Като дете Стивън Спилбърг снима осеммилиметрови военни филми в задния си двор, чието действие често се развива през Втората световна война. Това е период, който по-късно се повтаря в редица негови филми – „Списъкът на Шиндлер", „Спасяването на редник Райън", „Империята на слънцето", „1941", „Индиана Джоунс". Но никога досега филмите му не са показвали света на международния шпионаж. „Обичам шпионски филми, - казва Спилбърг. – Харесвам Джон льо Каре, филмите за Джеймс Бонд, скандалната весникарка колона „Шпионин срещу шпионин“, с която съм израснал. Така че шпионажът винаги е бил в ума ми."
В „МОСТЪТ НА ШПИОНИТЕ" описанието на героите се придържа към действителната историята. Джеймс Донован е застрахователен адвокат, който е примамен в могъщите коридори на ФБР и ЦРУ. Когато става дума за избор на актьор за съдбоносна роля, изборът винаги е очевиден: един от най-емблематичните артисти - Том Ханкс.
„Никой не е по-подходящ за тази роля от Том Ханкс, - заявява продуцентът Кристи Масоко Кригер. - Джеймс Донован е обикновен човек ... бащата на най-добрия ти приятел. Той е човек, който си е свършил работата и след това е потопен в тази невероятна международна история. Това просто няма как да се случи, но когато хората видят Том Ханкс, го приемат за обикновен човек, и затова е толкова блестящ в ролята на Джеймс Донован."
Ханкс и Спилбърг имат уникални творчески взаимоотношения, които издигат на невероятно ниво всеки филм, с който са ангажирани. Предишните им съвместни проекти включват „Спасяването на редник Райън", „Хвани ме, ако можеш" и "Терминал", както отличените на награди Еми и Златен глобус минисериал по книгата на Стивън Амброуз „Братя по оръжие".
Спилбърг казва: „Джеймс Донован е човек, който стои зад това, в което вярва. А в неговия случай това е справедливост за всички, независимо от коя страна на Желязната завеса са. Той се интересува само от буквата на закона. И чувството на Том за морал, равенство и справедливост, както и фактът, че той върши толкова много добри дела по света, разумно използвайки славата си, го прави идеалният избор за ролята."
„Том е запален по историята, - добавя продуцентът Марк Плат. – Това доказват и някои от най-великите минисериали и филмите, в които той участва и е продуцент. Има особен интерес към периода на Студената война и политиката между Източния и Западни блок и определено знае много неща“.
Доверявайки се единствено на калибъра на режисьора и останалите членове на творческия екип, Ханкс („Филаделфия", „Форест Гъмп", „Корабокрушенеца“ и „Играта на играчките") се съгласява да се присъедини към продукцията, дори преди да е прочел сценария. И когато го завършва, той осъзнава, че тази история има потенциал да се превърне в един от най-вълнуващите проекти в славната му кариера. „Тази тематика винаги ме е очаровала като време и място, - казва Ханкс. - Знаех, че Франсис Гари Пауърс е бил пилот на U-2, който е свален от Съветския съюз. Че това е един огромен международен инцидент и че е имало преговори за неговото връщане, но не бях запознат с някой от детайлите и с името на Джеймс Донован."
И продължава: „Обичам да чета история и да откривам нещо съвсем ново – особено по тема, с която си мисля, че съм добре запознат. И когато това се случи, човече, за мен е като печалба от лотарията."
Ханкс е очарован и от отношенията, които се развиват между Донован и Рудолф Абел. „Това, което се случва между Донован и Рудолф Абел е, на първо място, напълно професионални отношения межди клиент и адвокат. Той дори казва: „Аз съм адвокат, моята работа е да ви представлявам и да ви предложа най-добрата версия на американското правосъдие, за мен това означава справедливостта." И той много упорит преследва целта си. В същото време се развива силна лична връзка между двамата, защото чувства че защитава добър човек, като личност и като убеждения".
