тях. Това е една много естествена взаимовръзка между ловец и животно”.
„Ягалите живеят на ръба на оцеляването, като едва преживяват от това, което могат да намерят и заколят от стадото”, казва Коузър. „Сега те достигат края на Ледената епоха и климатът се променя. Те осъзнават, че мамутите не прииждат толкова редовно вече”.
Племето е сплотено от техния духовен лидер, Старата майка, изиграна от Мона Хамонд, и ловецът, който носи Бялото копие и едновременно с това и отговорността за изхранването и опазването на племето. Старата майка вижда в бъдещето на Ягал и предсказва, че велик ловец ще се появи и заедно с Евооле ще поведе народа си към нов живот преди мамутите да са изчезнали от лицето на земята. Но никой не вярва,че това ще е Д’Ле, чийто роден баща мистериозно напуска племето, когато Д’Ле е на невръстни години. Затова те го наричан синът на страхливеца.
„Д’Ле е аутсайдерът на групата”, казва Стивън Стрейт. „Останалите в племето го отбягват заради нещо, което баща му е сторил в миналото. Те смятат бягството от племето за най-позорното нещо, което можи да стори човек и Д’Ле трябва да живее с последиците от това. Но въпреки, че това е нещото, което прави животът му по-труден, то му вдъхва и сили”.
„Привличат ме конфликтите между баща и син”, казва Емерих. „Д’Ле го изоставят като малък и както много други момчета, чиито бащи са избягали, той е заклеймен от племето си и се държи озлобено. Впоследствие, той научава, че баща му е имал основателна причина да постъпи по този начин”.
След един кастинг из цяла Америка, Европа, Южна Америка и Нова Зеландия, Емерих открива идеалния актьор за ролята на един плакат на независимия филм „Неоткрит”. Режисьорът си спомня, „Видях лицето на Стивън и попитах „кой е това?” Прослушахме го както и други хора, но се върнахме към Стивън. Той бе само на 18 г. тогава и когато започна работа над филма беше добър, но несигурен в себе си. Много се гордеех с него, защото както героя му Д’Ле, той изцяло се преобразява в този филм. Той сам трябваше да изнесе филма и го направи. Беше невероятно да се види с очи”.
Стрейт се вълнува от перспективата да работи с Емерих. „Голям почитател съм на филмите му, затова беше вълнуващо да имам възможностат да работя с него”, казва актьорът. „Роланд е преди всичко добър разказвач и дори неговите най-грандиозни филми са задвижени от образите в тях. Когато прочетох сценария, спомням си, че си помислих какво невероятно приключение ще бъде това и в действителност създаването на този филм беше едно приключение, което дори не съм могъл да си представя”.
Приключението на Д’Ле започва при появата на друг аутсайдер в групата, Еволе, избягала от друго племе, което е превзето от така наречените „четирикраки демони”. „Откриват я в планините да се държи здраво за умряла жена”. Разказва Емерих. „Преди да я открие племето, те са вярвали, че са единствени на този свят. Тя е първият знак за съществуването на други цивилизации”.
Стара майка вярва,че Еволе е ключът към предсказанието– тя е неизбежно свързана с ловеца, който ще наследи Бялото копие и ще поведе племето към нови земи. Въпреки, че никой не вярва че Д’Ле ще бъде този мъж, той заформя тайна връзка с Еволе, която също е аутсайдер като него. „Еволе е сираче, което заживява в племето още като дете”, разказва Камила Бел. „Тя е влюбена в Д’Ле и той сщо в нея. Тя иска да изяга с него, но той знае, че не могат. Те са като Ромео и Жулиета, зашото Стара майка вярва, че на Еволе й е писано да се омъжи за друг”.
Майкъл Уимер отбелязва, че Камила Бел притежава екзотични качества, които са търили за този образ и си припомня, че те мигновено са били запленени още при първата им среща с нея „Когато Камила влезе за прослушването тя носеше много интересни бижута и аз реших,че ги е сложила за повода, но малко след това осъзнах,че това е просто нейният стил. Тя е невероятно красива и притежава талант, но едновременно с това привнася твърдост и сила в ролята, което спира дъха”. Марк Гордън се съгласява,че „Камила притежава особена уязвимост, но едновременно с това може да се превърне в героиня и независимо от случващото се, тя не е жертва”.
Беле приема за факт, това че пътят на героинята изважда наяве нейната вътрешна сила, и твърди, „Отне ми дсоста време докато намеря начина, по който покажа нейната вътрешна сила. Исках да бъде образ, който по-скоро ще служи за подражание на младите момичета, отколкото да бъде в ролята на девойка в беда, защото тя наистина се бори не само за себе си, но и за своите хора”.
Мъжът, който наследява Бялото копие от бащата на Д’Ле и трябва да го предаде на следващия водач на племето е Тик Тик, в чиято роля е новозеланденцът Клиф Къртис. „Тик Тик има две цели: едната е да надзирава предаването на символа на лидерството на Д’Ле и другата е да изпълни предсказанието,че Д’Ле и Еволе ще поведат племето към оцеляване,” казва Къртис. „Тик Тик е традиционалист, той вярва в митовете и предсказанията. Той вярва в този млад мъж и вярва в любовата на Д’Ле към тази жена и във факта, че техните съдби са преплетени. Интересното е,че не го изиграх като някой мъдър старец, който иам отгвор за всичко, а напротив- той е страшен и раздразнителен, и с неохота наставлява д ругите.”
Емерих отбелязва, че подобно на своя герой, Клиф Къртис се превръща в наставник на по-младия си партньор в актьорстовото, Стивън Стрейт. „Д’Ле е един образ, който е несигурен в себе си, той не знае какво точно трябва да направи и това приключение го принуждава да открие съдбата си и себе си”.
