А - „Американският приятел” Първият филм, който направих заедно с Денис Хопър, преди половин живот (през 1976 г. бях на 31, сега съм на 62 години). Тогава той дойде директно от Филипините в Хамбург и слезе от самолета, облечен като героя си в „Апокалипсис сега”. Беше изтощен, трябваше да му дадем известно време за възстановяване. По-късно самият Денис твърдеше, че нашият филм му е спасил живота...
Б - Баталия Легендарният фотограф Летиция Баталия е родена и живее в Палермо и в продължение на много години с голям кураж и излагайки себе си на риск, снима и публикува убийства и жертви на мафията в Сицилия. Тя участва в една импровизирана сцена във филма, заедно с Фин.
В - Вода Не е най-обичания елемент на Фин. Според моята идея за персонажа, Фин е израснал с майка си в Англия. Ужасява се всеки път пред голямо водно пространство, защото така и не се е научил да плува. Може би затова се парализира от страх, когато пада във водата от кея в Палермо.
Г – Андреас Гърски Немски фотограф и художник, до из
Д - Доната Моята съпруга, заедно сме от 1993 г. Това е любов от пръв поглед! Доната е много добър фотограф, помогна ми много в работата по този филм.
E – Ефекти Почти 200 специални ефекти бяха подготвени специално за „Снимки в Палермо”. Опитах се да огранича снимането пред зелен екран, но имаше задължителни кадри, особено свързаните със сънищата на Фин. Очевидно е, че когато Кампино визуално пада от облаците – това се заснема в студио.
З - муЗика Съвременната популярна музика, независимо дали е поп, рок, блус, пънк, хип-хоп, джаз или рап, е възможно да участва във възможни варианти - често в доста смел и неочакван контекст, във всякакви съвременни медии. Киното сякаш бяга от това. Оказва се, че изпълнителите няма от какво да се боят – има песни за живота, смъртта, за Бог и за дявол, молитва, вяра и безверие; за самотата, за богатство и бедност, за ограниченото време и за вечността, за справедливост, свобода, солидарност, за това как трябва да живеем днес или за това какво си мислим, че може да се случи… Чуйте парчетата на Ник Кейв, U2, Portishead, Бони Принс Били, Coldplay, Radiohead, Дейвид Грей, Рики Лий Джоунс, Том Уейтс, Боб Дилън, Херберт Грюнемайер, Die Toten Hosen или Ксавиер Найду – повечето от тях споделят важни, екзистенциални истини. Хората са готови да ги чуят; когато се появят във филм – публиката реагира на това, зрителите са отворени и е странно защо кинотворците изпитват несигурност, когато стане въпрос за максимално използване на потенциала на музиката.
И - фИнална версия Гала-прожекцията на филмовия фестивал в Кан се наложи да бъде от хард-диск, тъй като до последния момент работехме по монтажа и нямаше време да се извади филмово копие. Не изглеждаше никак зле – образът се съдържа в малка тухличка, подобна на опаковка шоколад, а на гигантския екран в Кан беше перфектен! След финалните надписи, залата ни аплодира на крака, но аз не се чувствах удобно в кожата си. За първи път показвахме филма пред публика и прецених, че монтажът е малко прибързан и краят не е съвсем логичен. Няколко седмици по-късно още една прожекция в Кьолн пред 250 души ми доказа, че филмът не е „узрял”. В момента той е по-къс от варианта, в който го видяха в Кан – от 2 часа и 5 минути стана час и 48 минути. По подобен начин съкратих „Париж, щата Тексас”, след „Златната Палма”. Така се случи и с „Криле на желанието”…
Й - Мила Йовович Снимах с Мила Йовович през 1999 г. в „Хотел за един милион долара”, тя беше много убедителна в ролята на Елоиз. Това не беше лесна задача, при партньори от ранга на Мел Гибсън. Оттогава сме добри приятели. Мила беше в напреднала бременност в осми месец по време на снимките в Дюселдорф, така че може да се каже, че ролята й беше специално написана за нея в това състояние. Дъщеря й се роди докато ние снимахме в Палермо.
