Научно-фантастичният трилър Признак на живот разказва за екип от учени на борда на Международната космическа станция, чиято откривателска мисия се превръща в изпълнена с първичен страх борба за оцеляване. Те се натъкват на бързо развиваща се форма на живот, която е предизвикала изчезването на живота на Марс, а сега заплашва екипажа и целия живот на Земята.
Признак на живот е реалистичен и ужасяващ трилър, който дава усещането, сякаш историята може да бъде част от вечерните новини. „Сценарият е толкова реалистичен и се чувства постоянно напрежение, - казва Райън Рейнолдс, който участва във филма, заедно с Джейк Джиленхол и Ребека Фъргюсън. – Историята започва с радостта от откритието, която постепенно се превръща в нарастващо напрежение, завладяло целия филм, докато научаваме все повече неща за формата на живот, която сме качили на борда на международната космическа станция.“
Режисьорът Даниел Еспиноза казва, че още преди предложението да поеме Признак на живот, той е изследвал начините, по които неговите вдъхновители подхождат към научната фантастика - Ридли Скот в Пришълец, Стенли Кубрик в 2001: Космическа одисея, Андрей Тарковски в Соларис. „Мисля, че причината толкова велики режисьори да са пристъпили към научната фантастика, е желанието им да работят с непознатото - страха или интереса към неизвестното, - казва той. - Ние живеем в един доста банален свят, а космосът е цяло приключение - не знаете как изглежда, как се усеща, какво може да ви направи, къде се намира. Той не издава звук. Това е ужасяващо.“
След прочитане на сценария за Признак на живот, Еспиноза вижда начин да се възползва от опита на тези икони и все пак да направи филм, който да носи неговия личен почерк. „Усетих сценарият по-скоро като една реалистична научна история, като научна реалност.“ - казва той, отбелязвайки, че съвременните учени са открили доказателства за вода на Марс; хиляди екзопланети, които се въртят около други звезди; и дори събуждането на 50 000-годишни микроби, замрели в хибернация в кристали.
Това дава на филма чувство за реализъм, казва продуцентът и главен изпълнителен директор от Skydance Дейвид Елисън. „Едно от нещата, които бяха много важни още в самото начало на този проект, бе да ви накара да се почувствате все едно гледате вечерните новини и това се случва днес.“ - казва той.
„Това не е филм, в който действието да се развива сто години напред във времето, - добавя продуцента Дейна Голдбърг. - Определено искахме да направим филм, който да се усеща повече като научен факт, отколкото научната фантастика.“
„Намирането на живот на други планети е изключително вълнуващо, и мисля, че е интересно на всички, - казва Пол Уърник, който е автор на сценария, заедно с Рет Рийз. - Мисля, че това е определящо за филма.“
Това е идеята, на която се базира филма още от зараждането му. „С Дейна се вдъхновихме още когато Марс Кюриосити се приземи на планетата, - казва Елисън. - Какво би станало, ако Кюриосити бе открил едноклетъчен жив организъм на Марс и го бе върнал на МКС за анализ. И когато е в благоприятна за живот среда, той започне да расте... И какво би станало, ако начинът, по който човечеството с най-добри намерения го изследва, го накара да стане враждебен. Това коренно превръща филма в изключително напрегнат научно-фантастичен филм на ужасите, чието действие се развива на МКС, при нулева гравитация.“
„Отиваме на Марс за да търсим други форми на живот. Какво ще се случи, ако действително намерим нещо? Какво ще се случи, когато общуваме или взаимодействаме с него?“, - пита продуцента Бони Къртис.