За Спилбърг, Донован представлява идеалите на един истински алтруист, някой, който притежава решителността да поеме защитата на Абел –загърбвайки своя комфорт и безопасност, защото е убеден, че законът е над всичко и трябва да бъде уважаван. „Процесът внася много напрежение в семейството на Донован, същият вид напрежение, през който си представям, че премина и моя собствен баща, когато е казал на хората, че ще замине за три седмици в Съветския съюз по времето, когато дори се споменаването на Съветския съюз по неправилен начин можеше да ти докара обвинение в съучастничество", - казва Спилбърг.
„Том е прекрасен колега и партньор, - добавя Спилбърг. - Той ще опита всичко по време на работа, ще има хиляди идеи и ще е отворен за хиляда идеи от други хора. Той е невероятен творец, който просто иска да направи нещата по по-оригинален начин."
Масоко Кригер казва: „Да наблюдавам работата на Том и Стивън е такава радост, такова удоволствие. И двамата са майстори в това, което правят, и се вижда през цялото време. В комуникацията им един с друг струи плавност и чувство на лекота, че наистина взаимно изкарват най-доброто от себе си."
От решаващо значение е и намирането на актьор за ролята на заловения съветския шпионин с различна лоялност и изненадваща дълбочина, който да бъде достатъчно интересен, така че публиката да почувстват неговата хуманност и деликатност... Някой, който да е равностоен партньор в сцените с Ханкс.
Спилбърг винаги е ценял високо актьори, които представят своите герои по честен и искрен начин, и това е най-важният критерий за избора му на Марк Райлънс. В продължение на години той следи кариерата на британския актьор и нетърпение очаква да работи с него, просто търси точния момент. „Марк е един от най-необикновените актьори, - казва Спилбърг. – Гледах го в „Дванайсета нощ", и играта му много ме впечатли."
За Райлънс („Йерусалим", „Боинг-Боинг" и минисериала „Wolf Hall") шансът да работи със Спилбърг е невероятна възможност. Рудолф Абел е противоречива фигура, чийто безкористен патриотизъм му печели уважението и възхищението на Донован, и Райлънс намира образа му за изключително привлекателен.
Райлънс смята, че историята е увлекателна, затрогващата и невероятно забавна и оценява факта, че има потенциал да предизвика хората наистина да помислят върху нея. „Това е филм за един човек, който прави правилните неща в точното време на точното място, и това е важно за човешката история."
„Марк внася в ролята напълно истинска и неподправена самоувереност. Той не е от актьорите, на които им трябва малко време, за да влезнат в образ, той се хвърля докрай и излиза пред камерата напълно готов, - казва Ханкс. - Марк изгражда характера на героя си в сцената, която бавно разгръща поведението му, умело маневрирайки по или един или друг начин, поднасяйки нов заряд от енергия, но с все още същия персонаж, който е представил в началото."
Абел, чието истинско име е Уилям Фишер, почива през 1971 г. и рядко е бил сниман или интервюиран приживе. Според Райлънс „ние наистина не знаем толкова много за него, с изключение на факта, че е получавал и предавал съобщения на различни градчета до Ню Йорк с помощта на кухи монети. Авел живее в САЩ няколко години преди да започне нелегална дейност, като той не е организатор на шпионския обръч, а просто извършва мисия. Когато е заловен, правителството на САЩ го изкарва по-важен, отколкото всъщност е."
В Бруклин, където той живее скромно като художник, Абел е заловен и не се опитва да скрие миналото си. Той не казва нищо и не разкрива никаква информация за дейността си в САЩ или за свръзките си в Москва, което много обезсърчавайки ФБР. Ханкс казва: „Авел беше просто човек, който си върши работата. Той е шпионин, но ние там също имаме момчета, които правят това за нашата страна. Аз вярвам, че Авел е бил изненадан от думите и аргументите на своя адвокат... това не е било просто някакъв ход от страна на Донован, това е израз на принципите, в които вярва. И това е безспорен факт".
