|
Ролята на Еди Мора е трудна. Нужен е актьор, който може да задържи вниманието, присъствайки във всяка една сцена на филма, и който да пресъздаде достоверна трансформация от апатичен мухльо до магнетичен победител. "Всички бяхме харесали Брадли Купър," казва Бъргър. "Той е отличен актьор, но студиата винаги питат дали могат да финансират филма върху въпросното име. За щастие, докато провеждахме кастинг, излезе Последният ергенски запой и той се превърна в истинска възможност. Срещнах се с него в Ню Йорк, излязохме вечерта, говорихме за филма, за живота, за всичко. Той е много чаровна личност, и аз виждах как това ще се прехвърли върху нашата история."
Вродената интелигентност на Купър го прави първи избор за ролята. "Еди трябва да бъде добър оратор," казва Бъргър. "Той трябва да умее да върти на пръста си хората чрез говор. Знаех, че Брадли е много умен и може да говори отлично."
От друга страна, той трябва да бъде достоверен като героя, който публиката среща в началото на историята – пълният загубеняк.
В лицето на Купър, създателите на филма откриват актьор, който естествено привлича зрителите в своя свят. "Гениалното във факта, че Брадли Купър играе Еди, е че всеки иска да бъде негов приятел," казва Кропф. "Мъжете го харесват, и жените много го харесват. Той е от типа хора, с когото би искал да излезеш за по бира или да тръгнеш на лудо приключение."
Актьорът влага своя талант, ентусиазъм и енергия в роля, която изисква пълно себераздаване. "Сценарият е най-добрият, който някога съм чел," казва Купър. "Не съм говорил с някой, който да го е чел, и да не смята, че е невероятен от самото начало до края."
Без значение дали Еди взима или NZT не, връзката на Купър с героя е неизменна. "Да изобразиш героя от началото на филма до края, е актьорска мечта," казва той. "Когато го срещаме, той е изпаднал. Начинът му на живот може и да изглежда готин на 25 години, но на 35 е жалък.
Когато Еди взима NZT, проблемите му са решени," продължава актьорът. "Той написва своя ръкопис за отрицателно време. Тогава идва въпросът какво да прави с подобрените си умения. Какво бихте направили вие, ако станете по-добра версия на себе си? Кой ще бъде този човек? И каква цена сте готови да платите? Това е сериозен въпрос."
Зрелищното издигане на Еди във финансовият свят привлича вниманието на милиардера Карл Ван Луун, изигран от носителя на Оскар Робърт Де Ниро. "Ван Луун е един от най-умните във финансовата игра," казва Бъргър. "Робърт Де Ниро изиграва фантастично ролята, защото той е невероятно интелигентен и могъщ характер. Той е също така щедър и мил, и в началото Ван Луун се показва в тази светлина. Той сякаш взима Еди под крилото си. Но както в най-добрите роли на Де Ниро, под повърхността винаги има нещо мъничко зловещо."
Бъргър се запознава с Де Ниро малко след премиерата на Илюзионистът, и двамата изразяват желание да работят заедно. "В началото, ролята на Ван Луун не му изглеждаше достатъчно важна," казва режисьорът. "Но после решихме поне да пробваме. Като говорих с него, той каза, че харесва ролята, но не смята, че има какво толкова да вложи в нея. Обсъдихме няколко идеи за промяна на ролята, той ги хареса, и си оставихме отворена вратичка. Казах на Лесли, и тя написа някои страхотни реплики за него."
Когато Диксън научава, че Де Ниро може да изиграе ролята, тя се хвърля да развие героя, за да бъде достоен за таланта на прочутия актьор. "В началото, Ван Луун бе изцяло поддържащ герой," казва Диксън. "И тогава бяхме впечатлени от новината, че Де Ниро може да изиграе ролята. За мой ужас осъзнах, че съм написала стандартна роля, в която няма нищо, което да го привлече. Заключих се за една седмица, опитвайки се да си представя как Робърт Де Ниро изговаря репликите. Това донесе повече цвят към написаното."
Промените са добри, и Де Ниро се съгласява. Колкото и да е очарован Бъргър от факта, че сред актьорския състав е такъв гигант, той е и леко уплашен. "Де Ниро е един от любимите ми актьори," казва режисьорът. "Той бе и изключително щедър сътрудник. Когато работех с него на снимачната площадка, постоянно мислех за онези монументални роли, като Травис Бикъл в Шофьор на такси или Джейк Ла Мота в Разяреният бик. Аз ли ще казвам на Робърт Де Ниро къде трябва да застане или как трябва да изрече реплика? Трябваше да оставя това настрана, и да се съсредоточа върху работата – която бе, че актьорът е пред мен, а не в главата ми."
С привличането на Робърт Де Ниро и Брадли Купър, останалите роли бързо са запълнени, започвайки с Аби Корниш като Линди, гаджето на Еди.
