Няколко камео роли, които не трябваше да се случват 28.11.2016, 12:25 | синефиш.бг
Зрителите много обичат да видят някое неочаквано звездно появяване на екрана. Да забележиш познато лице, докато любимият ти герой млати врага е някак си зареждащо, държи ти вниманието за това какво предстои в разказа, който наблюдаваш. Но има безнадеждни и разочароващи появявания, които развалят вкуса от добре течащото филмово повествование. Те по-скоро крещят: „Вижте ме, аз съм известен!“. Ето най-егоцентричните примери….
Мадона – „Винаги ще има утре“
Най-доброто нещо, което може да се каже за появяването на Мадона в този филм е, че то случва в лентата за Джеймс Бонд, която единодушно е обявена за най-лошата от поредицата. Тя присъства във филма с много малка роля като инструктор по фехтовка, а нейното кратко изпълнение е прекалено дървено и стои на екран като трън в петата, заобиколена от злодеи с диамантени лица, невидими коли и …Хали Бери
М. Найт Шаямалан – „Следите“
Режисьорът на „Шесто чувство“ е известен с това, че често се появява в собствените си филми. За съжаление е известен и с това, че не се справя добре с малките роли, които сам си поверява. Присъствието му в този филм е може би най-нескопосаното. Каквото и да си мислите за режисьора-актьор (или обратното) Мел Гибсън, сравнен с Шаямалан, той е като вариант на Лорънс Оливие. Филмите на този творец от индийски произход често са обвити в мистерия, но по-неясно остава решението му да се изявява и излага в собствените си произведения.
Кание Уест – „The Love Guru“
Кание е особена звезда, даже прекалено. Често сравнява сам себе си с Пикасо или дори Исус Христос, в същото време той иска да бъде възприеман като най-сериозният артист на нашето време. Да, де, но появяване във филм на Майк Майерс, в който той лудо крещи „Аз обичам хокей“ не помага много в намерението му да бъде приет като достолепен артист и човек.
Майкъл Джаксън – „Мъже в черно II“
Малко предистория. Кралят на попмузиката първоначално отказва роля в първата част на „Мъже в черно“. Вероятно не е искал да играе някакво си извънземно, дегизирано като човек. По-късно той гледа филма в Париж и започва да се търкаля по пода от смях, докато текат финалите надписи. Майкъл разбира, че всичко е една голяма и луда комедия и веднага си запазва участие в продължението, но резултатът от появяването му е меко казано неудовлетворителен, както и се очаква…
Антъни Кийдис – Точка на пречупване
Според официалните данни басистът на рок бандата Ред Хот Чили Пепърс Флий (Майкъл Балзари) е утвърденият актьор в групата, със солидна филмография зад гърба си. Кийдис е по-скоро аматьор. И това е видно от появяването му в този култов филм, в който той се показва за малко като плажен гангстер със странен акцент и много преувеличени жестове.
Майк Тайсън – Последният ергенски запой
Ей, Майк Тайсън, какво ще кажеш да се появиш в нашия филм? Ще припяваш едно парче на Фил Колинс, ще цапнеш по лицето Зак Галифианакис и след това ще стоиш наоколо без да правиш нищо за няколко минути.“ Не е ясно дали предложението за участие във филма към боксьора е било точно така формулирано, но той се съгласява. По-късно той признава, че по време на снимките е бил непрестанно надрусан с кокаин, което обяснява много неща…
Куентин Тарантино – „Джанго без окови“
Тарантино, въпреки че не е толкова себичен, колкото Шаямалан, съшо има навика и неразбираемото желание да се появява в собствените си филми. В „Джанго без окови“ го виждаме в един култов момент, в който се опитва да ни покаже австралийския си акцент. Неговата малка роля не допринася с нищо за филма и е леко неадекватна, но поне има положителна развръзка – Джейми Фокс го застрелва и той се взривява. Никога дупка в земята, причинена от взривен човек не е изглеждала толкова метафорично за актьорско изпълнение…
Бен Афлек – Jay & Silent Bob Strike Back
Кевин Смит може да получи потупване по рамото за идеята да направи филм във филма, който условно може да бъде наречен: „Добрият Уил Хънтинг: Ловен (Hunting) сезон”. В това глупаво произведение Бен Афлек можеше поне да се попреструва, че хич не е мястото си и че участва в пълно фиаско, но не би…Въпреки безумието, много фенове все още биха гледали това недоразумение отново….
Култови моменти в киното, които са пълна импровизация 18.11.2016, 01:30 | синефиш.бг
Киното е пълно с незабравими и вечно помнещи се сцени. Понякога обаче тези моменти въобще не са били налични във финалния сценарий. С редовните импровизации на снимачната площадка и честите недоразумения, както и непредвидени ситуации по време на филмовия процес, не би било изненадващо, че някои от най-любимите ни кино моменти от великата история на седмото изкуство, никога не биха се случили, ако не беше дръзновението и спонтанността на актьорите и режисьорите…Ето някои от тях.
1. Ди Каприо наистина порязва ръката си в „Джанго без окови“(2012)
Героят на Ди Каприо произнася реч по време на вечеря и в разгорещеността на аргументираната си триада удря ръката си в масата, като от нея съвсем наистина започва да тече кръв. Всъщност това е съвсем непредвиден инцидент, но Тарантино не спира снимките, а актьорът не излиза от образ и в края на сцената получава аплодисменти от екипа.
