 „Браво, момчето ми” е необикновена комедийна творба
17.08.2012, 02:24 | синефиш.бг
„Браво, момчето ми” е груб, абсурден и детински, точно както очаквах. Освен това е предизвикателен и на моменти, почти сюрреалистичен. Сандлър прави нещо във филмите си, което никой друг екранен комик не прави, което ме кара да се чудя, дали някой ден културата ще възприеме неговата визия и ще го обяви за гений. А след това си спомням „Джак и Джил”.
В последният си филм, Сандлър играе Дони Бергер, обеднял парти звяр с легендарно минало. Буквално. Като ученик в Съмървил през 80-те, той не просто е секси за учителката си по математика. Той я забременява. Двамата са хванати да правят секс зад завесите по време на училищно събиране. Учителката е изпратена в затвор, докато Дони прави бестселър от мемоарите си и продава правата за екранизиране в телевизионен филм.
След като филма започва, добрите времена и големите пари вече са в миналото на нашия герой. Всъщност, той дължи на данъчните 43 000 долара, след като е пропускал да плаща данъците си и го очаква голяма присъда, ако не възстанови сумата за няколко дни. Дони продава идеята за специално проследяване на събирането на бившият любимец на вестниците и изгубеното му потомство на телевизионен риалити шоу продуцент. Всичко, което трябва да направи е да издири сина си и да го навие за ролята.
Изплашен до живот от преживяването да бъде отгледан от баща, едва излизащ от тийнейджърството си, синът на Дони (Анди Самбърг) напуска дома си когато става на 18 и сменя името си от Хан Соло Бергер на Тод Питърсън. Вече като успешен началник на инвеститорска фирма, Тод е на път да се ожени за жената на мечтите си, Джейми (Лейтън Мийстър) в елегантното имение на шефа си (Тони Орландо) на брега на океана. Тод представлява вързоп от неврози, който непрекъснато гълта Ксанакс и не излиза от вкъщи без резервно бельо.
Да обединиш две звезди от „Saturday Night Live” e доста хитър кастинг. Двамата са много живи и смешни заедно. След като Дони се появява при сина си Тод, а бутилка Бъдуайзър хирургически се прикачва към ръката му – сюжета става изключително нелогичен. Написан от Дейвид Капси и режисиран от Шон Андърс („Сексуално Влечение”), „Браво, Момчето Ми” е филм по-малко за изкуплението, свързването или втория шанс, отколкото за странните детайли и ексцентричното развитие. Историята е просто нещо, на което да се закачи цялата странност.
Действието се развива в алтернативна действителност, където симпатичен и недодялан глупак като Дони не само е приет от обкръжението от контета на сина му, но те го издигат в позицията на техен водач. Като резултат на всичко това се получава ергенско парти, което кара „Последният ергенски запой” да изглежда като събиране в църквата.
Няма смисъл да се правят опити за описване на комичността на филма. Това е едно от тези неща, които трябва да изпитате сами, а аз най-сърдечно ви призовавам да го направите. Аз бях подготвен за един от най-лошите филми на сезона, а се смях както не съм се смял от години.
Или „Браво, момчето ми” е необикновена комедийна творба, или аз съм развил сериозни психологични проблеми. Филмът със сигурност е едно диво събиране на баща и син, което е толкова смешно, че чак грандиозно.
Рик Кисонак, Seven Days
Превод – Стефан Димов
... още »
|
