Това беше творението на живота ми. Да мечтаеш за него беше истинска лудост. Да се построи? Казваха, че е невъзможно. Но го направихме.
„Винаги е странно, невероятно и малко страшно, когато за първи път стъпваш на снимачната площадка… това си е паметен момент“, казва Девлин. „Когато обиколих коридорите на космическата станция, създадена от нашия дизайнер Кърк Петручели, бях наистина удивен. Те изглеждаха напълно истински, можехте буквално да се изгубите в този лабиринт и да се почувствате като че сте в някой друг свят. Цялата конструкция беше по-голяма от самолетоносач и наистина можехте да повярвате, че тук живеят изолирани в продължение на месеци около 5000 души. Всичко това имаше силно въздействие върху мен и върху актьорите“.
Бътлър се съгласява, отбелязвайки: „Очаквах повечето от локациите да са компютърно-генерирани, но да видиш всичко построено в реални размери, направо ми спираше дъха. Когато пристигнах на космическата станция и видях колко сложна и изпипана до последната подробност е цялата конструкция, изпитах истинско страхопочитание“.
Петручели, който е работил многократно с Девлин преди, няма търпение да създаде изглеждащата напълно като истинска международна космическа станция, където е съсредоточена огромна част от действието. „В този филм имахме девет локации за космическата станция, като за тях разполагахме с общо 72 основни части“, споделя той. „Ние ги проектирахме като фабрика за поддържане, създаване и движение на хилядите сателити, които се грижат за климата на Земята, истински команден център, който защитава планетата и всички на нея“.
За да илюстрира колко подробно проектантският екип, в който е отговорникът по сценографията Пейдж Бъкнър, създава всичко в масивната конструкция, Петручели казва: „С помощта на бързо направени прототипи, можехме да произведем 20,000 малки свръзки за инсталирането на панелите. И това е само един пример“.
Самите декори са направени по подобие на истинска международна космическа станция, завършена от НАСА през 2000 г., след 12-годишна строителна дейност в космоса.
Разбира се, снимачната площадка изисква някои корекции от практична гледна точка. Петручели потвърждава: „Имаше идея зад всичко, което направихме, зад създаването на технологични, индустриални и механични елементи от инфраструктурата на нашия кораб, така че, въпреки че не сме в открития космос, по всичко да изглежда, че сме там. Взехме предвид всеки детайл, например как героите ще дишат, какво ще се случи с частиците във въздуха и така нататък. По време на нашите проучвания с НАСА, имахме възможността да разберем какво е усещането все едно сме там, те ни оказаха пълна подкрепа във всяко отношение“.
„В крайна сметка“, продължава той, „ние се опитахме да почетем достиженията на НАСА и основните научни принципи, които те задължително спазват, докато всъщност представяме тази силно драматична история, която използва за фон открития космос“.
Девлин добавя: „Когато момчетата от НАСА пристигнаха в началото, за да прегледат терените за снимки и да видят нашите декори, бях доста притеснен. За мен беше важно те да харесат всичко и имах пълно доверие в направеното от Кърк. Но когато ни казаха колко близо сме били до реалността, бях приятно изненадан!“
Цялата конструкция на космическата станция в „Геобуря“ е построена на пет съседни площадки в студиото Big Easy в Ню Орлиънс. То е разположено върху част от истински завод на НАСА в източната част на града.
С помощта на визуални ефекти, Ню Орлиънс също се превръща в столицата Вашингтон, Токио, Москва, Дубай, Орландо, Флорида, Рио де Жанейро и Мумбай, поне за наземната част на снимките, както споделя ръководителят на екипа по визуалните ефекти Джефри А. Окън. Той и неговият екип „налагат“ Белия дом и президентския самолет Еър форс уан върху кадри заснети от Девлин и оператора Роберто Шафер в Калифорния, включително на една от централните пътни артерии, която успешно замества столицата на САЩ, както и улица в Рио.
Най-ужасната климатична катастрофа – геобурята в „Геобуря“ – също до голяма степен е под контрола на Окън. „Идеята беше да направим такива ефекти, които да зарадват всички фенове на филмите катастрофи, но в грандиозни мащаби, които досега не са били представяни на голям екран“, казва той. „Всички сме гледали филми, където има някакви яки гръмотевици, но мисля, че никой не е виждал сцена на преследване като в нашия филм, където има почти толкова гръмотевици, колкото и дъждовни капки. Или когато повредените сателити успяват да предизвикат 50 торнада на едно и също място. Искахме да покажем тези природни бедствия в неестествена светлина, с интензивност, каквато публиката не е виждала“.
В подготовка за това как да изглеждат визуалните ефекти, Окън признава: „Направихме много проучвания. Художественият отдел на Кърк свърши перфектна работа и ни представи различни изображения и технологии. Открихме, че на практика всяко нещо, което Дийн и Пол пишат под формата на научна фантастика, всъщност е постижимо от сателит, заедно с някои неща, които те не бяха включили в сценария. Беше удивително да разберем, че според направените проучвания вече всичко, показано във филма, е напълно достижимо“.
Окън подхожда към проекта, като условно разделя филма на три части. „Имаме филм на земята, филм в космоса и филм катастрофа. В наземната част има много по-недоловими визуални ефекти, което много ми допада, защото никой не може да осъзнае, че сме прибегнали до помощта на ефекти“, усмихва се той. „След това е откритият космос, сниман в студио с реално построени декори и син екран, като използвахме съвсем нова техника за заснемане на фотореалистични изпълнения от скафандрите на актьорите, в случаите, когато не можем да ги накараме сами да направят съответната сцена“.
Третата част от пъзела на Окън, филмът катастрофа, е с епични пропорции. „Аз съм голям маниак на тема космос и съм луд по физиката“, признава той, „така че ми е невъзможно да нарушавам законите на физиката при създаване на ефекти. Но Дийн беше категоричен, че ще нарушим тези закони за забавление, което означаваше, че ако по време на снимките нещо изглежда по-забавно за зрителите, той няма да ни кара да се съобразим с физиката, тъй като не правихме документален филм“.
В действителност, идеята е да се предадат достоверно природните закони, но по един изключително неприроден начин. „Ние представяме наистина всякакви атмосферни условия и как те могат да повлияят на инфраструктурата на нашия свят, но разбира се вдигнахме нивото, за да зарадваме феновете на жанра, и изневерихме на реалността, за да създадем фантастична визия”, споделя Окън. „Така че, когато представяме торнадо, ние се придържаме, поне според мен, към законите на физиката, но специално добавихме огромен брой от тях в кадрите на Дийн“, смее се той.
|
