„Напрежението, на което Лана, Анди и Том се бяха подложили, за да реализират този проект, бе равносилно на вярата, която те показаха в нас като актьори,“ отбелязва Том Ханкс. „Бе удивително до каква степен ни позволиха да следваме инстинктите си. Времето на снимачния процес протече неусетно, защото всеки ден се изправяхме пред нов вълнуващ епизод, а аз бях част от един велик екип – истински единен ансамбъл.“
„Вдъхновяващо бе всеки един от нас да играе множество роли,“ заявява Джим Броудбент. „Има множество филми, в които една звезда изпълнява няколко роли, но нищо подобно на Облакът Атлас. Подходът е напълно уникален и пасва идеално на историята, в която всичко е свързано и енергията от един сюжетен поток зарежда следващия, докато не се създаде едно цялостно великолепно движение, което редува един след друг вълнуващи моменти.“
Оприличавайки преживяването на един изключително забавен вариант на Цирк дю Сюлей, Сюзън Сарандън си спомня, „В един ден се погледнах в огледалото и за пръв път в кариерата ми за секунда не можах да се разпозная. Направо бе стъписващо. Но именно тази магия на киното ни дава възможност да се поставим на мястото на образ, за който никога не бихме си и помислили, че имаме нещо сходно. Така успяваме да видим колко сходни сме всъщност и колко малко значение имат времето, възрастта, цвета на кожата и пола за каквото и да било.“
При всички положения работата по Облакът Атлас е мечта за всеки изпълнител. „Филмът ми припомни защо съм станал актьор и мисля, че същото важи с пълна сила и за останалите ми колеги,” споделя Бен Уишоу. „През по-голямата част от времето продължаваш да изглеждаш малко или много като себе си, но инстинктивно се стремиш да се трансформираш в този друг герой и това бе една удивителна възможност. Наистина е освобождаващо.“
„Бях изключително заинтригуван от историята, която е брилянтна, но честно да си призная щях да участвам и само заради възможността да бъда вожд на канибали, който е отговорен за доста разрушения и прерязани гърла,“ отбелязва Хю Грант. „Все пак трябва някакси да компенсирам липсата на прерязани гърла в „Разум и чувства“.
Облакът Атлас започва през 1849... и през 1936... 1973... 2012... 2144... и 2346.
Филмът ни запознава с всички сюжетни нишки наведнъж и след това ритмично сменя фокус от една към друга, но през цялото време публиката е с усещането, че гледа една цялостна картина, която постепенно се дорисува пред очите й. Причини и следствия разкриват своя синхрон, а връзките между героите и епохите са ярко демонстрирани с развитието на всяка частица от общия пъзел към един общ край.“
ДВА ПЪТИ ПОВЕЧЕ РАБОТА ЗА ДВОЙНО ПО-МАЛКО ВРЕМЕ
В началото Тиквер и Уашовски въобще не очакват, че ще работят на два фронта по екранизацията на Облакът Атлас. По това време фокусът е върху улавянето духа на романа на Дейвид Мичъл. След написването на сценария, подбора на актьорите и осъзнаването мащаба на начинанието, планът за разделяне на работата между два екипа се оказва най-ефективен. Става ясно, че процесът по заснемане може да отнеме двойно по-малко време, ако всеки екип се фокусира върху три от историите, а актьорите се местят между различните снимачни площадки.
„Една година преди началото на снимките събрахме всички шефове на департаменти от двата екипа за 4-седмична среща в Берлин, за да може да отработим всяка част от сценария,“ обяснява Грант Хил. „Пълната отдаденост на нашите трима режисьори даде пример на всички останали и осъзнахме, че ни трябва железен план, за да реализираме това амбициозно начинание.“
Стартът на продукцията е даден през септември 2011 – Тиквер е в Шотландия, а двамата Уашовски са в Майорка. Общо външни снимки за филма са правени в Глазгоу, Единбърг, Саксония и части от Берлин преди да се пристъпи към финалната фаза в модерните студия Бабелсберг, които предлагат отлични условия за интериорни сцени и снимки на зелен екран.
Триото режисьори е в постоянна връзка. „Нашите режисьори бяха премислили всеки детайл и връзка между отделните части предварително,“ признава Щефан Арнд. „По време на снимачния процес те се чуваха по телефона всеки ден, за да обменят идеи за необходими корекции в предварителния план. Тримата се разбират чудесно и успяват да стигнат до единно решение по всеки въпрос.“
Майорка предлага естествен декор за първата и последната част от филма, служейки първо като остров от Тихия океан, отправна точка за пътуването на Адам Юинг и Аутуа към Америка, а впоследствие и като хавайската долина, която Закари обитава 500 години по-късно. „Решихме, че трябва да използваме един и същи остров,“ обяснява Лана. „Именно това, а и противоположните крайности в образите на Том Ханкс, слага времевата рамка на нашата история и помага да се подчертае темата за повтаряемост на събитията.“
Корабът на Юинг, Пророчицата, всъщност е красиво запазен и напълно годен за плаване исторически кораб на име Графът на Пемброук, който е построен в Швеция, а понастоящем стои на док в пристанището на Чарлстън, Корнуол. Корабът се отправя на плаване до Майорка за нуждите на продукцията, където преминава някои козметични промени. Неговият капитан, Робин Дейвис, служи като морски съветник на продукцията, а голяма част от екипа влиза директно във филма като статисти за сцените на борда на кораба.
