Сценаристката Лесли Диксън разглеждала из книжарница за книги втора употреба, когато се натъкнала на романа The Dark Fields, завладяващ трилър от Алан Глин. Сюжетът на книгата моментално я заинтригувал. Ами ако наистина има хапче, което те превръща в най-доброто, което можеш да бъдеш? Хапче, което ти позволява да използваш абсолютно пълния си потенциал? Би ли го глътнал?
Провокативната история изглеждала като перфектната панацея за Информационната ера, където ни заобикаля безкраен поток от данни. "Сюжетът може да изглежда като фантастика, но може би такава технология не е далеч във времето," казва Диксън, сред чиито сценарии са блокбастъри като Мисис Даутфайър, Лак за коса и Шантав петък. "Сигурна съм, че някъде има изследователи, които се опитват да създадат "умно хапче" за подобряване на паметта, когнитивните функции и рефлексите."
Еди Мора, изигран от Брадли Купър, е писател, който бавно потъва в забвение. В началото на историята, приятелката му го зарязва, неговият издател заплашва да го зареже, ако не представи обещаният ръкопис, а хазяйката му иска да го изгони. Но когато стар приятел му дава таблетка от загадъчното хапче NZT, Еди се превръща в неудържим вихър от идеи и постижения, което му носи успеха, за който винаги е мечтал.
"Мисля, че повечето хора, включително и аз, биха взели предложеното хапче," казва Диксън. "Според мен, това е отклик на случващото се в момента в нашето общество. Хората взимат неща като Adderall, за да получат преимущество. Донякъде е иронично, че започваме да гледаме на дрогата като начин да увеличим постиженията си, вместо да се забавляваме."
Пътуването на Еди от неизвестността до богатството и славата е много забавно, казва тя. "Нещата, които той успява да направи, са желани от всички ни," продължава Диксън. "Той научава без проблеми чужди езици. За един ден започва да пише музика. Жените падат в краката му след няколко изречения, защото е чаровен и забавен. Това са неща, които и ние бихме искали да правим. А когато стане напечено и се разбира, че го преследват лоши хора, е много интересно да го гледаме как се измъква от ситуациите с мислене и борба."
Диксън дава завършеният сценарий на Скот Кропф, продуцент, когото познава от съвместната работа по първия й филм Outrageous Fortune. Идеята за умното хапче заинтригува и него. "Още не съм срещнал човек, който да не си мечтае да използва 100% от капацитета на мозъка си," казва продуцентът. "Да виждаш и да усещаш повече. Да имаш по-координирани движения. Да учиш по-бързо, да си спомняш неща, за които си мислил, че са отдавна забравени. Изведнъж всичко това става достъпно.
Но това си има цена," допълва той. "Всичко, което е като стероид за мозъка, е изначално опасно."
След като Диксън и Кропф решават да продуцират филма заедно, те започват да търсят режисьор. Нийл Бъргър, сред чиито предишни филми са Илюзионистът и Интервю с убиец, ги впечатлява с новаторската си концепция за филма. "Исках историята да е напълно достоверна," казва Бъргър. "Но и исках да вляза в главата на Еди. Да покажа как той вижда света, когато е глътнал хапчето, как обработва информацията, какво означава да си толкова умен. Хрумнаха ми няколко идеи за неконвенционални визуални техники, с които да покажа как той възприема света."
А възприемането е в същината на филма, според Кропф. "Трябваше да намерим човек, който умее да си служи с визията, за да осъществим пълния потенциал на филма," казва продуцентът. "Нийл бе решен да намери оригинален начин за разказване на историята, затова той използва много смели визуални идеи."
Еди постига успехи, за каквито не е и мечтал, но това си има и отрицателна страна, отбелязва Бъргър. "Хапчето има ужасяващи странични ефекти. Той трябва да продължи да го взима, иначе получава убийствени главоболия. А когато вземе твърде много, започват да му се губят моменти във времето."
В сърцето на филма лежи един ключов въпрос, казва Бъргър. "Ами ако има хапче, което може да те направи богат и могъщ? Би ли го глътнал? Смятам, че всички бихме искали да направим нещо специално и да впечатлим света. Историята е за човек, който успява да намери фантастичен начин да осъществи това – и то доста реално. Това не е магия. Той не е супергерой, а само идеалната своя версия.
Вече има такива хапчета," продължава Бъргър. "Provigil, Adderall и други. NZT е хиляда пъти по-мощен. Но ако бърникаме в химията на мозъка като в компютърен харддиск, къде остава личната отговорност? Какви са границите на нашата морална идентичност?"
Провокативната история изглеждала като перфектната панацея за Информационната ера, където ни заобикаля безкраен поток от данни. "Сюжетът може да изглежда като фантастика, но може би такава технология не е далеч във времето," казва Диксън, сред чиито сценарии са блокбастъри като Мисис Даутфайър, Лак за коса и Шантав петък. "Сигурна съм, че някъде има изследователи, които се опитват да създадат "умно хапче" за подобряване на паметта, когнитивните функции и рефлексите."
|