2. Най-ужасният звук на света в „От глупав по-глупав“ (1994)
Лойд и Хари вземат в колата си стопаджия, който всъщност е наемен убиец. По пътя те разбират това и започват да се лигавят, като сцената кулминира във въпроса на Лойд към компанията кой е най-ужастният звук на света. Следва безумен писък. Целият този много смешен момент е пълна импровизация на Джим Кери и дори за малко се вижда как Джеф Даниълс започва да се кикоти, преди кадъра да се смени.
3. Жестът на Жокера, преди да взриви болницата в Черният рицар (2008)
Хийт Леджър превърна този образ в култ, което му спечели посмъртно Оскар. Една от най-запомнящите си сцени е когато той излиза от болницата, облечен като медицинска сестра. Той ту поглежда към болницата, ту към детонатора, който държи в ръката си, който непрестанно натиска, но нищо не се случва. Объркан и вдига ръце в недоумение. В много аспекти тази сцена и жест са импровизирани, защото експлозиите за забавени, без Леджър да е уведомен за това.
4. „Джони е тук!“ в „Сиянието“ (1980)
В една от най-известните сцени в този филм, Джак Никълсън започва да сече вратата с брадва, преди да си пъхне главата в пукнатината и да заяви култовата си реплика- „Джони е тук!“. Актьорът всъщност опитва и няколко други реплики, но нещата не се получават и те изглеждат неестествено. Накрая той решава да цитира реплика от популярното по онова време предаване „Шоуто на Джони Карсън“.
5. Ханибал Лектър съска в „Мълчанието на агнетата“ (1991)
Известното страховито съскане на убиеца се случва в края на сцената, в която разказва историята за черния дроб на Чианти. Тя е всъщност тотална импровизация от страна на Антъни Хопкинс. Първият път, когато пробва този плашещ звук е по време на репетицията, я режисьорът толкова го харесва, че го включва в лентата и това се превръща в един от най-запомнящите се моменти във филма. За двайсет и пет минутното си присъствие на екран Хопкинс печели и Оскар..
6. „Обичам те“, „Знам“ в „Империята отвръща на удара“ (1980)
Секунди преди да бъде замразен драматично от войниците на империята, Хан Соло отговаря на декларацията в любов на принцеса Лея с един леко наперен и арогантен отговор – „знам“, казва той. Тази реакция е доста нестандартна и никога не е била в сценария на филма. Оригиналната реплика била „И аз те обичам!“, но Харисън Форд сметнал, че тя никак не би подхождала на героя му и самосиндикално я импровизирал. Оттогава тази реплика се превръща в запазена марка на целия франчайз. 7. Индиана Джоунс застрелва нескопосан убиец в „Похитителите на изчезналия кивот“ (1981)
Първоначално било планувано това да е дълга бойна сцена с мечове. По време на снимките обаче Харисън Форд получава хранително отравяне и никак не бил в състояние да размята меча си нагоре надолу, дубъл след дубъл. Форд предложил на Спилбърг просто да извади пистолета си и да „застреля нещастника“ и режисьорът на мига харесал идеята. Резултатът е, че това се превръща в една от най-искрено забавните сцени от филма.
Куентин Тарантино (КТ): Винаги съм искал да изследвам робството в някой филм. Винаги съм искал да го изследвам, но причината, която ме накара да допра химикала в листа е да дам на афро-американските мъже – уестърн герой. Да им дам един готин фолклорен герой, който има възможността да си отмъсти – кръв за кръвта.
КГМ: И това е момента с отмъщението. То необходимо ли е за историята?
КТ: За тази история, в която разказвам за бялата расистка класа, извършваща геноцид – да, отмъщението е важно – то е причината, поради което го правя. Вместо просто да разкажа нещата по исторически, където това се е случило, онова се е случило и т.н.
КГМ: Значи не можеш да бъдеш изненадан от противоречията, които филма предизвиква?
КТ: Не мисля, че изобщо може да се направи филм за робството в Америка, който да не е противоречив.
КГМ:Много ли си разочарован от някои от отзивите. Примерно на Спайк Лий ... ?
КТ: Няма как да съм по-доволен от отзивите за този филм. Те са фантастични.
КГМ:Предполагам, че това дава добра гласност за филма ...
КТ: Не, не, не, не. Създава се един добър дебат. Аз съм отговорен за това, че хората говорят за робството в Америка по начин, по който не са го правили от 30 години.
КГМ:Но би трябвало да си загрижен за това, че филма ти може да се отдели от останалата ти кариера като филм скастрен от много повече хора.
КТ: Не е скастрен от повече хора. Това, което казваш не е точно.
КГМ:Аз не казвам, че е. Просто питам, дали си загрижен?
КТ: Сега точно не говоря за филма. Казвам, че в момента се води диалог между хората относно робството, а това не се е случвало скоро. Това е тема, за която хората се страхуват да говорят. А сега, заради този филм, хората не се страхуват да говорят за робството. Те говорят. Някой е харесал филма и пише рецензия. Особено днес с Интернета, всеки който иска може да говори публично. Това не е било възможно преди. Така че сега някой харесва филма и пише рецензия за него. В коментарите се виждат хора, който не го харесват – и те нападат автора. Някои хора, които не харесват филма правят блог за това, а други, които го харесват – ги нападат в коментарите. Това е диалог.
