От всички плантации, разположени по протежение на речния път, който извежда от Ню Орлиънс, и следва извивките на Мисисипи, плантация Евъргрийн вероятно е най-красивата. Дългите й алеи са очертани с величествени дъбови дървета, по които деликатно се разстила Испански мъх. Все още реално функционираща плантация за захарна тръстика, Евъргрийн включва 37 сгради, които са отбелязани в Националния регистър на местата с историческо значение. Плантацията включва и 22 бараки за роби, които свидетелстват за ужаса, който е съпътствал живота на Юг в миналото.
Днес, на фона на често бушуващите в района бури, Куентин Тарантино се е заел да съживи една малка част от историята на САЩ. В центъра на филма е плантацията Кандиленд – зловещо място, в което трябва да се промъкне освободеният роб Джанго, за да спаси любимата си.
Това е първи сблъсък на Тарантино с уестърн жанра, вдъхновен от любимите му спагети уестърни. Заглавието е намигване към класиката на Серджо Корбучи от 1966 ДЖАНГО, в която Франко Неро играе мистериозен стрелец. ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ на Тарантино е типичния за него безстрашен опит да се разкаже уестърн история през погледа на един роб, за да се хвърли повече светлина върху един от най-тъмните периоди в историята на САЩ.
Изненадващо е само колко бързо се стига до осъществяването на проекта. По време на едно парти свързано с наградите Оскар, в годината на ГАДНИ КОПИЛЕТА, Тарантино дискутира състоянието на уестърн жанра с продуцента Реджиналд Хъдлин, който е познат като режисьор на ДОМАШНО ПАРТИ и БУМЕРАНГ.
„Заговорихме се за филмите, които рзглеждат този период,“ спомня си Хъдлин. „В общи линии ги ненавиждам всичките. Исках да видя филм, който показва истината за робството. Идеята ми за велик филм свързан с роби е СПАРТАК. Единствено нещо подобно би ме заинтригувало да гледам един уестърн.“
Това става причина Тарантино моментално да се замисли над идеята и да нахвърли основите за последвалия ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ. „Всичко се случи изключително бързо,“ споделя Тарантино. „Бях в Япония за края на прес-обиколката покрай ГАДНИ КОПИЛЕТА, а там Спагети уестърните са много популярни. Взех няколко подходящи саундтрака и докато ги слушах нахвърлях основите на историята. Още там написах първата сцена, която не се промени особено впоследствие.“
„Бях решил, че сме приключили с темата, но Куентин ми се обади миналия април и ми сподели, че аз съм го вдъхновил за новия му сценарий,“ добавя Хъдлин.
В крайна сметка на Тарантино му отнема 6 месеца, за да завърши сценария, което си е доста бързо по неговите стандарти. „Дори нарочно се забавих,“ шегува се режисьорът. „Стигнах до средата и спрях работа за две седмици, защото се притесних, че всичко се случва твърде бързо. Имаше няколко различни момента, в които спирах и оставях материала да отлежи преди да продължа нататък.“
За Хъдлин продуцирането на ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ е начин да се почувства по-близко до корените на афро-американското население в САЩ. „Въпреки, че работим с художествена измислица, то в моето семейство има подобни хора,“ споделя продуцентът. „Моят пра-пра-дядо е бил част от т.нар. Подземна железница, чрез която множество роби са намерили спасение на Север. Така че ние просто отдаваме дължимото на реално съществували образи, които отдавна трябваше да бъдат показани на широката публика. И то не по някакъв максимално изчистен и коректен начин, а в пълнокръвен и безмилостен Тарантино стил.“
Огромно предизвикателство е да се намери подходящ актьор за централната роля. „Нямах идея кой е подходящ, така че се срещнах с шест различни човека,“ признава Тарантино. „Джейми Фокс бе последен от шестимата и веднага разбрах, че той е точният човек за филма. Той разбра историята и наистина носи усещането за автентичен каубой.“
Оказва се, че Фокс отдавна мечтае да изиграе каубой. „Всеки иска да е каубой,“ казва актьорът. „Аз израстнах в Тексас и си играех с пистолети. Преди няколко години ми подариха кон, който яздя във филма.“
Фокс е израстнал на малко повече от 8 часа път с кола от плантация Евъргрийн, в която се случват снимките за ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ. „Дори и днес редица неща се случват с участието на расови предразсъдъци, защото тази част от умствената нагласа не се отмива лесно.“
„Расовата тематика оказва влияние върху всеки един от екипа на филма,“ съгласява се Хъдлин. „Когато снимаш сцена, в която герой е бичуван на едно дърво, това те кара да осъзнаеш какво наистина се е случило на това място. И се е случвало с ужасяващо постоянство. Не е по-различно от това да снимаш филм за Аушвиц. Но Аушвиц поне изглежда като затвор. Докато плантацията е красиво място, което подлъгва незапознатите с чувство за фалшива сигурност. Това е красота, която е заплатена с кръвта на мнозина.“
Фокс е впечатлен от куража на Тарантино. „Това е труден за снимане филм, но Куентин умее да намери приятен и удивителен начин за заснемането му,“ споделя възхищението си актьорът.
Боравенето с толкова чувствителна тематика не е никакъв проблем за Тарантино. „Знам, че винаги ще има хора, които да кажат нещо негативно за филма,“ признава режисьорът. „Но чуждите мнения отминават и остава заснетия филм. Нищо не би ме спряло да да си свърша работата по начина, по който смятам, че е редно това да стане.“
ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ изглежда ще ни представи всичко, което е характерно за Тарантино: смел, енергичен и преди всичко развлекателен филм.
|
