Филмът “300” разказва за ожесточената битка при Термопилите в Древна Гърция, в която крал Леонидас /Джерардд Бътлър/ и 300 Спартанци се били до смърт срещу Ксеркс и неговата тежка персийска армия. Опълчвайки се срещу непреодолимото неравенство, тяхната смелост и саможертва въодушевили цяла Гърция да се обедини срещу персийския враг.
Вдъхновени от работата на писателя на графични романи Франк Милър, автор на “Sin City: Град на греха”, “300” е едно епическо приключение заредено със страст, кураж, свобода и саможертва, въплътени в спартанските войни, водили една от най-великите битки в историята.
Съ-автор на сценария и режисьор е Зак Снайдър (“Зората на мъртвите”), който, чрез филма дава екранен живот на графичния роман и по един оригинален начин изразява представата си за това древно историческо събитие комбинирайки екшън и виртуален заден фон.
Warner Bros. Pictures, в асоциация със Legendary Pictures and Virtual Studios, представя филма “300” на Марк Кантън /Джиани Нунари Production. Във филма участват Джерард Бътлър (“Фантомът от операта”), Лена Хийди (“Братя Грим”), Дейвид Уенъм (трилогията “Властелинът на пръстените”) и Доминик Уест (“Забравените”). Сценария е написан от Зак Снайдър, Кърт Джонстад и Майкъл Гордън, по графичния роман на Франк Милър и Лин Варлев /Frank Miller and Lynn Varley/.
“300” е продукция на Джани Нунари /Gianni Nunnari/ (“The Departed”), Марк Кантън /Mark Canton/ (“Land of the Dead”), Бърни Голдмън /Bernie Goldmann/ (“Land of the Dead”) и Джефри Силвър (“Тренировъчен вид”).
Зад кадъра към Снайдър се присъединяват оператора Лари Фонг, дизайнера на продукцията Джеймс Бисел, редактора Уилям Хой /William Hoy/, дизайнер костюми Майкъл Уилкинсън, отговорник за визуални ефекти Крис Уотс.
Успоредно с пускането на филма в редовните киносалони, “300” ще бъде пуснат в киносалоните на “IMAX Experience” по цял свят. Този филм е дигитално обработен от IMAX Experience® с оригинална технология на IMAX DMR® (Digital Re-mastering). ,Това е 13-ият филм направен съвместно от IMAX film и Warner Bros. Pictures. Киносалоните IMAX дават възможност на публиката да съ-преживее битката на спартанците за свобода и слава по най-големите световни киноекрани, заобиколени от дигитални звукови обгръщащи ефекти. “300” се разпространява по цял свят от развлекателната компания Warner Bros. Entertainment към Warner Bros. Pictures. Той е категоризиран като “R” /за зрители на възраст под 17 години, които трябва да са съпроводени от възрастен, който предварително да е проучил дали съответния филм е подходящ/ заради “графичните сцени с битки, секс и разголване”.
Тайнствени, свирепи, страшни - спартанците са сред най-загадъчните култури в историята. Възпитавани като отлични вóйни, те никога не отстъпвали и не се предавали.
“Спартанците остават мистерия за всички” казва Франк Милър, написал графичния роман “300” и вдъхновил създаването на едноименния филм. “Те са обединени от една изцяло “войнствена култура”, посветена на военното дело. Те имали кодекс на честта – за това какво значи да си спартанец – чрез който се създава една героическа класа, непозната дотогава по света.”
Съ-автора и режисьора Зак Снайдър добавя: “Спартанците живеят за да се бият. Това им харесва. Те се бият като един, с фаланга от щитове - това е гледка внушаваща страхопочитание дори сред персийските гъсти редици. Макар и изправени пред непреодолимата многочисленост на врага, истинските спартански войни с готовност посрещат смъртта в името на свободата – за тях това е “красива смърт”. Те се самоутвърждават чрез саможертвата си заради свободата”.
Франк Милър за първи път попада на спартанската тематика когато гледа филма “300 спартанци” като дете. Той си спомня “Бях много поразен и вдъхновен от филма защото ме научи, че героите са хора, които не получават непременно медал в края на историята. Че героите са хора, които правят това, което е правилно защото е правилно, дори и с цената на пределни жертви. През целия си живот съм искал да разкажа тази история защото е най-хубавата история, на която съм попадал. За това се изучих за художник аниматор - за да мога най-после “да се справя” с мечтата ми”.