К – Кампино Фронтмен и певец на групата „DieToten Hosen”. Още преди няколко години имах намерение да му предложа да се снима във филм. През 2000 г. беше ясно за мен, че той има невероятно силно присъствие пред камерата, и че рано или късно наистина трябва да се пробва като актьор. Имам късмет, че реши да опита с мой филм. Имаме изключително доверие помежду си и мисля, че не съжаляваме за това.
Л – Любов Няма какво друго да се търси – в живота и в киното, освен любов. Нищо не е от значение, ако не е създадено с любов.
М - Джована Мезоджорно В музея-дворец „Абателис” в Палермо, близо до фреската от 15 век „Тържеството на смъртта” зърнах прекрасна малка рисунка с масло „Благовещение”. На пръв поглед дори не изглежда като икона; изобразена е млада жена, която очевидно е дълбоко учудена, шокирана, но не и ужасена. Най-изненадващото е необичайния, защитен, но и добронамерен жест на ръцете й. Впечатли ме изражението на младата жена и това е оказа първата ми (и единствена) идея за образа на Флавия – трябваше да намеря актриса, която да наподобява този образ. Обикновено се търси определена възраст, тъмна или светла коса, по внушителна или по-деликатна фигура. Този път аз имах желанието да открия жена, която да прилича на тайнствения образ от картината. Накрая попаднах на Джована. Хубаво е, когато имаш чувството, че точно този човек – и никой друг, трябва да изиграе определена роля; моето първо впечатление от Джована беше именно такова. И не бях подведен! Флавия не беше лесна роля – двамата с Фин не знаят нищо един за друг, освен професията. Но съвсем естествено се появява усещане за тайнствена интимност.
Н - На двама велики - посвещение Докато работех по този филм, двама души починаха в един и същи ден - Ингмар Бергман и Микеланджело Антониони. „Снимки в Палермо” е посветен на тях. В един от дните по време на снимките трябваше да отида в Европейската Филмова Академия, същата вечер от този свят си отиде Ингмар Бергман. На следващата сутрин бях спрян от един полицай, който ме посъветва да затворя прозореца на колата си и като се наклони съчувствено към мен, сподели още една тъжна новина „Тази нощ почина Микеланджело Антониони!” Имах възможност да променя някои неща в сценария на „Снимки в Палермо” - в главната роля е фотограф (реверанс към „Фотоувеличение” на Антониони), присъства въплъщение на Смъртта (отправка към „Седмият печат” на Бергман). Филмът е посветен на двамата велики творци.
О – фОтография Доста отдавна имам желание да направя филм, чиито главен герой да е фотограф. Всеки съвременен професионален фотограф се сблъсква с темите за достоверност и истина. Всеки образ може да бъде разграден на своите (дигитални) атоми, следователно категории като „оригиналност” и „измамност” вече не съществуват – има само „снимки”, в които присъства или отсъства заряда на реалността. Дигиталните светове, с които сме заобиколени, рисуват изгубена действителност, в която много хора продължават да страдат. Доста сериозен извод, като се има предвид възможното ниво на манипулация с образите…
П – Палермо В моите филми МЯСТОТО играе много важна, определена роля. Местата са действени – заедно с актьорите; в известен смисъл те задвижват историите. Палермо също е катализатор в сюжета – гротесков и крещящо-ярък в един момент, прекрасен и деликатен в друг, открит и провокиращ град – каквито са хората там. На пръв поглед може би не е „красив”, но неочаквано може да се окаже, че дъха ти е спрял от удивление и мистериозност…
А - „Американският приятел” Първият филм, който направих заедно с Денис Хопър, преди половин живот (през 1976 г. бях на 31, сега съм на 62 години). Тогава той дойде директно от Филипините в Хамбург и слезе от самолета, облечен като героя си в „Апокалипсис сега”. Беше изтощен, трябваше да му дадем известно време за възстановяване. По-късно самият Денис твърдеше, че нашият филм му е спасил живота...
Б - Баталия Легендарният фотограф Летиция Баталия е родена и живее в Палермо и в продължение на много години с голям кураж и излагайки себе си на риск, снима и публикува убийства и жертви на мафията в Сицилия. Тя участва в една импровизирана сцена във филма, заедно с Фин.
В - Вода Не е най-обичания елемент на Фин. Според моята идея за персонажа, Фин е израснал с майка си в Англия. Ужасява се всеки път пред голямо водно пространство, защото така и не се е научил да плува. Може би затова се парализира от страх, когато пада във водата от кея в Палермо.