Истинският Абел в действителност е бил много талантлив художник и Спилбърг избира да се фокусира върху неговата дарба в началната сцена на филма. Режисьорът обяснява: „Как ние виждаме себе си и как другите хора гледат на нас, какво крием, за да не могат другите да го открият... Всичко това е част от идеята, с която реших да започне филма – близък кадър на лицето Рудолф Абел, след това камерата се отдръпва и откривате, че той всъщност изучава лицето си, защото ще рисува автопортрет."
Спилбърг продължава: „Той ми даде тема, върху която да продължа да размишлявам - как гледаме на себе си ... дали сме това, което сме нарисували, когато показваме как изглеждаме или на платното е нашата идея за образа на някой друг, който околните искаме да виждат. Това, което правят шпионите. Те трябва да отидат под прикритие и да се слеят, действително да изчезнат, за да бъдат успешни. Помислих си, че тази сцена е добър начин да започна историята с правилната тематична нотка."
Райлънс няма какво друго да изкаже за Ханкс, освен похвали: „Том ме гледа в „Дванайсета нощ" в Лос Анджелис през 2003 г., преди да продукцията ни да бъде оповестена, и бе един от първите актьори, които гледаха представлението. Той влезе зад кулисите и говори с актьорите, което бе много вълнуващо за всички. Но това, което ме изненада най-много е, че той обича да кара хората да се смеят, притежава шантаво чувство за хумор, което кара хората да се чувстват добре и да общуват с лекота."
Актрисата Ейми Райън („Бърдман или Неочакваната добродетел на невежеството“), която получи номинация Оскар® за ролята си в „Жертва на спасение", сега е в ролята на подкрепящата и волева съпругата на Донован, Мери. Тя споделя какво я привлича към проекта: „На повечето сценарии им отнема 10-15 страници, преди да получиш усещане кои са героите наистина, а тук открих, че Джеймс Донован е бързо говорещ адвокат още в първите няколко страници. Освен това ми хареса факта, че жена му Мери не е от типа: „Да скъпи - разбира се, скъпи". Тя има да каже неща по същество, да изрази своето наистина добро, силно, интелигентно мнение за света, в който съпругът й се потапя. И за себе си открих, че такова поведение е наистина привлекателено."
Преди да започнат снимките, актрисата има възможност да се срещне с внучката на Мери. „Показаха ми сватбените албуми на семейството, снимките от ваканциите, чух от първа ръка истории къде е родена Мери, за ирландското католическо семейство, в което е израснала, как е завършила колежа Меримаут, за да се установи в крайна сметка в Парк Слоуп. - обяснява Райън. – Мери се гордее от това, което прави мъжа й, но не й харесва вниманието, което привлича към семейството си и е притеснена, че децата им могат да бъдат в опасност."
Най-голямото предизвикателство на Райън е да пресъздаде правдоподобно героинята си като жена, поставена в изключително тежки и мъчителни обстоятелства. Плат споделя: „С играта си Ейми съумява да ни направи съпричастни на съдбата на Мери, ние чувстваме вътрешния й конфликт и стремежа й да защити семейството си. Участието на съпруга й в случая поставя семейството на известна опасност и кара голяма част от приятелите им да се отдръпнат от него. Тя обича съпруга си и иска да го защити, защото той отстоява това, което мисли. И в същото време иска да предпази семейството си. Как да не я обичаш заради този конфликт!"
Райън е особено развълнувана, че ще има възможността да работи с Ханкс, за когото споделя, че е много щедър и благороден. „Бях много впечатлена от ентусиазма му, който съумява да внесе във всяка сцена. Той има толкова богат опит като актьор, че се опитвах да го наблюдавам и слушам непрекъснато, - казва тя. – Освен знанията му за всички технически страни на професията – къде ще бъде камерата, къде осветлението… той притежава най-вече таланта да насити изключително пълно и достоверно сцената с живот, това е невероятно умение."
