На Силвиу му остават 5 дни преди освобождаването от дома за малолетни престъпници. Но те могат да се окажат цяла вечност, защото майка му се завръща след дълго отсъствие, за да отведе брат му със себе си. А Силвиу го е отгледал като свой син… Освен това младежът е влюбен в социална работничка, негова връстница. Той затваря очи – времето изтича през пръстите му, а емоциите го заливат. Свобода, вятър, път, първа целувка. Сега вече всичко може да му се случи…
Колко далеч бихте стигнали в привличането на натурщчици за постигане на максимална автентичност? Режисьорът Дани Бойл е опитал да използва истински наркомани, когато започнал да снима Трейнспотинг – докато хората от екипа му не се оказали под постоянен физически тормоз да им набавят наркотици. Тарантино пък е работил с бившия затворник Ед Бънкър (г-н Син) в Кучета в резерв. Но да събереш актьорски състав изцяло от криминално проявени? Именно това е направил режисьорът Флорин Шербан.
Въпреки че насилието във филма поразява със светкавичен реализъм, психологическата заплаха и убедителното преминаване от чара на невинността към ужаса, който всява убиецът, пресъздават най-ярко инстинкта за оцеляване на престъпника. Липсата на музика, която да ни отвлича от действието, и неподправените актьорски изпълнения спомагат филмът да бъде не само гледаем, но и силно увлекателен. Сюжетът си остава докрай непредсказуем. Присъствието на Ана сред персонала на дома, като студентка по социология на стаж, придава различен нюанс на сбирщината от мъже, объркани от тийнейджърски хормони. Усещаме физическо привличане, което може да свърши зле. Емоционалната ни реакция се променя рязко с темпото на филма, което наподобява превключване на по-висока скорост без употреба на съединителя. И всички носят своята вина – както затворниците, така и тези, които ги пазят.
|