Г – Андреас Гърски Немски фотограф и художник, до известна степен „модел” за образа на Фин.
Д - Доната Моята съпруга, заедно сме от 1993 г. Това е любов от пръв поглед! Доната е много добър фотограф, помогна ми много в работата по този филм.
E – Ефекти Почти 200 специални ефекти бяха подготвени специално за „Снимки в Палермо”. Опитах се да огранича снимането пред зелен екран, но имаше задължителни кадри, особено свързаните със сънищата на Фин. Очевидно е, че когато Кампино визуално пада от облаците – това се заснема в студио.
З - муЗика Съвременната популярна музика, независимо дали е поп, рок, блус, пънк, хип-хоп, джаз или рап, е възможно да участва във възможни варианти - често в доста смел и неочакван контекст, във всякакви съвременни медии. Киното сякаш бяга от това. Оказва се, че изпълнителите няма от какво да се боят – има песни за живота, смъртта, за Бог и за дявол, молитва, вяра и безверие; за самотата, за богатство и бедност, за ограниченото време и за вечността, за справедливост, свобода, солидарност, за това как трябва да живеем днес или за това какво си мислим, че може да се случи… Чуйте парчетата на Ник Кейв, U2, Portishead, Бони Принс Били, Coldplay, Radiohead, Дейвид Грей, Рики Лий Джоунс, Том Уейтс, Боб Дилън, Херберт Грюнемайер, Die Toten Hosen или Ксавиер Найду – повечето от тях споделят важни, екзистенциални истини. Хората са готови да ги чуят; когато се появят във филм – публиката реагира на това, зрителите са отворени и е странно защо кинотворците изпитват несигурност, когато стане въпрос за максимално използване на потенциала на музиката.
И - фИнална версия Гала-прожекцията на филмовия фестивал в Кан се наложи да бъде от хард-диск, тъй като до последния момент работехме по монтажа и нямаше време да се извади филмово копие. Не изглеждаше никак зле – образът се съдържа в малка тухличка, подобна на опаковка шоколад, а на гигантския екран в Кан беше перфектен! След финалните надписи, залата ни аплодира на крака, но аз не се чувствах удобно в кожата си. За първи път показвахме филма пред публика и прецених, че монтажът е малко прибързан и краят не е съвсем логичен. Няколко седмици по-късно още една прожекция в Кьолн пред 250 души ми доказа, че филмът не е „узрял”. В момента той е по-къс от варианта, в който го видяха в Кан – от 2 часа и 5 минути стана час и 48 минути. По подобен начин съкратих „Париж, щата Тексас”, след „Златната Палма”. Така се случи и с „Криле на желанието”…
Й - Мила Йовович Снимах с Мила Йовович през 1999 г. в „Хотел за един милион долара”, тя беше много убедителна в ролята на Елоиз. Това не беше лесна задача, при партньори от ранга на Мел Гибсън. Оттогава сме добри приятели. Мила беше в напреднала бременност в осми месец по време на снимките в Дюселдорф, така че може да се каже, че ролята й беше специално написана за нея в това състояние. Дъщеря й се роди докато ние снимахме в Палермо.
К – Кампино Фронтмен и певец на групата „DieToten Hosen”. Още преди няколко години имах намерение да му предложа да се снима във филм. През 2000 г. беше ясно за мен, че той има невероятно силно присъствие пред камерата, и че рано или късно наистина трябва да се пробва като актьор. Имам късмет, че реши да опита с мой филм. Имаме изключително доверие помежду си и мисля, че не съжаляваме за това.
Л – Любов Няма какво друго да се търси – в живота и в киното, освен любов. Нищо не е от значение, ако не е създадено с любов.