КГМ: Нека да те питам относно насилието. Знаеш, всеки знае, че ти правиш филми с насилие и харесваш филмите с насилие. Защо обичаш да правиш филми с насилие?
КТ: Ммм ... Не знам, това е все едно да питаш Джъд Апатоу: „Защо обичаш да правиш комедии?”
КГМ:Наслаждаваш се много на това? Или просто ти харесва? Или ...
КТ: Това е ... мисля, че това е добро кино. Считам го за добро кино. Стоиш в киносалона, където тези сцени с пречистващо насилие се развиват. Говоря за пречистващото насилие. Има два вида насилие в този филм. Бруталността, насилието върху робите. Никой в Америка не е третирал тази тема в такава степен, в каквато аз го правя. Показвам, че в Америка е имало два холокоста. Това е единият от тях. В киното, вече сме се занимавали с холокоста на американските индианци. Но не сме се занимавали с гибелните аспекти на търговията с роби. Моят филм показва това. А след това идва пречистващото насилие на Джанго, който си отмъщава – кръв за кръвта.
КГМ:За това ли мислиш, че хората обичат да гледат жестоки филми – хора, който по никакъв начин не са жестоки или извратени, но за тях е приемливо да отидат на кино и да се наслаждават на насилието.
КТ: Ами да, това е филм. Това е фантазия. Това е фантазия – а не истински живот. Това е фантазия. Отиваш на кино и я гледаш. Все едно да отидеш на кино и да гледаш кунг-фу филм, в който един човек напада други 100 в даден ресторант. Това е развлечение!
КГМ:Но защо си толкова сигурен, че няма връзка между това човек да се наслаждава на филмовото насилие и това – да се наслаждава на действителното насилие?
КТ: Не искам ... няма да ти кажа, защо съм толкова сигурен. Не ми задавай подобен въпрос – няма да се хвана на въдицата ти. Отказвам въпроса ти.
КГМ:Защо?
КТ: Защото отказвам въпроса ти. Аз не съм ти роб и ти не си ми господар. Не можеш да ме караш да играя по свирката ти. Не съм маймуна.
КГМ:Не мога да те накарам да отговориш на каквото и да е. Просто ти задавам интересен въпрос.
КТ: А аз казвам ... аз отказвам да ти отговоря.
КГМ:Добре, аз просто те питах защо. Няма проблем. Но виж сега, Джейми Фокс казва: „Не можем да обърнем гърбовете си и да кажем, че насилието във филмите, че всичко това което правим ...
КТ: Тогава трябва да говориш с Джейми Фокс относно това. А мисля, че той е някъде тук, така че можеш да го направиш!
КГМ:С удоволствие бих го направил, но ... интересно е, че вие имате различно мнение по въпроса, а аз просто искам да изследвам тези мнения.
КТ: Аз пък не искам! Защото съм тук да продам филма си. Това е реклама за филма – нека не бъркаме нещата.
КГМ:Значи ти не искаш да говорим за нищо сериозно?
КТ: Не искам да говоря за това, за което ти искаш да говорим. Не искам да говоря за последиците от насилието в киното. Не искам ... причината, поради която не искам да говоря за това е, че вече съм казал всичко каквото имам да казвам по въпроса. Ако някой се интересува от мнението ми по въпроса – може да провери в Гугъл и да види всичко което съм казал през последните 20 години по въпроса. Не съм променил мнението си ни най-малко.
КГМ:Не, но не си се аргументирал достатъчно добре.
КТ: Работата ми не е да се аргументирам.
КГМ:Не, но моята работа е да се опитам и да те накарам да го направиш.
КТ: А аз ти затварям плювалника!
КГМ:Това е изцяло твое ... това е изцяло твое право.
КТ: Това е реклама за филма ми.
КГМ:Да, но моята работа включва и това да се опитам да изследвам сериозни теми.
КТ: Ами ... аз те приканвам да изследваш сериозни теми, но не и неща, за които вече безброй пъти съм говорил.
КГМ:Ами ... насилието заема толкова голяма част във филмите ти и това е една приятна част от филмите ти за много хора. Точно поради тази причина отварям тази тема. Защото както знаеш, сега се намираме в много деликатен момент. Вице-президента се обръща към хората от филмовата индустрия, относно насилието в отговор на ...
КТ: И ти знаеш какво е мнението ми по въпроса.
КГМ:А то е, че няма връзка между нещата.
КТ: Да.
КГМ:Но ти не си казал защо мислиш, че няма връзка.
КТ: Не е твоя работа какво си мисля аз!
КГМ:Ами ... моя работа е да те попитам защо мислиш така, защото ...
КТ: А аз казвам не! Затварям ти устата.
КГМ:Но ти имаш отговорност като кинотворец, разбира се, да обясниш защо ...
КТ: Не, нямам никаква отговорност към теб да обяснявам нещо, което не искам.
КГМ:Не към мен, но към публиката, към твоите фенове. Нали знаеш, хората, които се интересуват от това което правиш.
КТ: Те знаят, те са наясно с мнението ми. Обяснил съм го вече. Обяснил съм и точно това, за което ти говориш. Просто няма да го кажа за теб.
КГМ:Защо?
КТ: Защото не искам, защото вече съм го правил. Говорил съм по този въпрос много пъти през последните 20 години. Просто отказвам да се повтарям отново и отново само защото ти искаш да го направя за теб и за твоето предаване. И за вашия рейтинг.
КГМ: Ами не, не е за нашия рейтинг. Става въпрос ...