Линди е редактор на списание, и дава пълната си подкрепа на Еди. Но дори нейното търпение е изчерпано, и тя прекратява връзката си с него в началото на филма. Когато той открива NZT и постига огромен успех, двамата отново се събират. "Аби притежава сияние, и затова е много тъжно, че Еди може да се провали пред нея," казва Дискън. "И едно от нещата, за които хапчето му помага, е да си я върне."
Освен от възможността да работи с двама актьори, на които се възхищава, Корниш е привлечена и от качеството на сценария. "Той е изключително добре написан," казва родената в Австралия актриса. "Това е история, в която можеш да си изгубиш, понеже имаш чувството, че тя е напълно възможна. Тя е достоверна и съвременна."
Линди приема обратно Еди след изумителната му трансформация, но си остава гласът на разума в историята. "Нийл смята ролята за кардинална, въпреки че е малка," казва Корниш. "Тя е единствената, която взима хапчето и успява да разбере последствията. То променя склонността да грешиш, което е в същността на това да си човек."
Корниш дава правилната смес от мозък и красота на ролята, казва Бъргър. "Аби е фантастична. Тя е красива и много талантлива. Аби притежава палава енергия, но е изключително умна.
А химията между Аби и Брадли се получи веднага. Двамата играят прекрасно заедно. Усеща се връзката, и се разбира историята на техните герои."
Когато Еди решава да заиграе на борсата, той взима пари от единствения източник, който е склонен да му ги даде – дребен престъпник на име Генади, изигран от Андрю Хауърд. "Генади е израснал в Русия, но се е преместил в САЩ преди 20 години," казва Бъргър. "Той все още има силен руски акцент, и е много страшен и опасен. Да вземеш пари от него е безразсъдно, но и доста хитро, защото Еди успява бързо да превърне малкото пари в много пари. Проблемът е когато Генади научава за хапчето, и го пожелава."
Създаването на колоритния престъпник е забавно за Диксън, а когато Хауърд се присъединява към актьорския екип, той идва с някои идеи, които тя добавя към сценария. "Генади е много примитивен," казва сценаристката. "В началото Еди е единственият, който виждаме да използва NZT. Когато Генади започва да взима хапчето, имаме поумнял лош човек. Андрю Хауърд посочи, че когато дадеш това хапче на престъпник, той няма да стане умен колкото Еди, но подобреният мозък ще даде по-голяма възможност на лошия да бъде ужасен."
Резултатът е едновременно смешен и ужасяващ. "С Лесли говорихме как ще бъде забавно, ако всеки следващ път, речникът на Генади е по-добър, изказът му също," казва Хауърд. "Той развива и малко по-различен външен вид. Не казвам, че е добре изглеждащ. Той си изглежда като човек от града, но има нещо, което не му е точно."
Хауърд, който е от Уелс, прави проучване за ролята си сред голямата руска общоност в Брайтън Бийч. "От там е моят герой," казва той. "Видях много Генадиевци да се мотаят там, така че изживяването беше сериозно. Използвах шанса да видя и чуя истинска руска общност насред град Ню Йорк."
На първата си среща с продуцентите на „Високо напрежение”, Нийл Бъргър излага амбициозната си визия за филма. "Първият елемент за мен е изпълнението," казва той. "Как да се свържем емоционално с героите, които ни водят през филма? Работата с актьорите е едно от истинските удоволствия в работата ми. Както и в другите ми филми, целта е да получа страхотни и различни изпълнения от актьорите. В този случай, това бе да оформя ролята на Брадли Купър през всички фази на шантавото му пътешествие, както и да подкрепя визуално изпълнението.
Еди прави някои подозрителни неща по време на историята, но аз исках публиката да бъде винаги на негова страна," продължава режисьорът. "Брадли е чаровна личност – ние го обичаме – така че половината от битката е спечелена. След това бе въпрос на детайли в изпълнението му. Начинът на снимане също трябва да привлече публиката, и да я накара да се чувства съучастна в неговите решения."
Бъргър установява различни визуални езици за всяка фаза от историята, за да даде на публиката усещането, че е вътре в главата на Еди. "Един е изгледът на нормалния Еди," обяснява режисьорът. "Друг е, когато той започва да взима хапчето; трети, когато вече е в плен на дрогата; и съвсем различен, когато я спира. Всяка фаза има собствена цветна палета, движение на камерата, концепция на дизайна и актьорски стил. Исках публиката винаги да чувства това, което той чувства.
Визуалните ефекти са още един компонент," продължава Бъргър. "Как обработва той информацията, когато е взел хапчето. Как човек с изключителни способности филтрира шума и разсейването на съвременния живот, за да измъкне ключовата информация? Как да го покажем така, че публиката да види как оперира свръхзареденият му мозък?"
Бъргър създава няколко техники и стратегии за постигането на своята цел. "Използвах методи, каквито не бях виждал дотогава, за да придам на филм усещането за нещо, изработена на ръка, вместо за дигитален филм," казва той. "Също исках публиката да почувства емоционална връзка с героя. Използвахме 360-градусова визия, за да покажем умението му да вижда всичко от всякаква перспектива.
