Но пътят към успеха не е бил лесен за 56-годишният актьор, който за малко да се раздели с професията си когато преди 4 години доведената му дъщеря Наташа ван Кампен починала от кръвоизлив в мозъка на 28-годишна възраст. Тогава Райлънс се оттеглил от участието си в откриването на Олимпиадата в Лондон, където Дани Бойл му бил поверил роля.
Той постепенно се върнал на сцената, макар че през 2015-а почти се отказал от ролята на Томас Кромуел в драмата на БиБиСи „Залата на вълка”, защото смятал, че да изиграе човек, който страда от загубата на жена си и дъщеря си, ще му дойде в повече. Но съпругата му – майката на починалата Наташа, го насърчила да я изиграе, защото именно артистите могат да използват себе си и работата си, за да се справят със своите лични драми. Райлънс бил номиниран за "Еми" и БАФТА за изпълнението си, а сега вече е и горд носител на най-престижния приз в актьорската професия в света.
Вдъхновен от реални исторически факти, двадесет и деветият режисьорски филм на Стивън Спилбърг се вписва в каталога от произведения, които могат да служат като учебно помагало в уроците по история.
Пропит от патриотичен дух „Мостът на шпионите“ застава далеч от екшъна и контекста на съвремените блокбастъри, в опит да се впише в голямото хуманистично кино и в търсене на Големият американски филм.
Разказът потапя зрителя в края на петдесетте и началото на шестдесетте години, в най-нажежените дни на студената война, когато планетата е на ръба на ядрен конфликт.
Неотдавнашни съюзници, САЩ и Съветският съюз са в задкулисна война-съревнование, което създава много работа на контрашпионажните трибуквени организации. Когато през 1957 съветският разузнавач Рудолф Абел (Марк Рейлънс) е арестуван в Бруклин, за негов защитник в съдебно дело, с предварително известен край е, е определен Джеймс Донован (Том Ханкс).
Той има брилянтната идея да издейства отлагане на екзекуцията му, с цел да го използва (евентуално) като разменна монета срещу заловен от КГБ американски шпионин. И такава възможност скоро се представя – пилотът на разузнавателен самолет „U2“ (да, това са инициалите на специален модел на авиоконструктора „Локхийд“) е заловен на съветска територия, а с това заблестява и ценността на това предложение. Секретните служби възлагат на адвоката Донован да „уреди“ дискретно размяната. След совалки в Берлин, през КПП „Чарли“, пренаселен с труженици на тихия фронт, сделката се осъществява на моста „Глинеке“, получил прозвището „Мостът на шпионите“.
Издържан съзнателно в демодираната стилистика на класическия film noir, историята продължава два часа и двайсет минути с образцово поддържан ритъм и представлява интерес в много отношения.
Първото нещо, което грабва вниманието е фактурата на филма. Разказът е изключително постижение по отношение на изображението, в което обстановката от 60-те години (патина, предмети, костюми и климат), е възстановена с удоволствието на фетишист и усет към детайла. (очевиден експресионистичен принос на оператора Януш Камински).
Зрителят е привикнал с изпипаните работи на Спилбърг, но в този случай постигнатият резултат граничи с халюцинация. Осезаемо е присъствието на братята Джоел и Итън Коен като съсценаристи. Без да превръщат филма в комедия, те внасят известен хумор и финес в диалозите, в добра минимална доза, за да придадат допълнително сочно измерение на персонажите.
Противно на очакванията, в „Мостът на шпионите“, носталгичната нотка е директно ориентирана към съвремието ни, и без особени усилия, зрителят би схванал отправките към значителни актуални събития и тайното съперничество на великите сили. Филмът е забележително постижение за Том Ханкс, който пресъздава каризматичен и жизнен образ, изпълнен с кураж, патриотизъм и идеали, граничещи с наивност.
Зрителят има уникална среща с истински герой, а не с персонаж от комикси обут в чорапогащи. Едва ли е преувеличено да се каже, че това е най-силната му актьорска изява след „Форест Гъмп“ и „Да се спаси редник Райън“. Не би било честно да се отмине и великолепното актьорско присъствие на Марк Рейлънс, който е стоически непроницаем, интелигентен и саркастичен, с цинично чувство за хумор.
Очевидна е заявката на Ханкс и Рейлънс за участие в наближаващото съревнование за наградата „Оскар“ - единият в дисциплината за главна, а другият - за второстепенна мъжка роля. „Мостът на шпионите“ отразява отколешния интерес на Спилбърг към посредника, към персонажа, който владее изкуството на преговорите в най-тънките нюанси.
Филмът е правдива историческа фреска за един период на параноя, недоверие и страх, когато са нужни кураж и вяра и е пледоария за разум в условията на обща психоза. С поглед към 70-ия си рожден ден, Спилбърг е създал кротък и спокоен съспенс и се е разделил (може би временно) с блокбастърите. Но автор като него няма какво да доказва.
Пропит от патриотичен дух „
Той има брилянтната идея да издейства отлагане на екзекуцията му, с цел да го използва (евентуално) като разменна монета срещу заловен от КГБ американски шпионин. И такава възможност скоро се представя – пилотът на разузнавателен самолет „U2“ (да, това са инициалите на специален модел на авиоконструктора „Локхийд“) е заловен на съветска територия, а с това заблестява и ценността на това предложение. Секретните служби възлагат на адвоката Донован да „уреди“ дискретно размяната. След совалки в Берлин, през КПП „Чарли“, пренаселен с труженици на тихия фронт, сделката се осъществява на моста „Глинеке“, получил прозвището „Мостът на шпионите“.
Издържан съзнателно в демодираната стилистика на класическия film noir, историята продължава два часа и двайсет минути с образцово поддържан ритъм и представлява интерес в много отношения.
Противно на очакванията, в „
Очевидна е заявката на Ханкс и Рейлънс за участие в наближаващото съревнование за наградата „Оскар“ - единият в дисциплината за главна, а другият - за второстепенна мъжка роля. „