КТ: Да, точно за това става въпрос. Става въпрос за това аз да кажа тези неща за теб, за твоето шоу – това шоу, точно тук и сега.
КГМ: Ами виж, това е ново предаване, не е филмово предаване, така че разискваме сериозни теми. Това е разликата.
КТ: Точно така. Но ти искаш от мен да направя това, което вече съм правил преди и аз отказвам.
КГМ:Добре. Това си е твое право. Нека да те питам нещо друго. Наскоро, в интервю за Плейбой, ти каза, че филмовите режисьори не стават по-добри с годините. Ти ставаш ли по-добър с годините?
КТ: Смятам, че не стават по-добри, когато остареят. Мисля, че все още съм в добро състояние ... надявам се. Хората трябва да определят това. Нали?
КГМ: Аз се наслаждавам на филмите ти, вероятно няма да ми повярваш. Просто ми е интересно какво мислиш ...
КТ: Имам усещането, че ... правенето на филми ... режисьорите са като боксьорите. Те имат своето време. Надявам се, че аз съм от вярната страна от времето ми. Но в определен момент, боксьора започва да губи.
КГМ:И въпроса е да разбереш кога този момент е дошъл.
КТ: Да, въпроса е да знаеш кога да оставиш ръкавиците. Или в моя случай – мегафона.
Филмите на Куентин Тарантино заемат особено място в сърцето на зрителя. За познавачите на седмото изкуство, те са серия намеци, препратки, намигвания и закачки с класиците. За дебютантите – те са интересни и модерно разказани истории с доста насилие и често пъти с известно чувство за хумор.
„Джанго без окови” е логичен етап в близо двадесетгодишната творческа биография на Тарантино и ясен израз на желанието му да покаже от кого се е учил на кино, и кого харесва и почита. Зрителят ще се наслади на цитати и новия прочит на пасажи от филмите на Серджо Леоне, Серджо Корбучи (чийто филм от 1966 с Франко Неро даде началото на серията Джанговци заляла по-късно екраните в Европа), Хауърд Хоукс и Клинт Истууд.
Историята започва в американския юг през 1858 година, две години преди началото на гражданската война. Германският стоматолог д-р Кинг Шулц се е преквалифицирал в ловец на глави и вече успешно 5 години преследва с пистолет в ръка престъпниците на Дивия Запад. Чернокожият роб Джанго се оказва единственият човек, способен да идентифицира тримата криминално проявени братя Бритъл. В замяна на сътрудничеството си, той убеждава белия си господар не само да му дари свободата, но и да му помогне да открие и освободи съпругата си, също чернокожа робиня, носеща звучното и изненадващо име Брумхилда фон Шафт.
След поредица приключения, двамата авантюристи се озовават в плантацията на младия, деспотичен и капризен аристократ Калвин Канди, собственик на изгỏрата на Джанго и не особено доброжелателно настроен към своите гости. Разказът следва клишетата на жанра, като отправя поглед към една печална страница от историята на САЩ – робството и расизма. Героите на филма произнасят над 110 пъти думата негър, чиято употреба в съвременния северноамерикански контекст е скандално предизвикателство. (Култовият афроамерикански режисьор Спайк Лий се възмути публично по този повод, но аз приемам реакцията му и като проява на авторска завист).
„Джанго без окови” не е първият уестърн с чернокож протагонист (веднага се сещам за „100 Пушки” (1969) и „Хайка” (1993)). Вероятно неколцина ще окачествят филма като политически конюнктурен избор в контекста на ентусиазма около националния избор за президент – тенденция, която се откроява ярко в актуалното американско кинопространство.
Бих окачествил „Джанго без окови” като маниерен реверанс на Тарантино към филмите от т.нар blacksploitation-период от 70-те години (евтини продукции с чернокож супергерой) като припомня, че същия автор още през 1997 представи приключенията на очарователната афроамериканска стюардеса Джаки Браун. Нещо повече, филмът надхвърля упражнението по стил и съчетава уханието от този период със съвременно аудио-визуално кинозвучене.
Музикалният избор обхваща не само парчетата на Енио Мориконе и Луис Бакалов (със запомнящото се изпълнение на Роки Робъртс, в стила на нашумелия у нас преди 4 десетилетия сладникаво-блудкавичък Дийн Рийд), а включва и изпълнения на Брадър Деке, Джеймс Браун и Тупак.
И ако филмът позволява да се преоткрият чудесните Джейми Фокс (безупречен) и Леонардо ди Каприо (приятно перверзен), то рафинираният Кристоф Валц (втора роля с Тарантино) и блестящият Самюъл Л. Джаксън (постоянен избор на Тарантино), пробиват екрана с великолепно актьорско присъствие, здраво подкрепени от изпипан и нюансиран диалог. Зрителят с лекота ще изпита ненавистни чувства към грохналия и макиавеличен Стивън, сивото духовенство в имението на Канди (магистрален!!!Самюъл Л. Джаксън), подобно на антипатията, която буди Валц в „Гадни Копилета”.
След епизодичната роля в японския „Сукияки Уестърн Джанго” (2007), самият режисьор нахлузва отново каубойска шапка, закача пистолет на кръста си, и грабва няколко шашки динамит (които фатално определят краткото му присъствие на екрана).