Измислих визуален метод, за да покажа как той си спомня всичко, което някога е виждал или чувал. Исках всичко да притежава интензитет, който отразява опита на Еди, но и запазва известен каприз. Из целия филм има един мрачен хумор, който присъства и във визуалните ефекти.
Дизайнът на филма, движението на камерата, композицията – всичко трябва да подкрепя изпълнението," казва той. "Те трябва да отразяват душевното състояние на Еди. Докато гледате филма, не можете да го определите с точност, но го усещате. Когато не си е взел хапчето, всичко е грапаво, грубо, неприятно. Когато е взел NZT, всичко тече плавно."
Бъргър и операторът Джо Вилемс изграждат различни визуални речници за двете състояния на Еди. "Заснехме "нормалния" Еди с ръчна камера и по-дълъг обектив," казва Вилемс. "Така е по-грубо, затова не е винаги красиво. Осветлението е малко мръсно. Не искахме да изглежда прекалено добре."
С хапчето, Еди претърпява пълна трансформация. "Той чувства, че тотално контролира нещата, затова и камерата е много по-контролирана," казва белгийският оператор. "Визията е много по-излъскана. Осветлението е по-меко. Използвахме по-широк обектив, и така стана по-прецизно. Все едно сме в главата му. Понеже разработвахме героя по визуален начин, не се страхувахме да бъдем субективни с изображението."
Например, за да демонстрират бързото приемане от Еди на цялата информация около него, Бъргър и Вилемс създават илюзията за 360-градусово полезрение. "Харесва ми метафоричната идея," казва Бъргър. "Той може да види всичко, сякаш има очи на гърба си. Това създава сюрреалистичен образ."
Дизайнерът на продукцията Патриция ван Бранденщайн работи заедно с Бъргър, за да създаде контрастираща околна среда. "От самото начало, Нийл имаше много силна визия," казва Ван Бранденщан. "Неговите творби показват, че той е много визуално ориентиран режисьор. Ключовата дума е "подчертаване". Ние искахме да подкрепим историята, а не да я задушим.
Филмът притежава огромен контраст и емоционални настроения," добавя тя. "Пътуването на Еди го отвежда от дъното до върха. Ние поставяме под въпрос неговите причини за това пътуване, както и неговите причини да иска да остане там. Но в крайна сметка, изпитваме огромно съчувствие към него. Моралните решения на нашия герой са много интересни в съвременния свят."
За апартамента на Еди в Китайския квартал, ван Бранденщайн използва мрачна палета от третични цветове, което контрастира с преобладаващите червено и жълто в местния уличен живот. Когато неговият свят се променя, същото се случва и с цветовете около него. "Ние виждаме какъв опортюнист е той, и колко аморални са всъщност неговите решения. Това е отразено чрез студенината на модернистичната чувственост – чрез измито синьо, много бледо зелено и преобладаващо сиво. Нюйоркската архитектура е основно сива – плочи, гранит и стомана – което е много хубав тон."
ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ е заснет в Ню Йорк и Филаделфия. Бъргър, който живее в Ню Йорк, събира албум с референтни снимки, които представляват неговите идеи как да използва родния си град за фон. "Може да опиташ да контролираш всичко в един филм, и това може да е страхотно," посочва режисьорът. "Но то може да убие енергията на заобикалящата среда. Ние оставихме улицата каквато си е, с минаващите хора. Брадли Купър пресичаше на средата на улицата, както се прави в Ню Йорк. Ние имахме малък екип, който просто го следваше, в опит всичко да е възможно най-реално."
Бъргър познава отлично града, и има съвсем ясни идеи какво иска. Екипът снима в някои от световноизвестните локации на Ню Йорк, запечатвайки уникалния пулс на Манхатън. "Снимахме на Ийст Бродуей в Китайския квартал," казва Кропф. "Това е лудост, понеже там винаги има един милион души на улицата. Снимахме на 52-ра улица до 8-мо авеню в сграда на име Линкс. Снимахме в Челси, Трайбека, Мидтаун – все натоварени и туристически зони. Заснехме страхотна екшън сцена с Аби Корниш в Сентрал Парк."
"Снимането в Ню Йорк представлява необичайни предизвикателства," признава Диксън. "Забравете за контролиране на тълпата. Това е невъзможно. Нюйоркчани се разхождат из всичките ви дубъли. За щастие, те са достатъчно преситени, та да не вдигат поглед. Нагледали са се на снимане на филми, та чак не им пука."
Но допълнителните усилия си струват, казва сценаристката. "Има само един Ню Йорк. Историята не би могла да се случи никъде другаде. Не може да стигнеш от скапан апартамент в кофти квартал до жилище за 12 милиона в най-престижната част на града за шест месеца на нито едно друго място. Няма друг град с толкова различни крайности и с начинът, по който хората се местят от едното в другото."
|