„Това, което най-много ми харесва в този филм е, че е в сферата на възможното, - казва продуцентът Джули Лин. - Свършихме много работа, за да го държим в сферата на възможното. Говорихме с биолози, екзобиолози, Адам Ръдърфорд ... ние не искахме формата ни на живот да бъде специално гримиран актьор или кукла. Искахме да бъде нещо, което може да се развие от съвсем малко, от една клетка. И то не идва с враждебни намерения; това е неговото собствено същество, което реагира на това, което се случва с него.“
„Мисля, че страшното при откриване на извънземен живот е, че не знаем дали неговите намерения ще бъдат приятелски или враждебни, дали неговата интелигентност ще бъде по-висока или по-ниска от нашата, дали ще го използваме или ще ни използва нас, - казва Рийс. – И според мен това е реален страх. Стивън Хокинг заявява, че извънземният живот може да не е приятелски настроен или да има приятен за човешкото око външен вид.“
Рийз и Уерик имат напълно оригинална идея за извънземно същество. „Имахме визия за извънземно, което започва като едноклетъчен организъм и след това, клетката започва да се дели много, много пъти, докато се превърне в мулти-клетъчен, сложен организъм, който е в състояние да се приспособява към околната среда, - казва Рийс. - Не става дума за по-висока интелигентност - това е комбинация от клетки, които не са диференцирани.
Човешкото тяло е изградено от диференцирани клетки - мускулни клетки, нервни клетки, кръвни клетки, и всички тези клетки изпълняват различни функции. В този конкретен извънземен вид, всяка клетка изпълнява всяка телесна функция сама по себе си. Всяка клетка е клетка на очите, мускулна клетка, нервна клетка, затова и съществото е много, много приспособимо.“
„Това е нашият най-ужасен кошмар, и най-лошият кошмар за екипажа“, - казва Уърник.
„Рет и Пол написаха много страшен и добре балансиран трилър, подхранен от техните виждания за героите, - казва Лин. - Тези шест астронавти са интелигентни, упорити и трудолюбиви. И когато нещата станат напрегнати, на нас не ни е безразлично какво ще се случи с тях.“
Създателите на филма не могат да си представят по-ужасяващо място за изследване на непознатото, от тясната Международна космическа станция, с нулева гравитация и негостоприемен климат. „МКС е един от последните истински идеалистични актове, които човечеството е било в състояние да построи през последните петдесет години, - добавя Еспиноза. - Тя е олицетворение на човечеството: проучване и откриване на неизвестното. Филмът отдава почит и признание на смелостта за среща с непознатото без страх.
В същото време, тя е подводният камък в историята на човечеството - ние не разполагаме с голяма история за начина, по който се справяме с неизвестното. Така че въпросът е може би не това, което прави непознатото с нас, а какво правим ние с него. Ако се отнасяме враждебно, не мислите ли че и то ще ни отговори така? Ако ние се отнасяме към неизвестното със страх, не мислите ли, че то ще отговори на този страх?“
„Мисля, че Даниел Еспиноза искаше да създаде един свят, който по определен начин се задушава, - казва Джейк Джиленхол, който е в ролята на д-р Дейвид Джордан. - В други филми можете да отделите това, което виждате, от реалността. Даниел искаше да създаде среда, в която всичко е наистина живо. Не само от самото създание, но и истински живо емоционално.“
Героят на Джиленхол, д-р Дейвид Джордан, има опита на човек, който е прекарал над 470 дни на Международната космическа станция и никой не я познава по-добре от него. Новите членове на екипажа пристигат в космическия му дом с тяхна мисия: да открият първото доказателство за живот на Марс.
Джиленхол е заинтригуван не само от страшния сценарий, но и от по-големите идеи, въплътени в персонажите. „Сценарият е страховит и с прекрасна динамика. Много забавна идея - мислите си, че знаете накъде вървят нещата,но след това те тръгват в неочаквана посока, - казва той. - Буквално имаме форма на живот, но също така е и невероятна метафора за това, което може да се случи. Любопитството е една от най-важните човешки черти, но мисля, че ако търсим твърде далеч, може да се окажем наказани за високомерието. По подобен начин, формата на живот е отражение на този вид любопитство.“
Джиленхол е привлечен към проекта от сценария и самата история, но той също така вижда възможност да почете фамилната традиция ма семейството си с тази ролята. „Дядо ми беше лекар и с Даниел си говорихме за сходствата в моя образ и дядо ми, - казва той. – За мен ролята е един малък жест на почит към него.“
Ребека Фъргюсън играе д-р Миранда Норт, която е наета за мисията от Центъра за контрол на заболяванията. Уставна и концентрирана върху работата си, тя е тук, за да опази всички от екипажа и да ги върне у дома на Земята здрави - без значение какво ще срещнат в космоса.
