„Един ден чух глас, който сякаш идваше някъде отвътре в мен. Гласът ме отведе до едно място...Намерих книга, заровена в пръстта...И гласът ми каза да я взема.”
„Това което ни впечатли във филма, освен че е супер динамичен приключенски екшън е, че е една човешка история, разказваща за отдаденост, саможертва и оцеляване.”, казва Алън Хюз, който заедно с брат си близнак, Албърт, режисират „Книгата на Илай”. Това е петият им филм, по който работят заедно. Дебютът им е, когато са едва 20-годишни с успешната криминална драма „Заплаха за обществото”.
„„Книгата на Илай” ни отвежда в бъдещето, което е напълно опустошено, дали от война, природни бедствия или комбинация от събития, това е без значение. Разрушението е тотално.”, казва Албърт Хюз. „Това ни даде голямо поле за размисъл за това как би изглеждал света тогава и как хората биха живели без ток, върнати обратно в праисторическата ера. Анархията би била пълна. Но въпреки всичко, може би ще се намерят неколцина смели личности, които ще намерят смисъл в целия този хаос, ще имат някаква цел пред себе си и ще сложат на плещите си мантията на лидери.”, допълва режисьорът.
Илай е един от тези хора. Във времена, където човек може да бъде както преследвач, така и жертва, той се осмелява да бъде „свободен електрон”, самостоятелен и свободен, отдаден изцяло на вярата си и решен да постигне целта си. Но цената, която трябва да плати за следването на своята съвест е висока. Всеки ден, неуморно, той е изправен пред ново предизвикателство в борба със силите, които искат да го завлекат в дълбоката пропаст на оцелялото общество.
Дензъл Уошингтън толкова много харесва историята, че освен изпълнител на главната роля, той решава да бъде и продуцент. „Филмът е едно невероятно пътешествие.”, казва актьорът. „Илай е човек, който има много важна мисия, преследвайки я от доста време. Когато се запознаваме с героя той е на път да я изпълни, но все още му предстоят големи изпитания.”
Кой всъщност е Илай, от къде е и къде отива, това остава една голяма мистерия. Режисьорът Алън Хюз казва: „Образът на Илай, енигматичният самотен боец, сякаш излиза от древен мит. Знаем, че са му се случили много неща, но те не се разкриват напълно и Дензъл много внимателно разбулва миналото на своя герой. Една от идеите му беше Илай да има голям белег от изгаряне на гърба си, вследствие на катастрофа, която е преживял.”
„Дензъл наистина се потапя в душата на филма.”, казва продуцентът Бродерик Джонсън. „Неговото изпълнение така те завладява, че ти се иска да тръгнеш заедно с него по неговия път.”
Дългогодишния му колега, продуцентът Андрю А. Косови, добавя: „Една от основните идеи на филма е вярата на човек, че може да постигне това, за което е предопределен. Илай има труден път да извърви, но той е убеден в успеха си.”
Продуцентът Дейвид Валдес отбелязва: „Част от това, което превръща Илай в герой е устремения му поглед в бъдещето. Той неотлъчно и неуморно се движи напред. Обичам много киното и обичам филми, в които се разказва за вечната тема – борбата между доброро и злото. Много ми харесва да видя герой, който вярва в доброто бъдеще, герой като Илай.”
„Той не е като другите. Няма да можеш да го накараш да направи каквото искаш.”
Най-страховитото препятствие за Илай е човек на име Карнеги. И той, като него, е един от малкото оцелели от „предишното време”, които носят в себе си спомените за това как е било преди. „Има сцена във филма, където Илай обяснява: „Хората сега се избиват за неща, които в миналото са изхвърляли на боклука.” И той има предвид съвсем елементарни неща от сорта на сапун или кибрит, които в момента обаче са нещо много рядко и ценно.”, казва режисьорът Албърт Хюз.
За разлика от Илай, през последните 30 години Карнеги се е отдал изцяло на изграждането на своя империя сред развалините на изоставен град и е придобил огромна власт. Свикнал е да получава всичко, което поиска. А това което иска сега е книгата, която Илай носи в чантата си – Библия, за която се знае, че е последната на Земята.
„Битката между тях е голяма. И двамата искат едно и също нещо, но за постигането на абсолютно различни цели. И двамата еднакво силно са решени да продължат напред и да не се отказват.”, казва продуцентът Силвър.
Уошингтън, в ролята си на продуцент, заедно с режисьорите, братята Хюз, са единодушни, че актьорът който ще играе Карнеги трябва да е достоен противник на Илай и така те се спират на Гари Олдман. Дензъл казва: „Гари е велик актьор – истински шампион, а аз искам да се бия с най-добрите.”