М - Джована Мезоджорно В музея-дворец „Абателис” в Палермо, близо до фреската от 15 век „Тържеството на смъртта” зърнах прекрасна малка рисунка с масло „Благовещение”. На пръв поглед дори не изглежда като икона; изобразена е млада жена, която очевидно е дълбоко учудена, шокирана, но не и ужасена. Най-изненадващото е необичайния, защитен, но и добронамерен жест на ръцете й. Впечатли ме изражението на младата жена и това е оказа първата ми (и единствена) идея за образа на Флавия – трябваше да намеря актриса, която да наподобява този образ. Обикновено се търси определена възраст, тъмна или светла коса, по внушителна или по-деликатна фигура. Този път аз имах желанието да открия жена, която да прилича на тайнствения образ от картината. Накрая попаднах на Джована. Хубаво е, когато имаш чувството, че точно този човек – и никой друг, трябва да изиграе определена роля; моето първо впечатление от Джована беше именно такова. И не бях подведен! Флавия не беше лесна роля – двамата с Фин не знаят нищо един за друг, освен професията. Но съвсем естествено се появява усещане за тайнствена интимност.
Н - На двама велики - посвещение Докато работех по този филм, двама души починаха в един и същи ден - Ингмар Бергман и Микеланджело Антониони. „Снимки в Палермо” е посветен на тях. В един от дните по време на снимките трябваше да отида в Европейската Филмова Академия, същата вечер от този свят си отиде Ингмар Бергман. На следващата сутрин бях спрян от един полицай, който ме посъветва да затворя прозореца на колата си и като се наклони съчувствено към мен, сподели още една тъжна новина „Тази нощ почина Микеланджело Антониони!” Имах възможност да променя някои неща в сценария на „Снимки в Палермо” - в главната роля е фотограф (реверанс към „Фотоувеличение” на Антониони), присъства въплъщение на Смъртта (отправка към „Седмият печат” на Бергман). Филмът е посветен на двамата велики творци.
О – фОтография Доста отдавна имам желание да направя филм, чиито главен герой да е фотограф. Всеки съвременен професионален фотограф се сблъсква с темите за достоверност и истина. Всеки образ може да бъде разграден на своите (дигитални) атоми, следователно категории като „оригиналност” и „измамност” вече не съществуват – има само „снимки”, в които присъства или отсъства заряда на реалността. Дигиталните светове, с които сме заобиколени, рисуват изгубена действителност, в която много хора продължават да страдат. Доста сериозен извод, като се има предвид възможното ниво на манипулация с образите…
П – Палермо В моите филми МЯСТОТО играе много важна, определена роля. Местата са действени – заедно с актьорите; в известен смисъл те задвижват историите. Палермо също е катализатор в сюжета – гротесков и крещящо-ярък в един момент, прекрасен и деликатен в друг, открит и провокиращ град – каквито са хората там. На пръв поглед може би не е „красив”, но неочаквано може да се окаже, че дъха ти е спрял от удивление и мистериозност…
Петер Пшигода Майсторът по монтажа, който заедно с Оливър Вайс работеше по филма. Той живее в Берлин. Работих с Петер по дипломната си работа във филмовото училище и оттогава, с много малки изключения, той е монтажист на почти всички мои филми. Неговият метод на работа е „тотално потапяне” – сяда всяка ранна сутрин пред монтажната маса (вече пред компютърната програма Avid) и става оттам в малките часове на нощта. Той изцяло се посвещава на филма – не съм виждал подобно отношение у други монтажисти. След известно време работа с материала, той вече познава всеки метър проявена лента, в много случаи по-добре от мен. Вече съм свикнал и го оставям да работи сам в продължение на дни с най-добрите кадри и дубли. И тъй като дойде времето на компютърните програми и нелинейния монтаж, вече казваме „клик” вместо „стоп”…
Р - Рингел Джан-Пиеро Рингел е моя продуцент. Има италиански произход от страна на баща си (при това от Палермо), но работи в Германия. Изучил е в детайли продуцентството и въпреки младостта си (поне в сравнение с мен), е непоклатим като скала, може да му се довериш за всичко. В началото не му беше лесно – когато започна да подготвя финансирането на проекта, все още нямаше сценарий, сюжетът не беше изяснен. Историята се оказа многопластова, трябваше да се работи дълго върху нея, привлякохме звезди с международна известност – разходите се увеличиха почти два пъти. Джан-Пиеро успя да се справи с всичко, при това с удивително хладнокръвие.
