Как реагирахте на предложението да режисирате следващия филм за Астерикс?
Бях едновременно ужасен и развълнуван. Това е огромен проект, но и знаех, че това е шанс, който идва веднъж в живота. В края на краищата, имаше две причини да приема – артистичното предизвикателство и приключението, което този филм представлява. Идеята не бе да подходя към "Астерикс" както подхожда режисьор към филм за Хари Потър, където вървиш по стъпките на предишните режисьори. Аз си зададох въпроса как би изглеждал филм за Астерикс, режисиран от мен.
Как избрахте книгата, която да използвате?
Вече имах идея, преди да започна да препрочитам книгите. Исках одисея. Англичаните и тяхната култура винаги са ме впечатлявали. Моят любим автор е Джейн Остин. В своите романи, тя описва систематизирано общество с правила, които не винаги разбираме добре. Англичаните изпитват трудности да изразяват чувствата си, но когато го правят, го правят чудесно. Те са луди и елегантни. Затова се сетих за "Астерикс в Британия", от която помнех много забавни реплики. Но с Грегоар Винерон искахме да включим и норманите, тъй като темата за цивилизацията щеше да подчертае идеите ни. Римляните ни напомнят за съвременните американци – те имат тенденцията да завладяват държави "за тяхно добро". Всички други са варвари за тях. Но ние искахме да покажем, че нещата са доста по-сложни – имаме чаровните варвари (галите), чистите варвари, диви и груби (норманите) и противоположните варвари, които в много отношения са доста по-изтънчени от тях (британците).
Какви бяха главните ви цели?
Искахме да изкараме Астерикс и Обеликс на преден план, и да им придадем интелектуална сложност. За тази цел ги убедихме, че трябва да зачекнем темата за сексуалността. Тъй като отношенията между мъжете и жените е моя любима тема, която съм показвал в предишни мои филми, ние си представихме връзката между Астерикс и Обеликс като семейна двойка, която губи инерция и е разтърсена от появата на детето (Губирикс). В резултат на това, Астерикс започва да поставя всичко под съмнение, иска да изследва други възможности, и провежда дълбок спор с Обеликс. Това е кодирана версия на класическия романтичен сюжет, но той внася истинска емоция в историята.
Затова въведохте женски образи в света на нашите герои...
С Грегоар не можем да си представим филм без жени. В самото начало, Губирикс задава въпроса "Значи да си мъж означава да живееш като вас – заедно, с малко куче?" Щом бъде зададен този въпрос, Астерикс пожелава да включи жени в живота си. В добавка, Обеликс се впуска в неправдоподобна афера с Мис Макинтош.
Героят на Винсънт Лакост ли е една от свободите, с които модернизирахте историята?
Да и не. Образът на Губирикс съществува в "Астерикс в Британия", но той представлява младеж от 60-те. Авторите са говорили за своето време. Поведението на Губирикс е различно от днешните млади. Ние просто го обновихме.
Как процедирахте с кастинга?
Жерар Депардийо бе очевидният избор за Обеликс. Много съм щастлив с неговата роля във филма. И след като акцентирахме на идеята за културен шок, се нуждаехме от много френски Астерикс. Или по-скоро, който е близо до идеята, която чужденците имат за французите – приказлив, чаровен и леко арогантен. Така се получи по-изтънчен, по-интелектуален Астерикс отколкото е героят в книгите. Докато описвахме героя, пред очите ми изникна лицето на Едуар Бер, и веднага го пожелах за ролята.
Как режисирате актьорите си?
Адаптирам се към всеки от тях, за да се чувстват комфортно. Някои имат нужда да говорят за ролята си – те получават отговори на всичките си въпроси по време на четенето. Прекарвам време с всеки от актьорите преди снимките. Обсъждаме психологията на героите им, четем сценария сцена по сцена, реплика по реплика. За проект от такъв мащаб, това трябва да се направи предварително, защото след това няма време. Но винаги съм отворен за импровизации. Имам точна идея какво искам, но оставям известна свобода на актьорите, защото никой не е застрахован от някоя добра изненада!
За първи път използвате толкова много статисти. Интересно ли ви беше?
Знаех, че филмът ще разчита повече на комичните сцени между актьорите, отколкото на мащабен екшън. Но все пак имаме зрелищни сцени, свързани с историята, като мачът по ръгби или финалната битка. Снимахме ги по 10 дни всяка с над 800 статисти. Това е сложно, изисква си армия от асистенти, и намаля гъвкавостта в режисирането.
Снимането в 3D промени ли начинът ви на работа?
Неизбежно е. Ако тенденцията от последните 20 години е за все по-силно монтажирани сцени, 3D налага точно обратното. Образът е толкова богат, че рискуваш да докараш главоболие на зрителите. Когато снимаш в 3D, за предпочитане са далечните планове, и ритъмът трябва да идва от взаимодействието между актьорите.
Вие ли избрахте да е в 3D?
Не, това бе решение на продуцентите и дистрибуторите. В началото бях против. 3D се вписва отлично в света на "Астерикс", особено при ефектите от магическата отвара, боят над римляните и ръгби мачът. За мен, 3D се използваше само за да изскачат разни неща от екрана. Но след срещата ми с Ален Дероб, промених мнението си. Видях две преимущества – първо, подчертавайки декорите и костюмите, 3D позволява на публиката да се потопи в измисления свят; и второ, то набляга на актьорското присъствие, и следователно на техните герои.
В ретроспекция, кое бе най-трудното?
Да разпределиш силите си в подобен физически и психологически маратон. След шест седмици подготовка, ти вече си изморен, а снимките тепърва започват. Но трябва да поддържаш високите си стандарти на амбиция, взискателност и добър вкус. Трябва всеки ден да започваш отново ентусиазирано и да отговаряш на всички въпроси, които изникват.
А най-добрите моменти?
Онези кратки мигове, когато можех да се отпусна и да се наслаждавам на това, което ми се случваше – да режисирам Катрин Деньов, една икона, която е работила с Трюфо и Бунюел; да се възхищавам на армията от хора и кранове, които се бъхтеха в Малта, за да заснемат сцените в открито море; да режисирам бойните сцени с римляните в Унгария при температура от 35 градуса...
|