Отколешните ценители на жанра, би трябвало да оценят високо христоматийната екранна среща на първия и автентичен Джанго – Франко Неро, с неговата последна издънка – Джейми Фокс – сцена, която може да се окачестви като официално предаване на щафетата и припознаване на бащинство.
Има няколко начина да се покаже престрелка в киното и подобно на самурайските филми на Куросава, Миике и Китано, Тарантино набляга на фонтаните кръв от последния тласък на аортата на жертвата, което би могло да впечатли някои по-чувствителни зрители, но смекчаването на визуалния ефект би било изневяра на стила, изработван с години. С формулата си, проверена от времето, в която правдата и любовта тържествуват, едно от безспорните качества на уестърна е, че оставя публиката доволна.
„Джанго без окови” предлага момент на върховна кинаджийска наслада и се нарежда достойно сред последните няколко уестърна на мейнстрийма – „Ескорт до затвора” (2007), „Апалуза” (2008) и „Непреклонните” (2010).
Без да е римейк като тях, той носи привкус на екшън и любовна история, като остава разказ за приятелство, лоялност, достойнство и смелост – всичко, което може да направи зрителя щастлив, да го накара да помечтае и да му напомни какъв би искал да бъде.
Създадената през 1909-та година американска организация “Национален борд за филмово оценяване” (“National Board of Review of Motion Pictures”) раздаде преди броени часове годишните си призове за игрални продукции.
Големият победител се оказа драмата на Катрин Бигълоу “30 минути след полунощ”, която разказва за дните преди и след убийството на издирвания в цял свят терористичен лидер Осама Бин Ладен.
Лентата, чиято официална премиера ще се състои след няколко седмици, беше обявена за най-добър филм, а Бигълоу спечели в категорията за режисура.
Дългоочакваният уестърн на Куентин Тарантино “Джанго без окови” донесе на звездата Леонардо Ди Каприо приза за “Най-добър поддържащ актьор”, а самия филм беше обявен за едно от десетте най-добри заглавия на годината.
Сред другите по-известни продукции, които бяха наградени от Националния борд за филмово оценяване се открояват анимационния “Разбивачът Ралф“, драмата на Бен Афлек “Арго“ и футуристичния трилър с Брус Уилис и Джоузеф Гордън-Левит “Looper: Убиец във времето“.
Ето и целия списък с наградените филми, режисьори и актьори:
Награда за свобода на изказването – “Петорката от Сентръл Парк“ и “Обещана земя“ (документални филми)
Гласуващите в Националния борд за филмово оценяване също така обявиха “Джанго без окови” и “Зверовете от дивия Юг“ за два от най-добрите филми на годината.
Световната премиера на “Джанго без окови” ще се състои в края на месеца, а в България филма на Куентин Тарантино ще тръгне по кината от 18-ти януари, 2013-та година.
Носителят на „Оскар” Джейми Фокс е събрал в себе си множество таланти. Освен изтъкнат актьор, Фокс е печелил награда Грами, извел три албума до топ 200 на Билборд и преуспял като клубен комик. Фокс дебютира в киното през 1992 с филма „Играчки”, а първата си драматична роля приема с участието във „Всяка една неделя”, режисиран от Оливър Стоун.
Следва получилото множество положителни отзиви превъплащение в таксиметров шофьор, който се изправя срещу наемния убиец на Том Круз в трилъра на Майкъл Ман „Съучастникът”. За ролята си Фокс получава номинация за „Оскар” за поддържащ актьор.
Фокс е едва вторият актьор, след Ал Пачино, който е двукратно номиниран за „Оскар” в рамките на една година. Освен номинацията за „Съучастникът”, Фокс е номиниран и печели отличието за най-добра мъжка роля за превъплащението си в образа на легендарния блус музикант Рей Чарлс в биографичната драма на Тейлър Хакфорд „Рей”. Тези безспорни успехи са последвани от „Снайперисти” и „Маями вайс”. Фокс успява да използва и музикалния си талант на екрана с участията си в „Мечтателки” и „Солистът”. Поемайки централната роля в най-новия епос на Куентин Тарантино „Джанго без окови”, Фокс се съгласява да ни представи освободен роб, отчаяно копнеещ отново да бъде с любимата си, която е в лапите на безмилостен робовладелец.
Какво е чувството да си каубоя на Куентин Тарантино?
Страхотно е. Това е един от най-смелите сценарии, които съм чел, а ролята на роб, който е способен да си отмъсти и да си върне момичето е сравнима единствено с размаха на „Гладиатор” – досега със сигурност не сте гледали подобен уестърн. Само Куентин може да забърка подобна история. Филмът е култов. А имах и шанса да срещна истинския Джанго (Франко Неро) в една сцена.
Откъде идва смелостта на Куентин?
Да имаш смелост, да имаш талант и да успееш: необходими са всички тези неща. Сигурен съм, че има много смели хора, които нямат таланта да работят в сферата на изкуството. Ако погледнете в интернет, ще видите, че името на Тарантино е много по-търсено от това на големите актьори. Той е способен да разшири границите на общоприетото и да хвърли нова светлина върху всяка една тема, която си хареса. Този уестърн определено е труден за снимане, но Куентин се справя удивително. Имал съм късмета да работя с Оливър Стоун, Майкъл Ман, Тейлър Хакфорд, Сам Мендес, Бил Кондън, Антоан Фукуа... Това са едни от най-добрите режисьори и Куентин с пълно право се нарежда до тях.
Какво е различното при Куентин?
