Спечелил награда за „Най-добър актьор” на фестивала в Кан през 2011 г., „Артистът” е номиниран и в шест категории на наградите „Златен Глобус”, чиято церемония ще се проведе тази неделя, 15 януари. Сред тях са престижните „Най-добра комедия/мюзикъл”, „Най-добър режисьор”, „Най-добър актьор в комедия/мюзикъл” и „Най-добър сценарий”.
„Артистът”, който спечели симпатиите на критиката и взе наградата „Изборът на критиците” за най-добър филм, е забавен и сърдечен поклон към класическото кино. Блестящ пример за кино формата, който чества - черно-бял, ням филм, той разчита на образите, актьорската игра и музиката, за да завладее публиката с необикновеното си очарование. Режисьор на лентата е Мишел Aзанависиюс, който също беше отличен с наградата за режисура. Сред призовете от церемонията са още тези за музика и костюми.
Съчетал комедия, романс и мелодрама, „Артистът” разказва история, ситуирана в епохално за киното време. Джордж Валънтайн (Жан Дюжарден) е един от господстващите идоли на нямото кино в Холивуд. В негов отличителен стил са се превърнали тънките мустаци и официалният вечерен костюм. Изпълнявайки главни роли в екзотични истории за интриги и смелост, актьорът създава хит след хит за студио „Кинограф”, управлявано от вечно дъвчещия пури магнат Ал Зимер (Джон Гудман).
Успехът му донася елегнатна къща и също толкова елегантната съпруга Дорис (Пенелопе Ан Милър). Пътувайки всеки ден към студиото със своя доверен шофьор Клифтън (Джеймс Кромуел), Джордж навсякъде е поздравяван от собственото си усмихнато лице, украсяващо плакатите, разпространени от „Кинограф”. Докато щастливо гримасничи пред възторжените фенове и репортерите по време на премиерата на последния си филм, Джордж се слива със своя образ – звезда, сигурна в своето бъдеще и успех.
В същото време за младата танцьорка Пепи Милър (Беренис Бежо) бъдещето ще е такова, каквото си го направи. Жизнерадостна, с добро чувство за хумор, пламенна усмивка и момичешка непринуденост, Пепи пресича пътя на Джордж първо по време на премиерата на негов филм, а след това и като статист в най-новата продукция на „Кинограф”. Когато заснемат малка танцова сцена, водещият актьор и новачката попадат в естествения ритъм на танца, забравяйки за камерите. Снимачният ден, обаче, все някога трябва да свърши, отвеждайки парти идола и изпълнената с нетърпение и надежда девойка в социалните кръгове на Холивуд, към които всеки от тях принадлежи.
Много скоро холивудското общество ще попадне под очарователното влияние на новата мания: озвучените филми. Джорж не иска да участва в новата технологична вълна в киното, присмивайки се на „говорещите филми”, чиято съдба според него е да попаднат в кофите за смет. През 1929 година „Кинограф” се подготвя да прекрати изцяло заснемането на неми филми и Джордж е изправен пред труден избор: да прегърне звука, както прави изгряващата звезда Пепи Милър, или да потъне в неизвестност.
|