След кастинга на ролите за главните роли, създателите на филма се насочват към подбора на актьори в поддържащите роли. Режисьорът се обръща за консултация към Елън Люис от Ню Йорк. Спилбърг разказва: „Досега е имало много моменти, когато исках да използвам услугите на Елън, но тя все беше заета със Скорсезе. Сега ми се отвори възможност, защото Марти не работеше и Елън бе на разположение, което е страхотно, понеже исках за продукцията да използвам предимно сценични актьори."
Театралният актьор Скот Шепърд е в ролята на Хофман, проницателният агент на ЦРУ. Управлението търси обикновен гражданин като Донован, за да води преговорите за размяната в Източен Берлин, така че правителството да не се намесва. Именно Хофман осигурява участието на Донован в тази опасна мисия. Но скоро между двамата мъже се поражда сблъсък, понеже Шепард очаква Донован да постави националната сигурност над задълженията си и отговорности като адвокат.
Когато Донован приема назначението, Хофман подчертава, че той ще действа самостоятелно. Нито САЩ, нито на съветското правителство ще може да се намесва в операцията ... Германската демократична република ще посредничи директно с него за размяната. Ханкс добавя: „Донован бе отправил в съда гръмогласна, неподправена и страстна пледоария в защита на арестувания съветски шпионин, а сега бе поставен от другата страна, за да улесни обмена на съветски срещу американски шпионин."
Донован вярва, че към Авел са се отнесли честно, но когато се натъква на някои техники за претърсването и изземването на доказателства от студиото и апартамента на обвиняеия, започва да се съмнява че процесът щее справедлив. Плат обяснява: „Става дума за служител на ЦРУ, който вярва, че най-важното нещо винаги е да се защитава сигурността на страната. А Донован има различни принципи, които са базирани на спазване на Конституцията."
Актьорът Алън Алда („Авиаторът") е в ролята на Томас Уотърс, партньор в правната кантора на Уотърс, Коуън & Донован. „Моят герой донякъде саботира Донован, за да защити кантората, - казва Алда. - Уотърс просто иска да защити фирмата и да попречи Донован да се отнесе твърде идеалистично към случая. Което е добър ход от страна на сценаристите да покажат срещу какво се изправя Донован, когато се съгласява да поеме случая."
Многообещаващият млад американски актьор Остин Стоуел („Камшичен удар") е в ролята на Франсис Гари Пауърс, младият пилот от Еър Форс, който пилотира U-2 шпионски самолет в тайни мисия на ЦРУ и впоследствие е свален над територията на Съветския съюз. Там той е хвърлен в затвора при строг тъмничен режим, лишен от сън, в крайна сметка публично унижен по време на показен съдебен процес в Москва.
Немският актьор Себастиан Кох („Животът на другите") играе сприхавия и непочтен източногермански „адвокат" Волфганг Фогел, които представлява така нареченото „семейство на Абел“, и с когото Донован трябва да обсъди размяната на Авел. Фогел работи за комунистическото правителство на ГДР, която по това време не призната от правителството на САЩ.
Спилбърг обяснява: „Националистите в Източна Германия действително размахват юмруци към руснаците като им казват: „Знаем, че ни храните и обличате, че се грижите нас, но ние не сме ви марионетки.“ В крайна сметка Донован води успоредно два преговора за размяна на Авел: с Фогел и ГДР за Фредерик Прайър на Чекпойнт Чарли и с Иван Шишкин и руснаците за Пауърс на моста Глиник.
Руският актьор Михаил Горевой е в ролята на загадъчния Иван Шишкин, съветски служител, който се представя за асистент-секретар в посолството на СССР в Източен Берлин, но в действителност е агент на КГБ от високо равнище.
Младият американски актьор Уил Роджърс е Фредерик Прайър, арестуваният в Източен Берлин американски студент, за когото Донован научава по време на пребиваването си в Източен Берлин и по време на преговорите настоява момчето също да бъде част от размяната.
|