От Майорка екипът на Уашовски се мести в Саксония, Югоизточна Германия, където прочутите за региона пясъчници и гъсти гори завършват картината на дома на Закари. При конструирането на селото сценографът Бато не иска да представи обществото като твърде първобитно. „Решихме, че това са хора от 2 до 3 поколения след разпада на света, които вече са се научили как да оцеляват и да майсторят различни неща от наличните материали. Те са занаятчии, не варвари.“
За да се създаде чувство на приемственост малкото стадо кози от снимките на филма във Майорка е преместено в Саксония. Към него се присъединяват и шест коня, тренирани в Испания и докарани от Мадрид за участие в ужасяващите атаки на племето Кона над селото. Испанският координатор на каскади Жорди Касарес и екипът му яздят конете в тези сцени, а опитният ездач и оператор Хорхе Агеро е натоварен с нелеката задача да снима и язди едновременно.
В същото време Тиквер трансформира квартал на Глазгоу с наклонени улици в Сан Франциско от 1973. Сменени са знаците и уличното осветление, а коли от периода са специално докарани за напрегнатото преследване и престрелка, в което Луиза Рей и Нейпиър се мъчат да избягат на убиеца Бил Смоук.
Сградата на общинския съвет в Единбург е използвана за хотела, от който Фробишър успява да избяга по водосточната тръба, а впоследствие прочутият монумент на Уолтър Скот служи като последното му убежище и мястото, където за последно вижда любовта на живота си. Монументът никога досега не е бил затварян за снимки, но Облакът Атлас получава правото на два дни достъп, за да има време снимачното оборудване да се качи на панорамната платформа с кран, а не по тясното стълбище.
Операторите Джон Тол и Франк Грибе също са отговорни за богатата и безгрешна визия на филма. „Основните визуални елементи вече бяха на място, когато ние се присъединихме към филма,“ отбелязва Тол. „Една от основните цели на операторската работа бе да създадем плавен преход между отделните части, които обхващат период от 500 години, като по този начин получаваме застъпващо се и наситено емоционално усещане на цялостната картина, но без да се стремим на всяка цена да получим точно един специфичен изглед за целия филм. В общи линии това означаваше да подходим визуално адекватно за всяка част от историята, но в същото време да запазим усещане за приемственост.“
След среща за уговаряне на камери, обективи и други детайли, Грибе и Тол заминават за съответната дестинация, но продължават да обменят картина от ежедневния снимачен процес.
Дан Глас, който работи с Уашовски още от времето на „Матрицата“, оглавява департамента по визуални ефекти и за двата екипа на филма. Работата му е най-видна в двата футуристични сегмента и особено при заредения с екшън Сонми епизод, а също и при симулираната атмосфера на ресторанта, в който тя работи. Все пак няма нито една епоха, която да мине без намесата на Глас. Той помага за преобразяването на Глазгоу в Сан Фрациско и конструира измислената електроцентрала Шванеке. „Том е свикнал да снима на реални места, така че поработихме повечко с физически елементи и ги подсилихме. Подходът се оказа изключително удачен за филма,“ обяснява Глас.
Сцената, в която Луиза Рей пада от моста Голдън Гейт, е заснета отчасти във воден басейн в Кьолн и частично на пистата на летище Темпелхоф, където каскадьорските коли осъществяват сблъсъка преди колата на Луиза да мине през перилата и да падне от моста. Остатъка от сцената, включително размера на моста и гледката на залива Сан Франциско, е дигитално допълнен.
За визията на Нов Сеул от 2144 година създателите на филма си представят бъдеще, където повишените нива на водата са потопили части от града. „Хората са изградили огромни стени, за да ограничат прииждащия океан, но в някои части върховете на небостъргачите се подават над нивото на водата,“ разяснява Глас. „По-новите части на града, където живеят богатите хора, сме снимали именно от позицията на тези руини. Със спускането все по-надолу се сблъскваме с един все по-мрачен свят, който е отправна точка за бунта на Чанг.“
Бягството на Сонми и шеметните сблъсъци межди нейния спасител Чанг и ударния отряд на правителството в небето над Нов Сеул са заснети на зелен екран и с помощта на компютърно генерирани изображения в студио Бабелсберг, където двата екипа на филма най-накрая се събират на едно място.
|