С - Сценарий Първо и най-важно условие е филмите да разказват истории! Те трябва да са ясни. В тези рамки може да се обсъжда и коментира всичко друго. Проблемът понякога е в недостатъчните истории - как направляваш един филм, когато в него не присъства важен акцент? Филмите могат да съдържат в себе си много повече от един простичък сюжет. Но повечето от тях са произвеждани на манифактурен принцип, според фиксирани формули, които остават много малка възможност за актьорска изява. Винаги ми е било досадно да „играя на сигурно”. Бих предпочел да правя филми както се създава рок-енд-рол – авантюристично, дръзко, без следване на модели, без да се страхувам какво и как точно казвам. Чувствам се прекрасно, когато се придържам към интуицията си за живота, към загадките, тайнствените детайли и въпросите, които бих се опитал да поставя, ако не работех по определен първоначално сценарий. Такъв тип филм беше „Алис в градовете”, а също и „Лисабонска история”. Дори за „Криле на желанието”се появи завършен режисьорски сценарий след края на снимките. За „Париж, щата Тексас” бях подготвил само половината сценарий. В този смисъл, „Снимки вПалермо” беше на път да постави рекорд - предварително не знаех нищо за развитието на историята, оставих темите, героите, съдържанието да се развият самостоятелно, без да им налагам ограничения.
Т - СмърТ Не може да се види често Смъртта, персонифицирана като герой във филм. Свърталища на дяволски изчадия има в множество филми, но Смъртта рядко се появява като фигура (голямото изключение е „Седмият печат” на Бергман). Моята цел не беше да създам зловещ, а по-скоро съкрушен образ, мълчалив и пълен с отчаяние.
У - „Велвет ЪндърграУнд” Тяхната класика "Some Kinda Love" се върти в джубокса, точно преди появата на Лу Рийд. Тази песен отдавна е в моя живот. Има специална причина, за да присъства в този филм, но това е друга история…
Ф - Франц Лустиг Операторът, с когото работя - заедно направихме „Земя на изобилието” и „Не ме търси” (за втория филм той спечели Европейската филмова награда за операторско майсторство). В Дюселдорф работеше с швенкьор – камерата винаги беше на статив или на фарт; в Палермо работи основно сам, с особено внимание към въртеливите движения на камерата.
Х – Хопър Знаех, че това е актьорът, който ми е нужен, за да влезе в ролята на Смъртта. Първата идея, която ти хрумне за образа, обикновено е най-добра. Винаги сме искали да работим отново заедно, след „Американският приятел”. Денис, който обикновено играе злодеи, в „Снимки в Палермо” се проявява като истински благородник. Неговото изпълнение ме остави буквално без думи. Той притежава именно онази нежност и усещане за покруса, към които аз се стремях, но добави и известна доза сурова жестокост. Бих цитирал Елвис Костело – „Трябва да си жесток, за да проявиш нежност и доброта”…
Ц - Цифровизация Фин работи с всякакви съвременни технологии за дигитално обработване на снимките; съчетава съвсем различни визуални светове – това присъства във филма. „Истина” и „реалност” за изключително относителни понятия – старомодни концепции, излезли от употреба… В самия филм „Снимки в Палермо” има много ефекти, постигнати чрез дигитални средства, но беше сниман на лента.
А - „Американският приятел” Първият филм, който направих заедно с Денис Хопър, преди половин живот (през 1976 г. бях на 31, сега съм на 62 години). Тогава той дойде директно от Филипините в Хамбург и слезе от самолета, облечен като героя си в „Апокалипсис сега”. Беше изтощен, трябваше да му дадем известно време за възстановяване. По-късно самият Денис твърдеше, че нашият филм му е спасил живота...
Б - Баталия Легендарният фотограф Летиция Баталия е родена и живее в Палермо и в продължение на много години с голям кураж и излагайки себе си на риск, снима и публикува убийства и жертви на мафията в Сицилия. Тя участва в една импровизирана сцена във филма, заедно с Фин.
В - Вода Не е най-обичания елемент на Фин. Според моята идея за персонажа, Фин е израснал с майка си в Англия. Ужасява се всеки път пред голямо водно пространство, защото така и не се е научил да плува. Може би затова се парализира от страх, когато пада във водата от кея в Палермо.
Г – Андреас Гърски Немски фотограф и художник, до известна степен „модел” за образа на Фин.
Д - Доната Моята съпруга, заедно сме от 1993 г. Това е любов от пръв поглед! Доната е много добър фотограф, помогна ми много в работата по този филм.
