Франи Армстронг: Ние или трябва сериозно да се заемем с решаването на проблема с промяната на климата, или ще унищожим по-голямата част от живота на земята. Така че, за един режисьор не е трудно да реши по каква тема да работи. Трудно ми е да разбера как някой, който разбира проблема, може да работи върху нещо друго.
Какви са предимствата на един филм като средство за представяне на големи, сложни проблеми като промяната на климата?
ФА: Аз мисля, че в момента независимите документални филми са на първо място при оказването на най-сериозно емоционално въздействие. Те могат да лансират идеи, които достигат до най-голям брой хора при минимални ограничения, наложени от редакторска намеса.
Какво може да постигне такъв филм, което не може да се постигне с други средства?
ФА: Тъй като става въпрос за формат, който използва комбинация от средства: реч, образи, музика, графики - емоционалното му въздействие е значително по-голямо, отколкото при използването на едно средство като книги, песни, фотографии или статии във вестници. Освен това, историята на киното показва, че филми с дължина около 90 минути позволяват на зрителите най-добре да почувстват и да проследят една история.
Как избрахте шестимата герои за филма?
ФА: Първоначалният план още през 2002 г. беше да „откраднем” структурата от филма на Стивън Содърбърг „Трафик”: шест човешки истории от всички страни на един сложен международен въпрос. Неговият филм беше игрален и се отнасяше за наркотиците, а нашият щеше да бъде документален и да разказва за нефта и промяната на климата. Именно това правехме през първите две години. Филмът беше почти изцяло готов преди една година, но когато седнах и го изгледах целия, аз просто реших, че не е достатъчно добър. Тогава решихме да внесем елемент на художествена измислица – действието да се развива в бъдещето, за да засилим ефекта и да подчертаем значимостта на нашите шест истории, които се случват днес. Аз разделих филма на шест основни теми: потребление, война, промени в климата, алтернативи и т.н. След това екип от учени проучиха всички възможности в тези рамки, докато след няколко месеца ние се ограничихме до определена държава с определена история т.е., нискобюджетна авиолиния в Индия. Или планински водач от Франция, който е възрастен и има внуци. След това ние купихме два билета и тръгнахме да търсим реалния човек. Всеки от героите беше хиляди пъти по-интересен и колоритен, отколкото можех да си представя. Това засили моята вяра, както в документалното кино, така и в хората.
Коя е най-интересната история от филма според Вас?
ФА: За мен всички истории са безкрайно интересни. Не бих могла да избера една любима история. Все едно да избера любимо дете.
Има ли някои важни аспекти, които според Вас са останали извън филма?
ФА: Двата аспекта, които бих желала да присъстват във филма са политическите маневри на най-високо равнище, които пречат на реалните действия за предотвратяване на промените на климата и задкулисните измами в една от основните мултинационални нефтени корпорации. Ние обаче нямахме дори и най-малка надежда да получим нормален достъп до някого от този ранг, така че трябваше да ги включим чрез анимациите и архива.
Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте при правенето на филма?
ФА: Предизвикателствата бяха всеки ден в продължение на три години и половина. Как да съберем 450 хил. лири, как да не ни отвлекат в Нигерия, как да включим новата камера, как да минимизираме нашия въглероден отпечатък, как да напишем сценария, как да се свържем с Пит Постълуейт, как да се катерим по скалите, как да платим на 17 аниматори. Но, за да се чувстваш истински жив, едва ли има нещо по-хубаво от непрекъснатите предизвикателства по пътя към една цел, която наистина си заслужава и да си заобиколен с вдъхновени хора.
Кой е най-яркият Ви спомен от работата върху филма?
ФА: Един от най-паметните моменти всъщност продължи четири часа. Ние чакахме едно 15-годишно момче да пресече границата с Йордания. Той трябваше да пътува два часа от Багдад по най-опасния път в света. Той влезе в зона, в която нямаше покритие за мобилни телефони, както се очакваше, но след това пътят му отне шест часа вместо два. По-късно разбрахме, че той се е движил след конвой от американски танкове (очевидно, ако изпревариш, стрелят по теб). По време на тези извънредни часове чакане, когато аз бях решила, че заради моя филм, е загинал човек, аз преоцених много неща.
Какво очаквате да бъде въздействието на филма?
ФА: Ние искаме да бъдем част от една сериозна промяна в отношението на хората, което ще доведе до най-големия обществен протест, който пък от своя страна, ще накара правителствата да сключат обвързващо международно споразумение за намаляване на глобалните емисии, за да се стабилизират промените в глобалните температури под два градуса и планетата да остане обитаема за хората и за другите видове.