Единственият приятел на Д’Ле и Еволе, Баку е изигран от дебютиращия в киното британски актьор Натаниел Беъринг. „Баку е много млад. Той отчаяно се опитва да впечатли Д’Ле и Тик Тик и наистина иска да стане част от групичката им, но всъщност повече им пречи, отколкото да им помага”.
Когато “четирикраките демони” – нашественици на коне – се спускат към племето и брутално отвличат младите, включително Еволе, Д’Ле се зарича да ги преследва, докато успее да ги спаси от тях. Емерих обяснява, че „Те притежават съкрушителна сила и Ягалите почти нямат шанс срещу тях. Те отвличат Еволе и Д’Ле трябва да я последва. Един вид това е призивът към Д’Ле да влзе в действие”.
Въпреки че е предал Бялото копие, Ди’Ле отказва да се примири и към него се присъединява Тик’Тик и неговия съперника, Ка’Рен (в ролята Мо Зайнал), и младият Баку също отказва да остане назад. Тяхната опасна мисия ги отвежда през заснежени планини в една Изгубена долина, където те трябва да се бият не само с нашествениците, но и с мистериозни и ужасни птици, които ги преследват като плячка. Емерих разяснява „Тези птици са кръстоска между динозаври и щрауси, но те ловуват като акули, изниквайки внезапно от тревата и изчезвайки отново”.
Тяхното пътешествие ги отвежда при ново племе – Наку – и техния вожд, Накуду (в ролята Джоел Върджил), чийто собствен син също е отвлечен от нашествениците на роби. Гладни, жадни и в конфликт, те достигат една пустинна равнина, където гигантски пирамиди пронизват небесата и легиони от роби разботят в страхопочитание към някакво същество, което нарича себе си Господ. „За мен пирамидите са символ на абсолютно високомерие”, споделя Емерих. „Идеално си контрастират със стандарта на ловците на мамути, които изпитват дълбока почит към животните, които ловуват”.
За да завладее тази брутална култура, кято заробила хората му, Д’Ле трябва да престане просто да ловува, а да се превърна в това, което муе отредено- да бдъе вожд на племето. Емерих продължава да разказва „Д’Ле трябва едва ли не да достигне докрая на света, за да спази Еволе, но по време на приключението си , той осъзнава,че носи много по-голяма отговорност от това просто да спаси своето момиче”.
Към международния актьорски екип се присъединяват Марко Кан в ролята на Едноокия нашественик и Бен Бадра като главния ловец на роби, Уорлорд. „Проведохме обстойни кастинги и избрахме актьорски екип за ролите, които дават представа за тези различни и дълбоки образи”, обяснява Емерих. „Тези актьори са от Азиатски, Латино-американски, Индиански, Африкански и друг произход. Този филм е платрата от лица и мисля, че подбрахме такива със невероятни черти”.
За създателите на филма е чест, че легендарният актьор от Египет Омар Шариф се присъединява към екипа в ролята на разказвача. „Той привнесе целия с и опит, история и човечност в разказа на тази история. Беше като едно истинско откровение да бъде между нас”, твърди Уимер.
За да изобразят сборовете на ловците, които живеят на открито, определен брой актьори преминават през строг режим в тренировъчен лагер в Кейп Таун, ЮАР, надзираван от кординатора по каскадите Франклин Хенсън. В допълнение към стандартните физически упражнения, техните тренировки включват и заучаването на специфични танцови и бойни движени, които да влязат в употреба за отделните образи. За Нат Беъринг, това включва катерене по дърветата за неговите сражения с ужасните птици. За Стрейт и някои от другите образи на ловци на мамути, тренировките включват и заучаване на ловните движения.
Стрейт, който е наддал за предишния си филм, тзои път сваля 15 кила мускули с помощта на диета и специални тренировки, за да пресъздаде по-реално образа на жилестия ловец Д’Ле. „Няма писмени доказателства за начина, по който са изглеждали хората тогава”, казва актьорът, „затова проучих културите на различни племена по света и не само научих за начина, по който те живеят, но базирах движенията на тялото си и подхоката на идеята, че тези племена са ловували за храна през целия си живот. Тяхната атлетичност е въпрос на оцеляване, затова болшинството от упражненията за сваляне на килограми включваше бягане”.
За актьорите, които изобразяват нашественици те, физическата тренировка също така изисква дълги часове работа с коне. Уайт притежава 20 коня, доведени от конюшните в Кейп Таун. „те бяха предимно кръстоски, които са по резистентни към различни болести, а и са по малко темпераментни от породистите”, разказва Уайт. „Отделихме доста време докато ги накараме да свикнат с декорите и обстановката: камери, светлини, пушек, огън и др.”
Що се отнася до актьорите, Уайт трябва да ги научи да се чувстват комфортно с пръчките, мечовете, въжетата и мрежите – всяко то тях изискваше яздене с една ръка – както и обемни съоръжения и тежки костюми.
От Кейп Таун конете са отведени на 4-дневно пътуване до местата за снимки в Намибия, където са държани в изолация,за да минимизират риска от инфекции от местните коне. Заради сухия климат в пустинята, се налага Уайт да бди над конете и да ги пои на често.
Уайт се сблъсква с различни трудности при началото на снимките в Нова Зеландия, където използва коне, с които е работил преди. „Имахме двуседмична отсрочка преди старта на филма, по време на която заведохме конете на половината височина в планината, за да могат по-бързо да се аклиматизират към студеното време и височината”.