Той е в крак с времето, младеж по душа. Той не е просто добър режисьор, той е истинска звезда. Камерите го следят на всяка крачка, но това само го зарежда. Зад камерата той е истински гений, защото не се оставя славата да го разконцентрира. Наистина го е грижа за работата. Той е загрижен за всеки един човек на снимачната площадка и се интересува дали всеки се чувства добре с веригите, които трябва да носи по време на снимки. Няма да видите често подобно отношение, но той просто е такъв човек.
Не е ли мечтата на всяко момче да бъде каубой?
О, да, със сигурност всеки иска да е каубой. Аз израстнах в Тексас и сред играчките си имах пистолети. Преди четири или пет години получих кон за рождения си ден, така че във филма яздя собствения си кон. Като дете непрекъснато гледах "Бонанза", така че светът на каубоите ми е като втора природа. Не е нужно някой да ми дава насоки. А и си имам собствен кон.
Трябваше ли все пак да научите нещо за ролята?
Определено трябваше да се свикне с някои неща. Като старите седла. Моето седло има кадифе и пух, наистина е удобно, но това във филма е направо ужасно. След като си седял на него, наистина придобиваш каубойска походка.
Ще си вземете ли костюма след края на снимките?
Със сигурност ще го взема, но също и този на Кристоф. Не знам дали сте го виждали, но той е просто жесток.
Вдъхновяващо ли е да се изиграе персонаж с подобна сила?
Страхотно е. Особено значение има за по-старите хора от нашата раса, които познават по-добре материята свързана с робството. Не знам доколко сте запознати с робството, но е факт, че всеки афро-американец е плод на принудителен брак. Най-силният мъж е трябвало да се обвърже с най-силната жена, за да се получи потомство от силни роби. Ако роб е искал да се ожени по любов, той е трябвало да се прави на болнав и немощен, но рискува да загуби живота си, ако измамата бъде разкрита. Любовта на Джанго е от огромно значение. Сигурен съм, че всяка жена би искала да има мъж, който е готов да влезе и в Ада заради нея.
Ще отвори ли филма очите на хората?
Не само ще им отвори очите, но и ще ги забавлява истински. Куентин добави някои интересни фрагменти за френологията (науката за формата на човешкия череп) и как се е появила религиозната трактовка, според която Бог е повелил всички роби да са черни. Доста интересни моменти са засегнати във филма. Веднъж да излезе на екран и хората ще имат истинска тема за размисъл за дълго време напред.
Малцина са режисьорите, които могат да се похвалят със статута на Куентин Тарантино. В началото на 90-те години той промени разбиранията за кино със сценариите за пожъналите световен успех „Истински романс” и „От здрач до зори”. Тарантино не закъсня да се докаже и като режисьор с „Глутница кучета”, „Криминале” и „Джаки Браун”. Неговите филми успяха да увлекат една напълно нова вълна от зрители и му донесоха „Оскар” за сценария на „Криминале”.
Началото на новото столетие дойде с нова вълна новаторски заглавия във филмографията на безспорния талант. „Убий Бил”, „Бибрутално 1: Разходка смърт” и „Гадни копилета” се превърнаха в поредните модерни класики с подписа на Тарантино. С „Джанго без окови” Тарантино обещава за пореден път да предложи нещо невиждано досега. Това е един епичен трилър за отмъщението на чернокож роб от дълбокия юг (Джейми Фокс), който обединява сили с любопитен и смъртоносен ловец на глави от немски произход (Кристоф Валц) срещу опасен робовладелец (Леонардо ди Каприо), който държи съпругата на Джанго (Кери Уошингтън).
„Джанго без окови” е типичен Тарантино филм: изобретателен, забавен и без каквито и да е задръжки. Тарантино споделя вижданията си за филма от снимачната площадка в Луизиана.
Отне ви доста време, за да заснемете уестърн. Сбъдна ли се най-накрая тази мечта?
Винаги съм искал да режисирам уестърн. За мен снимането на филми като цяло е една реализирана мечта, без значение от жанра. По време на снимките за „Глутница кучета” се сбъдна мечтата да режисирам гангстерски филм. Харесва ми идеята да се пробвам с различни жанрове: военен, гангстерски, с бойни изкуства, а сега и уестърн. Винаги съм харесвал уестърните и съм заемал техни елементи за предишните си филми, като специално в случая на „Убий Бил Част 2” и „Гадни копилета” може да се каже, че това са едни добре замаскирани представители на уестърн жанра. Радвам се, че най-накрая снимам истински уестърн с всичките му присъщи детайли. Но и тук калъпа е разчупен, защото действието се развива в дълбокия юг, така че публиката винаги може да очаква нещо ново и изненадващо.
Имате и немски каубой.
Да, така е. Интересно е също как един италианец, Франко Неро, играе Джанго в първия филм за героя. След това и Терънс Хил се появява в друга екранизация. Има и още 39 филма по темата, които нямат връзка с Джанго или дори не съдържат персонаж с такова име. В това отношение мисля, че и ние следваме линията на неофициалните продължения, които да съдържат нещо повече от героя на Франко Неро. В същото време е доста забавно да го представиш като освободен роб и да добавиш един немец, който е едновременно зъболекар и ловец на глави! Това вече е наистина оригинално.
Как се спряхте на Джейми Фокс?