E – Ефекти Почти 200 специални ефекти бяха подготвени специално за „Снимки в Палермо”. Опитах се да огранича снимането пред зелен екран, но имаше задължителни кадри, особено свързаните със сънищата на Фин. Очевидно е, че когато Кампино визуално пада от облаците – това се заснема в студио.
З - муЗика Съвременната популярна музика, независимо дали е поп, рок, блус, пънк, хип-хоп, джаз или рап, е възможно да участва във възможни варианти - често в доста смел и неочакван контекст, във всякакви съвременни медии. Киното сякаш бяга от това. Оказва се, че изпълнителите няма от какво да се боят – има песни за живота, смъртта, за Бог и за дявол, молитва, вяра и безверие; за самотата, за богатство и бедност, за ограниченото време и за вечността, за справедливост, свобода, солидарност, за това как трябва да живеем днес или за това какво си мислим, че може да се случи… Чуйте парчетата на Ник Кейв, U2, Portishead, Бони Принс Били, Coldplay, Radiohead, Дейвид Грей, Рики Лий Джоунс, Том Уейтс, Боб Дилън, Херберт Грюнемайер, Die Toten Hosen или Ксавиер Найду – повечето от тях споделят важни, екзистенциални истини. Хората са готови да ги чуят; когато се появят във филм – публиката реагира на това, зрителите са отворени и е странно защо кинотворците изпитват несигурност, когато стане въпрос за максимално използване на потенциала на музиката.
И - фИнална версия Гала-прожекцията на филмовия фестивал в Кан се наложи да бъде от хард-диск, тъй като до последния момент работехме по монтажа и нямаше време да се извади филмово копие. Не изглеждаше никак зле – образът се съдържа в малка тухличка, подобна на опаковка шоколад, а на гигантския екран в Кан беше перфектен! След финалните надписи, залата ни аплодира на крака, но аз не се чувствах удобно в кожата си. За първи път показвахме филма пред публика и прецених, че монтажът е малко прибързан и краят не е съвсем логичен. Няколко седмици по-късно още една прожекция в Кьолн пред 250 души ми доказа, че филмът не е „узрял”. В момента той е по-къс от варианта, в който го видяха в Кан – от 2 часа и 5 минути стана час и 48 минути. По подобен начин съкратих „Париж, щата Тексас”, след „Златната Палма”. Така се случи и с „Криле на желанието”…
Й - Мила Йовович Снимах с Мила Йовович през 1999 г. в „Хотел за един милион долара”, тя беше много убедителна в ролята на Елоиз. Това не беше лесна задача, при партньори от ранга на Мел Гибсън. Оттогава сме добри приятели. Мила беше в напреднала бременност в осми месец по време на снимките в Дюселдорф, така че може да се каже, че ролята й беше специално написана за нея в това състояние. Дъщеря й се роди докато ние снимахме в Палермо.
К – Кампино Фронтмен и певец на групата „DieToten Hosen”. Още преди няколко години имах намерение да му предложа да се снима във филм. През 2000 г. беше ясно за мен, че той има невероятно силно присъствие пред камерата, и че рано или късно наистина трябва да се пробва като актьор. Имам късмет, че реши да опита с мой филм. Имаме изключително доверие помежду си и мисля, че не съжаляваме за това.
Л – Любов Няма какво друго да се търси – в живота и в киното, освен любов. Нищо не е от значение, ако не е създадено с любов.
М - Джована Мезоджорно В музея-дворец „Абателис” в Палермо, близо до фреската от 15 век „Тържеството на смъртта” зърнах прекрасна малка рисунка с масло „Благовещение”. На пръв поглед дори не изглежда като икона; изобразена е млада жена, която очевидно е дълбоко учудена, шокирана, но не и ужасена. Най-изненадващото е необичайния, защитен, но и добронамерен жест на ръцете й. Впечатли ме изражението на младата жена и това е оказа първата ми (и единствена) идея за образа на Флавия – трябваше да намеря актриса, която да наподобява този образ. Обикновено се търси определена възраст, тъмна или светла коса, по внушителна или по-деликатна фигура. Този път аз имах желанието да открия жена, която да прилича на тайнствения образ от картината. Накрая попаднах на Джована. Хубаво е, когато имаш чувството, че точно този човек – и никой друг, трябва да изиграе определена роля; моето първо впечатление от Джована беше именно такова. И не бях подведен! Флавия не беше лесна роля – двамата с Фин не знаят нищо един за друг, освен професията. Но съвсем естествено се появява усещане за тайнствена интимност.
