Въпреки че компютърното обработване играе голяма роля в създаването на тази продукция, Земекис обръща внимание на факта, че традиционното кино изкуство дава основната информация и придава структурата на този процес. „Филмът създава усещането за жива екранизация, тъй като движението на камерата е както в нормален двуизмерен филм. Всъщност камерата е задвижвана от човешки ръце и Робърт Пресли е операторът зад нея. Когато успеем да заснемем кадъра по начина, по който искаме, закачаме отдалечена камера към компютърна система и тя сама задвижва дигиталните камери”, обяснява Земекис.
Това усещане за екранизация придава по-реалистичен облик на филма като краен резултат. Земекис разяснява:
„В много от анимационните филми в днешно време, камерите са вързани за героите; камерата се насочва директно натам, накъдето отива героя и това движение не е много елегантно. Също като щракване с мишката. Докато в един филм, публиката не знае за съществуването на камерата и тя е винаги на едно разстояние зад героя, винаги се движи с известно закъснение. Тя следва актьора, което създава усещане за комфорт, защото не избързва пред действието – нещо, което изнервя зрителя. Като цяло зрителят трябва да се чувства като страничен наблюдател, който се наслаждава на развитието на действието във всяка сцена и тези няколко кадъра със закъснение му действат един вид успокоително. Това е другата причина, поради която се нуждаем от човек, който да задвижва камерата. Ако всичко беше компютъризирано, нямаше да има закъснения, тъй като компютърната програма е точна до милисекундата. С помощта на координацията между ръката и човешкото око се получава малко изоставане – едно малко несъвършенство, което прави нещата визуално по-реални”.
За екипът от компютърни специалисти, който се занимава с „performance capture”, езикът, на който говорят традиционалните кино творци, им е като чужд. Те си имат собствен мистериозен речник, който наричат „The Mocabulary”.
„На снимките на „Беулф” открих, че тези хора са обучени по различен начин и затова трябваше всички бързо да заговорим на общ език. Аз използвам жаргон, който съм изградил в резултат от 25-годишния ми стаж в киното. Затова един ден се събрахме всички на паркинга и им предадохме урок по двуизмерно изкуство и операторство заедно с всички жаргони и термини, които употребяваме. Показахме им техники, които за нас са се превърнали като част от природата ни. В края на краищата, заговорихме на един и същ език”, казва Земекис.
Въпреки че традиционните дисциплини в киноизкуството, като дизайна на костюмите и продукцията, не се използват по същия начин както в конвенционалните филми, също трябваше да претърпят някои промени в новаторски стил. Според продуцента Старки, „когато за първи път прави филм от този сорт, разпознава значимостта на поставянето на основа както в традиционното кино изкуство. По-удобно ми беше да създам костюмите и дизайна на продукцията в реалния свят и да го пренеса в компютърна среда. Сложният аспект в създаването на „Полярен експрес” беше как да се вземе тази дигитална информация и да я пресъздадем на сцената за нашите актьори? Направихме проучвания и създадохме детайлна система, която сега използваме в ежедневната си работа. Същото важи и за дизайна на костюмите. Наехме дизайнерката Габриела Пескучи да сътвори гардероба за актьорите, да облече всеки един от тях, сканирахме образа и така пресъздадохме и съхранихме всеки костюм във филма под формата на шаблон в каталога на компютъра. Използвахме същия метод и за прическите – дори телата на актьорите са сканирани като форма, за да се сътвори крайния вариант на образа в компютъра. Така че базата са физически елементи от реалността, а не е просто една компютърна абстракция”.
Единственият разрив с реалността представляват митичните, демонични създания, които тероризират и примамват злощастните човешки същества. „За да създадем нещо, което не съществува в реалния свят, като например Грендел, трябваше да направим миниатюрен макет, който да сканираме и да се превърне в модел за това създание. По същия метод създадохме и дракона – започнахме с модел, който го наподобява чисто физически и така положихме основата, след което го изградихме направо в компютъра”, обяснява Старки.
Земекис твърди, че филмът ще бъде смесица от реалност и фентъзи, нещо като интересен хибрид, който е подходящ за история като „Беулф”. Филмът е по-скоро фотореалистичен отколкото реалистичен, което позволява историята да бъде разказана като истинска, но не изцяло, тъй като е мит. Като кинотворци, ние разполагаме с визуална палитра, с която да разкажем такива легенди”.
До известна степен тази палитра е отразена в осветяването.
„Имаме три схеми за осветление, в зависимост от това как би изглеждала светлината през IV век”, казва Земекис. „Има слънце, но то е датското слънце през зимата, което е доста студено и разпръснато. Има огън, злато и отражението на златото. Това е нашата палитра от цветове и осветихме всичко по този начин. Хубавото е, че с помощта на компютър огънят може да се използва като ключовата светлина или като светлина за запълване на пространството. Така че имахме възможността да създадем този изглед с помощта на компютърните специалисти – визия, която не бихме могли да постигнем с електрическа светлина”.
Компютърното и традиционното кино изкуство се сливат с помощта на нова технология, EOG, разработена специално за филма „Беулф”. Човешкото око с неговата уникална форма и движения, и характерната си способност да изразява емоция, винаги е било любимо средство за кинотворците, но е предизвикателство за аниматорите и компютърните специалисти, отговорни за техниката „улавяне на движенията” (motion capture). Във филма „Беулф” нещата не стоят по този начин. „Едно от най-сериозните ограничения във филма „Полярен експрес” е, че не можехме да уловим движенията на очите едновременно с лицевите мимики и причината а това беше, че не беше възможно да сложим сензори в очите за проследяване на движенията. За „Беулф” измислихме приспособление, EOG, които ни позволи да следим мускулните пулсации, издавани от окото и клепачите, докато едновременно с това заснемахме и лицевите мимики и движенията на цялото тяло”, обяснява Старки.
Като краен резултат, всичките тези костюми, сензори, EOG приспособления и други технически елементи сякаш изчезват, за да се появи света на Беулф пред очите на зрителя, който може да проследи приключението на героя.
Положителните отзиви за триизмерната версия на „Полярен експрес”, първият филм, при който е използвана системата „performance capture”, убеждава създателите на филма да използват този процес във всички свои следващи проекти. Продуцентът Старки казва: „Нашите филми с „performance capture” са триизмерни, затова не е проблем да бъдат излъчвани в 3D формат. Прожектирането на филм в 3D е едно своебразно преживяване за зрителите, тъй като те се потапят във всяка отделна сцена от филма и мащаба и дълбочината на образите действа стимулиращо, сякаш филмът оживява в непосредственото пространство, заобикалящо зрителя”.
Независимо от формата, в който публиката ще гледа този филм, „в края на краищата, се надявам, че се е получил един филм, който ще допадне на всички. Сюжетът съдържа една сложна човешка история, с ненадминат екшън, а много от темите са в синхрон с това, което се случва около нас”, казва режисьора Земекис, „защото жаждата за слава, злато и власт, вечната битка между доброто и злото ни заобикалят и в днешно време и си остават универсални теми във времето”.
