Бендър разказва за студиото, където са заснети METROPOLIS и THE BLUE ANGEL. „Тук са заснети филми от периода на Хитлер, затова имаше странна, интересна енергия. Снимахме сцени от нашия филм на същото място, където Гьобелс е снимал своите филми.”
Когато плановете на „мъжете с мисия” за брутална саморазправа с фашистите се превръща в международен шпионски заговор за сваляне на Третия райх, курсът им на действие рязко се променя. Този обрат се случва в напрегната сцена в "La Louisiane”. Актьорите окупират малкото пространство за няколко седмици, в които провеждат репетиции и тече снимачния процес.
Всеки знае, че това ще бъде паметна сцена. Тарантино казва: „Сцената в „La Louisiane” е като умалена версия на ГЛУТНИЦА КУЧЕТА, но с нацисти. И вместо в кафене, действието се развива в подземен бар.” Той знае, че усилените репетиции са най-сигурният начин за актьорите да бъдат убедителни пред камерата.
„По време на самите снимки имах чувството, че участвам в някаква игра – спомня си Крюгер. – Знаех си репликите - можех да ги кажа дори насън и всяко нещо бе на мястото си. Това, което прави Куентин велик режисьор, е че дори когато си на заден план в някоя сцена, той те наблюдава. Знаеш, че нищо не може да му убегне, и това те радва, защото той може да оцени усилията ти като актьор. Той вижда всичко. Никога досега не съм се чувствала толкова разбирана и ценена като актриса.”
„Надявам се „La Louisiane” да стане една от най-важните сцени - казва Крюгер.– Това е развръзката на историята на Брад и на моята. В „La Louisiane” нашите пътища се пресичат. Зрителят е запознат с главния план, но той се проваля и затова се налага да прибегнем до план В.”
Голяма част от финалната сцена на филма се отнася към специалността на координаторите по каскадите Джеф Дашноу и Бъд Дейвис, които работят със 160 каскадьора от цяла Европа. Екипът има една снимачна площадка в Бабелсберг, и втора в изоставен циментова фабрика, която буквално е овъглена. Над стотина души от каскадьорите трябва да се втурнат да бягат от горящата сграда, блъскайки се един през друг.
Куентин винаги се е придържал към правилото „по-малко визуални ефекти, по-добре”. Затова се обръща към професионалния координатор по каскадите Джеф Дашноу, който обяснява: „Иска ми се да кажа, че не бях притеснен за сцената с експлозията, но за мен огънят е изключително опасен в нашата професия, защото досега не е имало малък инцидент с него. Ако има инцидент, свързан с огъня, той винаги е бил голям.”
Омар и Илай на практика сами заснемат своите сцени. „Куентин искаше всичко да изглежда и да се усеща действително, - казва Илай. – Когато видиш огъня, да разбереш, че е истински. Мисля, е това е част от магията и успеха на неговите филми. Затова той нае най-добрите хора да се грижат за сигурността и които едновременно с това да го направят убедителен. Джеф Дашноу е невероятен в това отношение.”