Н - На двама велики - посвещение Докато работех по този филм, двама души починаха в един и същи ден - Ингмар Бергман и Микеланджело Антониони. „Снимки в Палермо” е посветен на тях. В един от дните по време на снимките трябваше да отида в Европейската Филмова Академия, същата вечер от този свят си отиде Ингмар Бергман. На следващата сутрин бях спрян от един полицай, който ме посъветва да затворя прозореца на колата си и като се наклони съчувствено към мен, сподели още една тъжна новина „Тази нощ почина Микеланджело Антониони!” Имах възможност да променя някои неща в сценария на „Снимки в Палермо” - в главната роля е фотограф (реверанс към „Фотоувеличение” на Антониони), присъства въплъщение на Смъртта (отправка към „Седмият печат” на Бергман). Филмът е посветен на двамата велики творци.
О – фОтография Доста отдавна имам желание да направя филм, чиито главен герой да е фотограф. Всеки съвременен професионален фотограф се сблъсква с темите за достоверност и истина. Всеки образ може да бъде разграден на своите (дигитални) атоми, следователно категории като „оригиналност” и „измамност” вече не съществуват – има само „снимки”, в които присъства или отсъства заряда на реалността. Дигиталните светове, с които сме заобиколени, рисуват изгубена действителност, в която много хора продължават да страдат. Доста сериозен извод, като се има предвид възможното ниво на манипулация с образите…
П – Палермо В моите филми МЯСТОТО играе много важна, определена роля. Местата са действени – заедно с актьорите; в известен смисъл те задвижват историите. Палермо също е катализатор в сюжета – гротесков и крещящо-ярък в един момент, прекрасен и деликатен в друг, открит и провокиращ град – каквито са хората там. На пръв поглед може би не е „красив”, но неочаквано може да се окаже, че дъха ти е спрял от удивление и мистериозност…
Петер Пшигода Майсторът по монтажа, който заедно с Оливър Вайс работеше по филма. Той живее в Берлин. Работих с Петер по дипломната си работа във филмовото училище и оттогава, с много малки изключения, той е монтажист на почти всички мои филми. Неговият метод на работа е „тотално потапяне” – сяда всяка ранна сутрин пред монтажната маса (вече пред компютърната програма Avid) и става оттам в малките часове на нощта. Той изцяло се посвещава на филма – не съм виждал подобно отношение у други монтажисти. След известно време работа с материала, той вече познава всеки метър проявена лента, в много случаи по-добре от мен. Вече съм свикнал и го оставям да работи сам в продължение на дни с най-добрите кадри и дубли. И тъй като дойде времето на компютърните програми и нелинейния монтаж, вече казваме „клик” вместо „стоп”…
Р - Рингел Джан-Пиеро Рингел е моя продуцент. Има италиански произход от страна на баща си (при това от Палермо), но работи в Германия. Изучил е в детайли продуцентството и въпреки младостта си (поне в сравнение с мен), е непоклатим като скала, може да му се довериш за всичко. В началото не му беше лесно – когато започна да подготвя финансирането на проекта, все още нямаше сценарий, сюжетът не беше изяснен. Историята се оказа многопластова, трябваше да се работи дълго върху нея, привлякохме звезди с международна известност – разходите се увеличиха почти два пъти. Джан-Пиеро успя да се справи с всичко, при това с удивително хладнокръвие.
С - Сценарий Първо и най-важно условие е филмите да разказват истории! Те трябва да са ясни. В тези рамки може да се обсъжда и коментира всичко друго. Проблемът понякога е в недостатъчните истории - как направляваш един филм, когато в него не присъства важен акцент? Филмите могат да съдържат в себе си много повече от един простичък сюжет. Но повечето от тях са произвеждани на манифактурен принцип, според фиксирани формули, които остават много малка възможност за актьорска изява. Винаги ми е било досадно да „играя на сигурно”. Бих предпочел да правя филми както се създава рок-енд-рол – авантюристично, дръзко, без следване на модели, без да се страхувам какво и как точно казвам. Чувствам се прекрасно, когато се придържам към интуицията си за живота, към загадките, тайнствените детайли и въпросите, които бих се опитал да поставя, ако не работех по определен първоначално сценарий. Такъв тип филм беше „Алис в градовете”, а също и „Лисабонска история”. Дори за „Криле на желанието”се появи завършен режисьорски сценарий след края на снимките. За „Париж, щата Тексас” бях подготвил само половината сценарий. В този смисъл, „Снимки вПалермо” беше на път да постави рекорд - предварително не знаех нищо за развитието на историята, оставих темите, героите, съдържанието да се развият самостоятелно, без да им налагам ограничения.