Олдман казва за своя герой: „Карнеги е същински диктатор. Той е построил своя град с помощта на насилие и контрол, контрол над една много ценна суровина – прясна вода, защото единствено той си спомня къде може да я намери.Той е много умен и си има своя философия за живота. Карнеги знае за книгата, която Илай носи у себе си, както знае и за силата, която тя притежава, защото тя е част от неговото минало, от неговото детство. Той лично я е търсил в продължение на дълги години. И двамата мъже имат еднаква страст към книгата, само че единия има добри намерения, а другия – не.”
Много съществен въпрос възниква в хода на историята – какво допринася за изграждането на една цивилизация? Според убежденията на Илай, Библията ще послужи като основа за сътворяването на едно ново, справедливо и разумно общество, което ще има шанса да започне от начало, избягвайки грешките от миналото. Карнеги пък, от своя страна, вижда в същия текст начин да контролира хората и да разширява своята власт. И двамата виждат невероятната сила на думите, заключени между кориците на тази книга, но са с коренно различни гледни точки за това как да използват властта й.
Карнеги няма никакви скрупули относно това да елиминира Илай, но в същото време той се възхищава на този изключителен мъж, дръзнал да му се противопостави. Сякаш, най-накрая, той намира достоен противник и не иска да го изпусне. „Илай има невероятно присъствие. Той е стабилен, решителен и в същото време спокоен. Карнеги не е виждал човек като него до този момент.”, добавя Олдман.
Преминавайки през града на Карнеги, Илай става обект на внимание не само от страна на него, но и от доведената му дъщеря Солара – невинно създание, което му припомня какво означава да бъдеш човешко същество. Въпреки че основната му задача е да пази книгата и нищо друго, Илай поема отговорността да изпълни посланията, които тя носи. А именно, да дава и прави повече неща за другите хора.
Семейството на Карнеги се състои от сляпата му съпруга Клаудия и нейната дъщеря, Солара, които преди много години той спасява.
Мила Кунис, която играе Солара казва: „Карнеги ги пази, но фактически те са му като робини. Солара е умно момиче с много силен дух. Тя вярва, че има друг, много по-хубав живот, освен този в града на ‘баща’ й, но това го разбира едва, когато среща Илай. Солара е очарована и привлечена от него. Иска да се учи от него, затова го следва навсякъде, където и да отиде.”
Солара има много силна връзка с майка си, Клаудия, изиграна от Дженифър Бийлс. Двете заедно се подкрепят и успяват да понесат лошия нрав на Карнеги. Бийлс обяснява: „Клаудия живее за дъщеря си. Благодарение на отношенията, които има с Карнеги, тя може да й oсигури храна, дрехи, както и някои удобства, които са абсолютно невъзможни за другите хора. Ако Карнеги е кралят на мястото, което си е създал, то Клаудия е неговата беззащитна кралица.”
Клаудия, също като Солара, много се вълнува при пристигането на Илай. „Той е първият човек, освен дъщеря й разбира се, който й оказва внимание и е невероятно мил и добър към нея. Това й напомня за някогашната цивилизация и за това как хората могат да общуват по между си. Той се превръща в нейната искрица надежда и й дава сили. Фактът, че Илай се противопоставя на Карнеги е много вълнуващ за нея, защото това е нещото, което винаги е искала да направи, но не е успявала.”, обяснява Бийлс.
В същото време, в пустошта далеч от владенията на Карнеги живеят двама души, които са намерили свой уникален начин да се справят с ежедневните трудности на оцеляването – Джордж и Марта, изиграни от Майкъл Гембън и Франсис Де Ла Тур. Те са щастлива семейна двойка, които също така са много хитри и умни сървайвъри.
Ексцентрични, дори в тази напреднала възраст, двамата живеят в необикновена, безупречно спретната къщурка, декорирана с бродирани възглавнички за диван и снимки по стените – една поразителна аномалия на този безлюден терен. „Джордж и Марта се опитват да запазят нещичко от стария начин на живот, като например грамофон и сервиз за чай от китайски порцелан.”, казва Де Ла Тур. Но както много други неща в „Книгата на Илай” тези двамата може би не са това, за което се представят. „Когато на вратата им се появи непознат те го приемат като заплаха”.
Режисьорът Алън Хюз заключава: „Това което искахме да постигнем с „Книгата на Илай” е хората да съумеят да оценят живота си и да осъзнаят колко е важно, това което имат. Това е история, засягаща вечните теми за вярата, отдадеността, жертвоготовността и разбира се, надеждата. Това са елементите, които отначало ни привлякоха и се опитахме да ги покажем на публиката по най-достоен начин.”
|
