Франи Армстронг за първи път стига до идеята за този филм през 2002 г. Планът е за заимства структурата от филма на Стивън Содърбърг „Трафик”, а именно шест преплитащи се истории, които разказват за търговията с наркотици и не дават лесни отговори. Но докато „Трафик” разказва за наркотици, замисленият от Франи филм ще да бъде за нефта е промените в климата.
През 2004 г. Франи Армстронг сключва договор с известния продуцент на документални филми Джон Батсек с цел да впрегне неговите контакти и опит за създаването на хитов филм.
Франи и Джон са твърдо решени да създадат „Ерата на глупостта” като независима продукция с цел да имат пълна редакторска свобода и пълен контрол върху дистрибуцията. Те излизат с идеята за финансиране чрез привличане на средства от граждани и организации. Всъщност, те започват да продават „акции”, за да осигурят бюджета на филма, а целият екип работи при много ниски ставки, така че разходите да се намалят максимално. Членовете на екипа обаче получават и процент от печалбата. Този начин на продуциране на филма осигурява не само пълна свобода при редактирането и дистрибуцията на филма, но цялата печалба от филма се разпределя между хората, които са направили филма (екипа), хората, които го финансират (инвеститорите), организациите, които го подкрепят (продуцентските компании) и хората в него (актьорите). Едно от предимствата на този начин на финансиране има допълнително предимство, което те осъзнават по-късно: не е необходимо да се чака да се осигури целият бюджет преди да се започне работа.
Лизи Гилет (Lizzie Gillett) е работила с Франи по други проекти, а през 2004 г. тя се присъединява към екипа на „Ерата на глупостта”.Тя постепенно става незаменима в работата и поема ежедневните задължения на продуцент, а Джон става изпълнителен продуцент.
|
