„Когато Адам е продуцент на филма, той е заедно с теб през цялото време.“ - казва режисьорът Шон Андерс. Браво, момчето ми! е неговият втори филм и първи общ проект със Сандлър, което е изключително, тъй като Адам често работи с един и същ екип филм след филм. Макар че понякога отнема известно време новите колеги да опознаят взаимно и да се сработят, Андерс твърди, че той, операторът Брандън Трост и художникът Арън Озбърн са посрещнати с отворени обятия в семейството на Happy Madison.
„Екипът се състои от най-приятните хора, с които съм срещал, - споделя Андерс. – С тях много лесно се разбираме. Те всички са работили заедно по предишните филми на Сандлър, познават особеностите си, знаят какво трябва да се направи, за да вървят нещата гладко. Специално искам да отбележа първия асистент-режисьор Дани Силвърбърг, който е сърцето и душата на този екип, изключително приятелски настроен и е един от най-невероятните хора, с които някога съм работил".
„Адам е нещо повече от продуцент на филма, той е движещата сила на продукцията, - твърди художникът Арън Озбърн. – Този човек е невероятен, успява да участва във всеки избор, който трябва да се направи по време и след снимачния процес. С него е много лесно да се работи, защото той умее да сътрудничи с всички."
Дизайнерката на костюмите Елън Лутър казва, че Сандлър се занимава лично с всички аспекти на продукцията, защото иска да бъде сигурен, че историята и хумор ще бъдат такива, каквито е предвидено. „Заедно с него прегледахме всички костюми за отделните персонажи във филма и внимателно обсъдихме всички шегите на героите." - казва тя.
Разбира се, голяма част от хумора Сандлър носи в себе си. „Това, което ми харесва най-много в работата с Адам е, че той е толкова забавен, - казва Андерс. – Докато снимахме една сцена, аз се опитвах да намеря още нещо смешно, което да добавим към нея. Имах идея, която не е бе особено забавна, но Адам я поде и я представи по своя забележителен начин. От една страна го направи много смешно, а от друга изглеждаше сякаш това бе моя идея. Режисирайки този филм, аз не само работих с Адам Сандлър, аз получих Сандлър в най-добрата му форма, защото той има страхотно отношение към работата. Високо оцени свободата, която получи, влизайки в образа на Дони, защото можеше да говори и прави всичко, което си помисли с този герой."
Озбърн казва: „Нашата работа бе да се подпомогнем създаването на образите на героите. Опитахме се да изградим среда за нуждите на сценария, в която героите да могат да се развиват и разкриват. Филмът показва два различни свята - света на Дони Бергер и на сина му. Да се покаже разликата между двата свята и какво произтича при сблъсъка им е огромно естетическо предизвикателство ".
Двете най-големи сцени, които са пример за разликата между тези два свята са къщата на Стив Спиру - имението, в което ще се проведе сватбата, и „Класи Рикс Бейкън енд Легс“ – любимото стриптийз заведение на Дони.
Намирането на подходяща къща не беше лесна задача, разкрива Озбърн. „Обиколихме навсякъде – буквално луднахме докато търсим сватбени локации. Имахме толкова много изисквания – имахме нужда дори от заден двор, който може да бъде превърнат в малък футболен терен. Преглеждахме терените с хеликоптер, отидохме до брега – побъркахме се, докато се опитваме да намерим перфектната къща. Отне ни известно време, докато един ден извикахме „Алелуя! Най-накрая я намерихме!“ – идеалната къща, която си имаше всичко необходимо – бе на плажа, имаше страхотна фасада, разполагаше с място зад нея, в което би могло да се направи нашето мини игрище. И не на последно място собственикът й бе през цялото време невероятно мил и подкрепяше целия ни екип."
В крайна сметка творческият екип на филма не построява мини игрището в задния двор на къщата, а го свързва с помощта на киномагията. „Издигнахме гигантска беседка, която се отразява във водата, и я използвахме като съединяващо парче. Изградихме част от тази беседка и в парка, където построихме игрището. После просто налагахме на екрана двете еднакви части.“
„По коренно различен начин се получиха нещата с търсенето на най-подходящия стиптийз бар. Още първият ден влязохме в бара и разбрахме, че това е мястото, което искаме - дървения бар, ниско окачените и посчупени лампи, самото настроение на заведението - всичко беше такова, каквото се надявахме да открием."
В много отношения Дони е персонаж, който така и не пораства. „Той е вечното момче, - казва Озбърн. – Да вземем например апартамента му – идеята ни беше, че това място трябва да изглежда по същия начин, по който е било, когато Дони е бил на 16. Представихме си как се чуди: „Защо да го променям?" Той така и не се изнася от къщата, по стените висят къщите плакати, които е закачил преди 30 години. Е, добре, има една промяна - купил си е водно легло".
Вечен е и начина, по който Елън Лутър, ветеран от предишните единайсет филма на Сандлър, представя външния вид на Дони. „Преминахме през доста проби на перуки и дрехи, преди да се спрем окончателно на този вид, - отбеляза тя. - Ние търсихме външност на човек, който се е установил в 80-те години с малко елементи на класически рокер. Той е универсален мъж за парти и определено не се интересува от мода ".
Лутър обича да казва, че дрехите не правят образа, но често могат да помогнат на актьора да намери пътя към героя си. Това е особено валидно за комедията – шеговитият начин, по който някой изглежда, може да накара публиката да се усмихне. „Външният вид на героя е от съществено значение за комедия. Той говори дали става дума за прилежно закопчан сухар или раздърпан нехранимайко. Дали трябва да бъде сладък и забавен или пък грозен и забавен? Дрехите правят много, за да се подчертаят шегите и хумора в един филм. В Браво, момчето ми! умишлено облякохме хората от къщата на плажа в сериозен дрескод, за да може появата на Дони с бира в ръка да бъде още по-скандална. Тези хора са силно шокирани от облеклото и цялостното му поведение, и този културен сблъсък е предпоставка за много забавни ситуации."
Друг пример за избор на дрехи, които подчертават смешните моменти във филма са костюмите на бабата. Тя е представителка на висшата класа. „Тя трябваше да изглежда шик – модерна и елегантна. - обяснява Лутър. - Във филма Дони е запленен от нея и от една нейна снимка на младини, на която тя е облечена в изключително скромен бански костюм. На снимката тя дори не е секси, но това няма значение за Дони".
За Лутър и нейният екип, творческият процесът започва с планиране, скициране и пазаруване, но не се реализира, докато актьорът не вземе активно участие в него. „Може да сме измислили безброи варианти за дрехи, но не можем да се спрем на нито една от тях, докато не се видим с актьора, след което обсъждаме и преглеждаме решенията и идеите с режисьора и Адам. Започваме със питането дали имаме всички дрехи, от които се нуждаем. Тогава се включва актьорът и започва да говори за дрехите по друг начин и се появява нова гледна точка. Понеже това са хората, които изграждат образите, се съсредоточаваме върху това, което си пасва с персонажа. След толкова много филми и досега не престава да ме изненадва крайният резултат, който се получава по време на пробите. Също като при коктейла, и тук не става въпрос за отделните съставки, а за това, което се получава, когато ги смесиш".
|