„Миранда е микробиолог изпратен, за да защити жителите на Земята от това което ще намерим там. - обяснява Фъргюсън. Като строг учен, тя е създала множество защитни стени за себе си и за Земята, за да предпази от евентуално биологично замърсяване. - Първата защитна стена е контейнера, в който екземплярът се намира. След това стаята. След това самата станция. Тя трябва да направи всичко, за да защити Земята, защото не знаем на какво е способна тази форма на живот.“
Фъргюсън казва, че всеки от героите реагира на момента на откритието - и на заплахата, която представлява. „Всеки от нас има собствена връзка с това същество. Някои от нас го обичат, други го обгрижват. Някои от нас искат да го убият още в началото. Това създава едно невероятно напрежение в групата.“- казва тя.
„Някои от нас са малко по-развълнувани, отколкото други. Някои са изключително агресивни, а други по-консервативни. Тези идеи се смесват заедно - но като много от човешките действия, ние насилваме нещата повече, отколкото трябва“, - обяснява Райън Рейнолдс, който играе специалиста на мисията, Рори Адамс.
Адамс е специалист по разходка в космоса, което е адски готино. Достатъчно очарователен, без да е самонадеян, и много по-красив, отколкото трябва да бъде, Адамс е рок звездата на мисията. „Специалист на мисията е луксозен начин да кажем, че той е механик, който разбира как работи кораба, как да се поправи нещо, което се счупи, - казва Рейнолдс. - Той е също така човекът, който се специализира в космическата разходка и работи с Canadarm, система, която използват за улавяне на Mars Rover, който прелита в пространството.“
Арион Бакаре е в ролята на Хю Дери, британски учен, отговарящ за анализиране на извънземното същество. Този момент е кулминацията на неговия живот- не само на кариерата му, но и на целия му житейски път.
„Дери е инвалид - той изгубва контрол над краката си, когато е бил на десет години, - обяснява Бакаре. - Съществото представлява началото на нашите откривателства,
Има толкова много неща, които биха могли да се изобретят само чрез намиране на екземпляр. Нямаме представа какво може да означава за живота на Земята, и Дери има специална връзка с него по определен начин.“
Да играе инвалид при нулева гравитация изисква малко повече работа с кабелите за
Бакаре, отколкото при другите актьори. „Останалите имаха по един колан, а аз имах три: комплект за тяло, въртящ се комплект и жилетка, която беше като усмирителна риза, - разказва той. - Дери не може да движи краката си, а в една конкретна сцена - когато ръката му бива премазана - краката му сякаш са полудели.“
Бакаре признава, че сценарият го разтреперва още преди дори да се включи в проекта. „Докато го четях, стигнах до една страница и буквално изкрещях. - казва той. - Бях шокиран от начина, по който историята водеше героите с измамно чувство на сигурност. Мислите, че всичко ще бъде наред, а след това се оказва нещо съвсем друго.“
Шо Мураками, изигран от Хироюки Санада, е опитен бордови инженер. Чувството му за тревога е по-високо от всеки друг на борда, но не заради опасността от космоса. След години неуспешни опити, той е на път да стане баща, и бременната му съпруга е далеч от тук. Когато съществото започва да сее хаос, тревожността се превръща в нещо друго. „Той започва да губи ума си, и малко по малко изпада в паника“, - казва Санада.
Мисията е под командването на руския космонавт Катерина Головкина, изиграна от Олга Диховичная. Лоялна, смела и с хладнокръвието на лидер, нейният най-голям приоритет е безопасността на екипажа. „Моята героиня демонстрира обикновен човешки страх от новото и неизвестното, - казва тя. - Едната й страна е контролираща и заповядваща – тази на командира; но има и страна, в която има страх и тя често реагира защитно.“
|