Срещнахме се и той просто се оказа чудесен. Разбра историята, контекста и историческата значимост на филма. Той играе за мен, за себе си и за хората в киносалона, но в същото време ролята му е и за неговите предци. Отдава му се шанс да стори това, което те не са могли да извършат. Това е важна история за всички хора и за всички американци. И Джейми го разбра на 100%. Той е изключителен актьор и изглежда перфектно за ролята, но в същото време носи и необходимото каубойско качество в себе си. Той изглежда добре на кон и в съответните каубойски одежди.
Леонардо ди Каприо в ролята на робовладелеца Канди е доста необичаен избор. Какво стои зад това решение?
Честно да си призная лично той ме потърси с интерес към ролята. В сценария се опитах да не описвам прекалено детайлно героя, за да може да е отворен към интерпретации. Мислех си за по-възрастен актьор. Тогава Лео прочете сценария и му хареса, което доведе до първите ни общи разговори. Започнах да си представям колко по-лесно е да представя злодея като един Калигула: момче-император. Той е наследник на преуспяла фамилия, занимаваща се с доходоносен бизнес с памук. Той е четвъртия поред Канди, който поема семейната търговия, но е твърде отегчен от това си занимание. На него не му пука за памука. Той е един своеобразен крал на огромна плантация с множество бели и черни поданици, който притежава огромна власт. Това му дава правото да екзекутира хора или каквото друго си пожелае.
След "Джаки Браун" това е още един филм, който изследва расови проблеми. Има ли някакво колебание при подхода към подобна тематика?
Няма никакво колебание. Винаги ще има хора, които да кажат нещо срещу филма, но не се замислям много над това. Не се оставям на чуждото мнение да ме спре в желанието да реализирам собствената си визия за филма. Така че не се притеснявам от подобни обвинения. В крайна сметка това е един доста готин уестърн.
Какви са предизвикателствата да снимаш уестърн?
Времето! Времето е най-големият проблем, а едва ли някой го взима под внимание, когато гледа уестърн. Дъждът или пълната промяна на светлината оказват огромно влияние. Светлината се мени неконтролируемо на открито и често не може да завършим една сцена, защото условията са се променили. За щастие имам на своя страна оператор, който три пъти е печелил "Оскар" (Робърт Ричардсън). Това са най-големите предизвикателства, но всичко останало е направо като сбъдната мечта. Този филм определено се фокусира повече само върху един или двама герои в сравнение с предишните няколко филма с марката Тарантино. Ще бъде ли той и по-реалистичен?
Не, защото това определено е един епос. Спагети уестърните определено ми допадат повече от стандартните уестърни. Нямам и за цел да акцентирам върху темата за експлоатацията, защото самата история носи подобен заряд. Не искам някой да си мисли, че жените или робите във филма са типичните герои на един филм от т.нар. експлоатационен жанр. Аз всъщност показвам как те са били експлоатирани, но не като ги експлоатирам на свой ред, а просто като разказвам историята им от позицията на свеобразен свидетел.
В началото на следващата година, по българските киноекрани ще тръгне дълго подготвяния уестърн на сценарист-режисьора Куентин Тарантино, “Джанго без окови”. Продукцията с бюджет от около 70 милиона долара бива описвана като “поклон пред спагети-уестърните от 60-те и 70-те години”, а подготовката за направата й започна през 2007-ма година. Режисьорът Тарантино планираше да заснеме филма през 2008-ма, но проблемите свързани с осигуряването на бюджета и графиците на екипа попречиха да бъде даден старт на снимките.
Едва в началото на миналата година, Тарантино получи зелена светлина от студиото The Weinstein Company и не след дълго започнаха кастингите за главните роли.
Както за останалите си филми, така и за “Джанго без окови” режисьора успя да привлече известни на широката публика актьори, сред които Леонардо Ди Каприо, Джейми Фокс, Самюел Л. Джаксън и Кристоф Валц. Именно Ди Каприо, Фокс и Валц могат да бъдат видени на новите официални снимки от уестърна, които бяха разпространени в интернет малко по-рано днес.
В центъра на сюжета на предстоящия филм е избягалия роб Джанго, който се превръща в дясната ръка на виртуозния ловец на глави, доктор Кинг Шулц. Двамата мъже тръгват по петите на жестокия собственик на плантация Калвин Канди, който е поробил голям брой невинни хора, сред които и съпругата на Джанго, Брумхилда.
Джейми Фокс и Кристоф Валц изпълняват ролите на Джанго и Кинг Шулц, а Леонардо Ди Каприо се превъплъщава в главната отрицателна роля на Калвин Канди. По думите на продуцентката Пилар Савоун (“Гадни копилета”), “Джанго без окови” ще възобнови интереса на публиката към уестърн-жанра.”
Савоун: “Куентин (Тарантино) искаше да направи нещо което ще бъде запомнено. Искаше да направи филм, който да разказва за тежкото минало на Америка и за робството. Но целта му беше да разкаже всичко това през призмата на спагети-уестърна. Той е абсолютен педант и преди да започнем да снимаме използваше всяка свободна минута от времето си да преглежда отново и отново сценария и декорите за да е сигурен, че всичко ще бъде точно както той го иска.
“Джанго без окови” е неговия опит да привлече вниманието на повечехора към този жанр и аз лично мога да кажа, че филма ще успее да възобнови интереса към уестърните. Просто начина по който Куентин подходи към история и изборът му на актьори е нещо което не се среща често и се надявам, че хората ще оценят това. Леонардо Ди Каприо и Джейми Фокс са страхотни в ролите си и с нетърпение очаквам зрителите да ги видят на екран.”
