Едно от предизвикателствата свързани с ролята на Жената-котка е маневрирането с мотора на Батман, който направи своя екранен дебют в „Черният рицар“. Моторът е по идея на Крис Нолан и дизайнерът Нейтън Кроули, а осъществяването на идеята е реализирано от Крис Корболд и екипът по специални ефекти.
Моторът има същите чудовищни гуми като на оригиналния Батмобил и въпреки, че е доста масивен, то той е изключително бърз и маневрен, а също така е екипиран с ракети, картечница и абордажни куки.
Моторът може да е доста полезен по улиците на града, но никак не е лесен за управление, защото изисква значителна сила и специални умения, които да го държат под контрол. В предишната част от поредицата единствено професионалният каскадьор Жан-Пиер Гой успява реално да подкара чудовищната машина. В „Черният рицар: Възраждане“ обаче няма как пак той да се наеме с тази задача, защото далеч не притежава женствените форми на Ан Хатауей.
На помощ е призована професионалната състезателка по мотокрос Джолийн Ван Вугт, която е първата жена в историята направила пълно превъртане с мотор. „Изключително се развълнувах, когато ми се обадиха с предложението за филма,“ спомня си Ван Вугт. „Попитаха ме дали смятам, че мога да управявам точно този мотор. Аз отвърнах, че стига да получа възможност, то няма начин да не го подкарам в крайна сметка. Най-трудното е да усетиш как точно да разположиш тялото си, защото трябва да си изключително приведен напред. Всичко опира до намиране на правилния баланс и изграждане на увереност, но само след няколко часа вече фучах напред-назад из снимачната площадка.“
Корболд прави някои промени, така че да пригоди мотора за жена. „Това е доста тежка машина и решихме да я олекотим като преправим цялата предница от алуминий, с което позволихме на Джолийн да постигне зашеметяващи резултати.“
В „Черният рицар: Възраждане“ Батман най-накрая може да се издигне и над улиците на Готъм благодарение на последното изобретение на Лушъс Фокс. Нолан и Кроули работят заедно по дизайна на Прилепът – въздухоплавателната машина, която заема елементи от боен хеликоптер Апачи и различни модели реактивни самолети. И, разбира се, носи черен цвят.
„От функционална гледна точка идеята бе да създадем нещо като хеликоптер с две перки, които са разположени под корпуса му, а въздуха преминава през отвори, ситуирани в горната част,“ обяснява Нолан. „Има предкрилки и жалузи, които променят аеродинамиката и му позволяват да маневрира между сградите.“
„Има много подвижни части: кокпитът се отваря; всички предкрилки реално работят; същото се отнася за роторите и светлините. Дълъг е почти 10 метра и малко над 5 широк, а общото тегло е приблизително около 1400 килограма – истински голяма машина,“ продължава с обясненията Крис Корболд. „Крис Нолан държи всичко да изглежда максимално реалистично и компютърните ефекти да се намесват само в краен случай, така че Прилепът беше закачен на въжета и придвижван по високо разположени линии; спускан от кранове или хеликоптери, а също и прикрепен към специално конструирано превозно средство, което има уреди за хидравличен контрол.“
Корболд признава, че единствения компромис, направен от екипа е липсата на каквито и да било опити Прилепът да полети сам във въздуха. „Отвъд нашите възможности е да отлепим нещо подобно от земята. Бих бил значително по-богат човек, ако мога да накарам подобни машинарии да летят,“ признава през смях опитният дизайнер.
|