Т - СмърТ Не може да се види често Смъртта, персонифицирана като герой във филм. Свърталища на дяволски изчадия има в множество филми, но Смъртта рядко се появява като фигура (голямото изключение е „Седмият печат” на Бергман). Моята цел не беше да създам зловещ, а по-скоро съкрушен образ, мълчалив и пълен с отчаяние.
У - „Велвет ЪндърграУнд” Тяхната класика "Some Kinda Love" се върти в джубокса, точно преди появата на Лу Рийд. Тази песен отдавна е в моя живот. Има специална причина, за да присъства в този филм, но това е друга история…
Ф - Франц Лустиг Операторът, с когото работя - заедно направихме „Земя на изобилието” и „Не ме търси” (за втория филм той спечели Европейската филмова награда за операторско майсторство). В Дюселдорф работеше с швенкьор – камерата винаги беше на статив или на фарт; в Палермо работи основно сам, с особено внимание към въртеливите движения на камерата.
Х – Хопър Знаех, че това е актьорът, който ми е нужен, за да влезе в ролята на Смъртта. Първата идея, която ти хрумне за образа, обикновено е най-добра. Винаги сме искали да работим отново заедно, след „Американският приятел”. Денис, който обикновено играе злодеи, в „Снимки в Палермо” се проявява като истински благородник. Неговото изпълнение ме остави буквално без думи. Той притежава именно онази нежност и усещане за покруса, към които аз се стремях, но добави и известна доза сурова жестокост. Бих цитирал Елвис Костело – „Трябва да си жесток, за да проявиш нежност и доброта”…
Ц - Цифровизация Фин работи с всякакви съвременни технологии за дигитално обработване на снимките; съчетава съвсем различни визуални светове – това присъства във филма. „Истина” и „реалност” за изключително относителни понятия – старомодни концепции, излезли от употреба… В самия филм „Снимки в Палермо” има много ефекти, постигнати чрез дигитални средства, но беше сниман на лента.
Ч – „Четирите ъгъла” Площад в центъра на стария град на Палермо, там се пресичат осите Север-Юг и Изток-Запад. Улицата „Виа Македа” е построена през XVI век. Площадът е ограден от четири огледални барокови сгради, има четири фонтана, като всеки от тях алегорично представлява един от сезоните. Пред един от тях заспива Фин по време на първата си обиколка из града и именно там Франк го застига с първата си стрела.
Ш – Ирмин Шмид Той е лидерът на легендарната група „Can”, които през 70-те години промениха рок и поп-музиката, не само в Германия. Влиянието им не отслабва и до днес, техните дискове могат да се намерят в музикалните магазини навсякъде по света. Ирмин и китариста Михаел Кароли (за съжаление, той си отиде от този свят) през 1972 г. направиха музиката за една от първите ми творби – „Алис в градовете”. Групата е правила песни за няколко от по-късните ми филми. В „Снимки в Палермо” за пръв път работа с Ирмин по цялостния саундтрак на филм. Изкусен пианист, композитор и диригент, Ирмин Шмид черпи вдъхновение от класическата музика, от джаза и разбира се от рок-музиката.
Ъ - дЪга Появи се в небето в много труден момент (в сцената между Фин и Летиция Баталия) и остана в пълната си прелест, докато снимахме епизода. Всички бяхме много изтощени, използването на италиански и английски език в диалога не протичаше по най-гладкия начин, но появата на дъгата разведри всички и ни освободи от напрежението.
Ю – дЮселдорф Моят роден град. Израснал съм буквално на няколкостотин метра от брега на Рейн. Не бях снимал в Дюселдорф. Странно беше чувството да се върна отново при ливадите край Рейн или край северното гробище, където са погребани родителите ми.