Снимките на “Джанго без окови” ще приключат официално до две седмици, а от студиото The Weinstein Company обявиха преди броени дни, че първия трейлър на филма ще бъде прикрепен към копията на режисирания от Ридли Скот фантастичен трилър “Прометей”, който тръгва по кината в началото на следващия месец.
Освен режисьор и сценарист на уестърна, Куентин Тарантино е и продуцент, заедно с братята Боб и Харви Уайнстийн (“Властелинът на пръстените: Завръщането на краля”) и вече споменатата Пилар Савоун. В момента, екипът на продукцията работи в щата Луизиана където протече и по-голямата част от снимачния процес.
Българската премиера на “Джанго без окови” ще се състои на 18-ти януари, следващата година.
Преди повече от половин година, сценарист-режисьора Куентин Тарантино започна да снима дълго подготвяния си уестърн “Джанго без окови”. Продукцията е вдъхновена от спагети-уестърните от 60-те и 70-те години на миналия век, и по-конкретно творбите на режисьора Серджо Леоне, а за изпълнител на главната роля бе избран носителя на “Оскар”, Джейми Фокс.
Първоначалното желание на Тарантино бе главната роля да бъде изпълнена от звездата Уил Смит, но актьора бе принуден да се оттегли от проекта поради натоварения си график. Привличането на още известни имена обаче не приключи и не след дълго към “Джанго без окови” се присъединиха едни от най-търсените актьори в Холивуд сред които Леонардо Ди Каприо, Джоузеф Гордън-Левит, Кърт Ръсел, Кристоф Валц, Самюел Л. Джаксън и Кери Уошингтън. Но въпреки добрия си актьорски състав и талантливия екип зад камерата, проекта на Куентин Тарантино се сблъска с доста проблеми, от които свързани с внезапното напускане на няколко актьори.
Джоузеф Гордън-Левит се оттегли от продукцията след като снимките вече бяха започнали, комика Джона Хил стори същото миналата година, а Кевин Костнър, който трябваше да изпълни една от отрицателните роли, се отказа от проекта само няколко дни след участието му бе потвърдено от продуцентите. А малко по-рано днес се появи и новината, че други двама актьори, чиито участия вече бяха потвърдени, са се оттеглили от “Джанго без окови”.
Кърт Ръсел, който си сътрудничи с Куентин Тарантино върху “Бибрутално 1: Разходка Смърт”, бе избран лично от режисьора в края на миналата година да замени напусналия Кевин Костнър и да изиграе ролята на садистичния и безмилостен надзирател на плантация, Ейс Уди. Преди няколко часа обаче, от сайта variety.com съобщиха че Ръсел също е напуснал проекта, но не разкриха каква е причината за това негово решение. Според неофициален източник близък до проекта, актьора е имал доста разногласия с Куентин Тарантино и често е заявявал, че “филма не притежава атмосферата на истински уестърн”. Според същия източник, именно тези фактори са допринесли за напускането на Ръсел и тъй като снимачния период е вече в разгара си и няма време за нови кастинги, Тарантино е бил принуден да премахне изцяло персонажа Ейс Уди от сценария.
Важно е да се отбележи, че информацията относно причините за напускането на актьора (и решението на режисьора да премахне персонажа му) все още не е потвърдена от студиото The Weinstein Company.
Заедно с новината за напускането на Кърт Ръсел бе оповестено и, че звездата от “Борат” Саша Барън Коен, който трябваше да изпълни една от поддържащите роли в “Джанго без окови”, също няма да бъде част от продукцията. Коен сам потвърди информацията и заяви, че протичащото в момента международно прес-турне за най-новия му филм “Диктаторът” е причината за оттеглянето му от лентата на Куентин Тарантино.
Въпреки напускането на Кърт Ръсел и Саша Барън Коен, снимачния период на “Джанго без окови” продължава по план и очакванията са, че работата по продукцията ще приключи официално до един месец.
Сценарият на уестърна е написан от Куентин Тарантино, който освен това е и продуцент на лентата. Бюджетът за направата на филма се равнява на около 70 милиона долара, а в момента снимките протичат в щата Луизиана.
“Джанго без окови” ще тръгне по българските киноекрани от 18-ти януари, следващата година.
Главната роля на роба, избягал от плантацията на своите жестоки собственици, намираща се в южните щати, ще бъде изпълнена от носителя на „Оскар” Джейми Фокс. Ролята на неговия помагач доктор Кинг Шулц ще бъде поверена на Кристоф Валц („Гадни копилета”). Двамата ще тръгнат по следите на двама безмилостни убийци, които трябва да бъдат открити живи или мъртви. Доктор Шулц обещава да освободи Джанго, ако всичко е наред.
Всичко върви по план, докато Джанго не решава да остане с Шулц и да открие своята съпруга, продадена отдавна от търговците на роби. Така те стигат до плантацията на Келвин Кенди (Леонардо ди Каприо), където местният надзирател на роби (Кърт Ръсел) организира боксови мачове между робите. Излишното любопитство на Фокс и Валц води до това, че те се превръщат от преследвачи в бегълци, които трябва да избирате между: любовта и братството, саможертвата или оцеляването, любовта и поражението.
Филмът на Тарантино, който е голям почитател на спагети уестърните на Серджо Леоне, ще излезе по кината в България на 18 януари 2013.