Възможността да предложат на публиката толкова значима история се оказва неустоима за Уашовски и Том Тиквер. Но как да подходят към материала на Мичъл? Авторът поставя всяка част от разказа си в отделен жанр, за да може да подчертае нейната индивидуалност. Тримата режисьори с радост прегръщат тази концепция и в резултат един сегмент от филма е драма, друг – любовен романс, докато другите са съответно трилър, комедия и дори футуристичен екшън.
Силата на Облакът Атлас не е в разликата между отделните елементи, а в начина, по който те се сливат безпогрешно в една обща мозайка. С прескачането от една сцена към друга зрителите сами изграждат тази мозайка в ума си. Всеки автоматично намира асоциациите между отделните фрагменти.
„Целта ни бе да разработим един мета-разказ, който обединява всички елементи в една плавно развиваща се история със свой собствен ход,“ обяснява Тиквер.
С оглед постигането на тази цел създателите на филма надскачат зададения от Мичъл начин, по който се разпознава прехода на една душа през вековете. „В романа рожденият белег във форма на комета ни подсказва, че става дума за прераждането на един и същи персонаж,“ обяснява Мичъл.
На екрана това прераждане е предадено чрез визуалната линия на един и същи актьор, който се появява в различните превъплащения на една и съща душа.
„Всеки герой има собствена нишка, но имаме и обща рамка, която обединява всички в една картина,“ допълва Ханкс. „Един поставя началото, а останалите продължават неговото дело. Подобно на наниз от перли.“
Завръщането на една душа към света на материалното е свързано с разнообразие на географско местоположение, националност и пол. Преподаватели по диалект работят заедно с актьорите, за да изградят убедителни образи на хора, чиято националност варира от американци и австралийци, през китайци, до германци и корейци.
„Един от моите персонажи е германска еврейка, а в друг образ съм жена от 24-ти век,“ споделя Бери. „Това е огромно актьорско предизвикателство. В същото време хората са си хора. И винаги ще останат хора, независимо от обстоятелствата. Просто трябваше да намеря човешкото във всеки един персонаж, което публиката лесно може да припознае, защото в крайна сметка става въпрос за плът и кости, сърце и разум.“
Рожденият знак също е оставен във филма, но по-скоро като знак за преход, който ни показва тези, които са достигнали определено ниво на просветление и са на прага на ключово решение, което може радикално да промени техния живот или този на други хора.
„Започнахме да се питаме дали злодеят от една епоха може да се превърне в герой в друго време,“ разсъждава Лана Уашовски. „И как точно един злодей може да претърпи подобна трансформация? Знакът на кометата се превърна в символ на възможността за даден индивид да настъпи промяна, която откроява мястото му в света.“
За Мичъл това е първи сблъсък със света на киното под формата на адаптация на негов роман за екрана. „Процесът е омагьосващ. Удовлетворен съм и в същото време завиждам на способността на тези хора да разглобят книгата ми на съставните й части и да я сглобят по начин, който е най-удачен за сферата на киното. Имам чувството, че съм донор на стволови клетки, които сценаристите доразвиват в тяхно собствено творение. Бе свършена удивителна работа, която ме остави буквално без думи от радост.“
Създателите на филма разработват и нетрадиционен план за снимки от два отделни екипа, които да започнат работа едновременно през септември 2011 – един, оглавяван от Том Тиквер, и втори, който е ръководен от Лана и Анди Уашовски. Това намалява времето на продукцията на две и задържа голяма част от актьорския състав само за 3 месеца, вместо за 6. Това, разбира се, изисква и наличието на двама души за всяка от ключовите позиции – оператор, сценограф, дизайнер на костюми, гримьори.
Студио Бабелсберг в Берлин е използвано от дуото Уашовски за базов лагер, а снимки са проведени в различни точки около Берлин, района на Саксония, а също и Майорка, Испания, за откъсите, в които действието се развива през 1849, 2144 и постапокалиптичния 24 век. В същото време екипът на Тиквер се отправя за снимки в Шотландия, която е фон за действието през 1936, 1973 и 2012 година. Актьорите постоянно прехвърчат от едната до другата снимачна площадка.
Тиквер е автор и на музиката към Облакът Атлас заедно с Джони Климек и Райнхолд Хайл, а съвместната им работа приключва месеци преди начало на снимките. За режисьорите поначало е необичайно сами да композират музиката към филмите си, камо ли да го направят толкова рано, но за Тиквер този подход е от голямо значение за задаване тона на всяка сцена в момента на заснемането й, а също и за вдъхновение на актьорите и екипа. Централна част от музиката към филма заема симфонията, създадена в откъса от 1936, който разказва за млад музикант трудещ се над реализацията на своя шедьовър, озаглавен Облакът Атлас Секстет. Предизвикателството според Тиквер е да създадеш музикално произведение, което отговаря на периода, през който се предполага да е създадено, но в същото време служи за централна тема на целия филм, появявайки се отново и отново, за да подчертае множество сцени; музикално парченце, което героите може да чуят векове по-късно, но веднага припознават като част от собствените си спомени.“
За създателите на филма филмирането на Облакът Атлас е плод на общата им любов към литературния първоизточник и разглежданите в него теми. Още докато пишат сценария те се съгласяват, че няма да преминат на следващия етап без изричното одобрение на Дейвид Мичъл за тяхната адаптация. Тази отдаденост може да бъде проследена във всеки един аспект на продукцията и е споделена от всички останали членове на екипа.
„Това е един чудесен киноексперимент; един епичен филм за възрастни, който засяга истински значими и зрели идеи, демонстрирайки истинската същност на киното като изкуство,“ заявява Сюзън Сарандън, която сред многото роли влиза в образа на индианец и духовен лидер през 24-то столетие. „Това е един от тези редки сценарии, които четеш и не знаеш къде ще те отведат.“
„Целият подход е изключително дързък и амбициозен, отказвайки да попадне в шаблона на познати формули,“ допълва Хю Грант, който е особено доволен от възможността да изиграе няколко негативни образа за разнообразие от обичайното му амплоа.
„Дори и сега – макар да знам, че звучи доста лигаво – направо ми избиват сълзи от благодарност, като се замисля, че наистина успяхме да реализираме проекта си напрактика,“ обобщава Лана чувствата на своите колеги. „Дълбоко сме задължени на всички актьори, които се присъединиха към проекта и прегърнаха тази експериментална концепция. Малко са филмите, които изискват толкова много от актьорите. След първите пробни четения, които бяха изключително забавни, Хюго Уивинг най-добре обобщи ситуацията заявявайки, че историята изисква от героите да действат с вяра и кураж, но същото важи с пълна сила за всички заели се с реализацията на този филмов проект.“
|