Ако искате хората да запомнят само едно нещо, след като гледат филма, какво ще бъде то?
ФА: Въпросът: „Какво оставяме на нашите деца?” е станал малко безсмислен и празен, заради честата му употреба. Надявам се, че всички, които гледат филма, не само разбират, но и дълбоко чувстват неговия отговор.
Как могат хората изобщо да се ориентират в сложностите и обратите на промените в климата? И защо трябва да го правят?
ФА: Защото бъдещето на нашия вид и всичко, което сме постигнали е заложно на карта.
Вярвате ли, че можем да променим коренно нещата през 100-те месеца, които остават до превратния момент, след който промените в климата ще станат необратими според Андрю Симс от новата икономическа фондация? Ако е така, какво трябва да се случи? Със сигурност само правителствата могат да вземат необходимите решения?
ФА: Когато работехме върху Мак Лайбъл (McLibel) (филмът, уебсайтът и съдебното дело) ние дори за момент не помислихме, че ще имаме някакво реално влияние върху McDonald's. Ние просто го направихме, защото беше въпрос на принцип и защото историята си заслужаваше да се разкаже. И затова, десет години по-късно, ние просто бяхме смаяни, когато техните печалби паднаха, настъпи коренна промяна в отношението на обществото към здравословното хранене и бяха променени законите за рекламата на нездравословни храни, насочена към детската публика. Следователно, и непоклатимите планини могат да бъдат поместени.
Как изчислихте въглеродния отпечатък на филма и какъв беше той? Ще го компенсирате ли?
ФА: Ние просто си водехме бележки за разстоянието и вида на всяко пътуване (пеш, с колело, моторна лодка, гребна лодка, самолет, влак, кола, так так (вид рикша) и хеликоптер), както и за електричеството, газта, храната и т.н., които използвахме и цялото оборудване, което купихме. След това намерихме доброволец, който направи изчисленията. Крайният резултат беше 94 тона, което се равнява на четирима американци за една година или 185 нагреватели за вътрешен двор за един месец. Аз наистина вярвам, че нашият филм струва 185 нагреватели за вътрешен двор на месец. Не, ние няма да компенсираме, това е глупост, с която бихме се самозалъгвали.
Кога ще бъде показан филмът по телевизията и кога ще бъде пуснат по екраните?
ФА: Засега трябва да се пуска възможно най-дълго по екраните, защото е много по-въздействащо. Много е обещаващо, че той ще бъде показан по телевизията в най-гледаното време (прайтайм), но още не можем да кажем кога и къде. Сред това ще бъде разпространяван на DVD във всички редовни магазини.
Какъв съвет бихте дали на всеки, който има намерение да вземе камерата за първи път и да направи свой собствен филм (особено по теми, свързани с екологията)?
ФА: Когато започнах да правя първия си филм, Маклайбъл (McLibel), (www.mclibel.com) всички фактори от телевизията ми казаха, че историята не е достатъчно силна. Въпреки че те имаха десетилетен опит в телевизионната индустрия, а аз нямах никакъв, аз вяравх, че аз съм права, а не те. Всъщност, така и се оказа. Така че, аз ще кажа: не позволявайте на никого да ви казва какво да мислите. И винаги си поспивайте следобед.
Филм за бедствията от промените в климата 11.09.2009, 02:10 | синефиш.бг
На 22 септември е премиерата на нашумелия документален филм „Ерата на глупостта” (The Age of Stupid). Събитието ще бъде от 19.45 часа в Кино Арена Запад София, едновременно с премиерата в над 45 страни в целия свят.
Филмът, чието мото е „Защо не направихме нищо, когато имахме възможност да се спасим?” е документален блокбастър, показващ бедствията от измененията в климата. Един амбициозен хибрид от драма, документален филм и анимация, който разтърсва представите за това, как живеем днес.
Освен филма, същата вечер ще има сателитни предавания от «зелената» премиера на филма в Ню Йорк, с участието на известни личности, политици, актьори, ангажирани с опазването на околната среда. Програмата завършва с изявление на Джилиън Андерсън и Кофи Анан, както и ексклузивно изпълнение от вокалиста на алтърнатив рок групата Рейдиохед.
Денят 22 септември съвпада със Срещата на върха в Ню Йорк по въпросите на опазването на околната среда. Премиерата на «Ерата на глупостта» е част от седмицата на ООН, посветена на климата.
Филмът разказва шест вълнуващи човешки истории, сниман е в САЩ, Великобритания, Индия, Нигерия, Ирак, Йордания, Алпите.
Кинопремиерата на ''Ерата на глупостта'' е ексклузивна.
Билети на касата на Кино Арена Запад, София от 11 септември 2009. ... още »