В допълнение към работата им по обличане на отделните персонажи спрямо тяхното време и място, костюмните дизайнери Ким Барет и Пиер-Ив Гиро се стремят да въведат определени теми на цветове и мотиви, които да обединят отделните истории през различните епохи. Барет, още един член от екипа на „Матрицата“, споделя: „Избрахме определен тон зелено, който се появява при няколко герои. Триъгълна форма от 1970 може да бъде намерена върху риза от този период, а впоследствие се появява като част от тапет върху стената в къщата на Сонми. Опитахме се да подхвърлим подобни мотиви във всички части на историята, за да развием един подсъзнателен визуален поток.“
Заедно с Барет и Уашовски по историите на Юинг, Сонми и Закари работи експерта по грим и прически Джеръми Уудхед. С Гиро и Тиквер по частите на Фробишър, Луиза Рей и Кавендиш работи Даниел Паркър. Всеки оглавява свой екип, който помага за промяната във възрастта на героите, а понякога и за пола или тяхната етническа принадлежност. Задачата е да се промени външния вид на актьорите, но без те да станат неразпознаваеми. Дори и при най-крайния грим целта според Уудхед е „да се намери баланса; да придадеш необходимата маскировка, но без да заличаваш естествените черти.“
Някои метаморфози изискват употребата на протези, които са тясна специалност и на двамата гримьори, но те винаги предпочитат по възможност да използват традиционен грим и перуки.
Работейки по първата и последната част от историите във филма Уудхед превежда Том Ханкс от една крайност в коренно противоположна. „Искахме Том наистина да изпъкне с финалната си роля на Закари. А с д-р Гус, героя му от 1849, си позволихме по-голяма свобода, за да създадем интересен образ. Оставихме го с плешиво теме, изтъняваща рижа коса, бакенбарди, фалшив нос и големи зъби. Все така може да разпознаете Том Ханкс под цялата тази маскировка, но този образ е на светлинни години от нежния, силен и мълчалив Закари.“
Паркър подготвя Ханкс за превъплащението му в мъжкаря Дермът Хогинс, автор на Knuckle Sandwich. „Създадохме нос, който е бил многократно чупен, и го допълнихме с обръсната глава, белези и татуировки.“ По-късно, като алчен хотелиер от 1936, актьорът се сдобива с мустаци, дебел врат и огромен нос, зачервен от постоянно препиване.
Сред постиженията на Уудхед е трансформирането на Хю Грант в страховит канибал омазан с бяла кал. Процесът отнема два часа и включва плешиво теме, прическа Мохок, татуировки, изрисуване на тялото и изкуствени зъби. Нищо общо с досегашните роли на Грант.
Отделно Уудхед преобразява Джим Стърджис като Чанг в сагата на Сонми, а също и Холи Бери от маорка във възрастен мъж от азиатски произход. Той помага и на Сюзън Сарандън да се превърне в мъж на име Сюлейман, придава на Дуна Бей черти на човек със западен произход и преобразява Джеймс Д‘Арси и Хю Грант за азиатските им роли.
На Паркър се пада задачата да преобрази Хюго Уивинг в сестра Ноукс. „Винаги е доста сложно да преобразиш мъж като жена и обратното,“ споделя гримьорът. „Мъжката костна структура е различна от женската, така че отнема време за напасване. Цялата форма на черепа е различна. Има много нюанси, за които нормално човек не би се замислил, но ако не им се обърне внимание, то веднага ще си проличи, че имаме мъж в женски дрехи, а това далеч не е нещото, което искаме да постигнем с този филм.“
„Този филм е истински връх по отношение дизайна на грим и прически, истинска мечта за всеки, който работи в тази сфера,“ обобщава Уудхед. „Няма как да поискаш нещо по-добро.“
ОБЛАКЪТ АТЛАС СЕКСТЕТ
Том Тиквер е един от малкото режисьори, който не само сам пише музика за филмите си, но и го прави преди въобще снимките да са започнали. Както обикновено Тиквер работи с Джони Климек и Райнхолд Хайл.
„Том предпочита този подход вместо да се осланя на временна музика от други композитори,“ обяснява Хайл. „Това му позволява да използва временната музика без да се притеснява какво ще дойде на нейно място. При дооформянето на филма в процеса на постпродукция постепенно осъзнаваме какво липсва и се нуждае от промяна, след което презаписваме нужните части за финалната версия.“
„По този начин музиката се превръща и във вдъхновение за актьорите,“ добавя Тиквер.
„Първото нещо при пробните четения бе да слушаме музиката, за да се потопим напълно в приключението, което ни очаква,“ спомня си Том Ханкс. „Това бе част от една напълно подготвена цялостна визия, която ни бе представена още на старта.“
Композиторите с радост приемат нови попълнения в редиците си. „Чудесно бе да получим мнението на Лана и Анди,“ споделя Климек. „Те може да не са музиканти, но имат усет за използването на музиката при подсилване на драматични моменти. Двамата определено дадоха подходяща насока за нашата работа.“
В началото музиката е фокус в историята на Фробишър, който се мъчи да завърши делото на живота си, Облакът Атлас Секстет, но отвъд това по думите на Климек, „Това е една постоянно присъстваща мелодия – от проста струнна линия, през риф от 70-те, до джаз секстет, свирещ за фон на партито на Кавендиш. Небобходимо ни бе нещо достатъчно красиво и гъвкаво, така че да ни преведе през пет века.“
Облакът Атлас Секстет отразява структурата на самата история, като всичките му части, настроения и теми се сливат в едно общо цяло. Прегръщайки тази метафора Тиквер споделя, „В нашия разказ има много субективни гледни точки, а ние търсихме един глас, който да изрази всички тях, за да се оформи един чудесен хор.“
Цитирайки думите на героя на Адам Юинг от началото на филма през 1849, Анди Уашовски споделя, „Според Юинг океанът е просто една съвкупност от капки. Като се замисля за всички замесени в реализацията на проекта; всички услуги, които поискахме; всички отделни личности, които допринесоха за крайния резултат, то тези думи важат с пълна сила и за нашето начинание.“
„Винаги ми е допадала идеята, че същността на безсмъртието се състои в нашите думи и действия, които говорят достатъчно добре сами за себе си независимо колко време минава,“ споделя Лана Уашовски. „Това е интригуваща концепция, която ни накара да направим този филм. И се надяваме да сме успели да уловим именно тази идея.“
|