За да илюстрира “300”, Милър прави синтез от свои задълбочени проучвания – които го отвеждат до самата местност Термопили с нейните крайморски скали.
“Франк се е заел с действително събитие и го превръща в митология вместо обратното - да вземе митологично събитие и да го превърне в реалност” казва Снайдър, който смесва художествената образност на Милър със своя собствен мироглед за да направи игралния филм. “В това е новаторския подход на режисьора. Той се е опитал да достигне до същината – за това какво е да си спартанец – отправяйки предизвикателство към реалността.
Разходката из шубраците на Термопилите оказала дълбоко въздействие върху Милър. “Това е място където са се случили велики и славни събития”, описва той. “Говорим за едно тежко изпитание, за епицентъра на битка - битката за всичко, което ние имаме, за всичко, което е западната цивилизация. Има причина за това - да сме толкова свободни - много от това е започнало с историята на 300 млади мъже, които трябвало да извървят тесен и дълъг път и да вдъхновят останалите гърци.”
“300” става бестселър и донася много награди за Милър. “Историята сама се продава”, коментира той. “Аз само направих каквото зависи от мен за да отдам заслуженото на един велик момент в историята. Беше много важно да се извае външния вид на образите за да са по-динамични и да се изгуби усещането, че това е стара история. Това не е стара история, това е вечна история”.
Книгата спечелва цял легион почитатели, сред които са съ-автора и режисьора и продуцентите на игралния филм. “Това, което се харесва в книгата на Франк и във всяка негова работа е, че прозата върви заедно с неговите рисунки” отбелязва Снайдър. И става дума не просто за илюстрация, а за поезия. Според мен, начина, по който структурира прозата е толкова важен колкото са и рисунките. Мислех по какъв начин да се запази и почете тази проза, както и образността й във филма”.
Преди пет години продуцента Джани Нунари и Снайдър обсъждали бъдещи проекти, върху които да сътрудничат, и тогава Снайдър забелязва екземпляр на графичния роман върху бюрото на Нунари. В продължение на няколко години Нунари сам поддържа идеята за проекта. Той успял да убеди продуцента Марк Кантън да се включи най-сериозно в проекта, със Снайдър като режисьор и съ-автор. “”300” е една невероятна творба. Зак се зае с материала за този проект с толкова любов” споделя ентусиазирано Кантън. “Той внесе изключително много въображение в идеята за този филм и ни накара да се развълнувахме от потенциалните му възможности ”. Нунари добавя: “Придобиването на права върху интелектуалната собственост направо отприщи неговото въображение. Разните елементи – визуализирането на битката и на самите характери и образи – добиха конкретност и яснота. Всички се убедихме, че това, което той иска е да направи, е един многообещаващ, творчески филм.” “Настоятелността на Джани и отдадеността на Марк ме убедиха за този проект” спомня си романиста Милър. “Първо Джани, после Марк, бяха така решени и така вярваха в историята, че ме спечелиха. Зак наистина искаше да направи този филм. Той е наистина очарователен и бе изцяло погълнат от този проект и бе трудно да му кажеш “Не” ... така, че аз не отказах”.
“Не исках да правя филм, който да прилича на фотографска снимка. По-скоро искам да поставя зрителя всред света, който Франк е създал в своя графичен роман. Това не е историческа драма. Това не е линейна история. Не възнамеряваме да сме изцяло исторически точни. Нашата цел е да създадем истинско преживяване, което да не прилича на друго, видяно преди това.”
“Зак бе толкова конкретен за филмирането – кое как да изглежда, какви чувства да излъчва” коментира Голдмън. Проекта започна да се оформя. “Изпитвахме огромно удовлетворение от това, че Зак съживяваше тази история по начин невиждан преди това.”
Бяха направени поредица тествания – за всеки аспект на филма – от осветление и костюми до конструиарането на декорите. Един от елементите, които проучваше филмовия екип, бе “фотографския облик на филма”. На Снайдър му хрумна “да се манипулира” цветовия баланс така че да се създаде процес, който, в крайна сметка, бе именован “поразителен ефект” /“the crush”/. “Зак разработи рецепта за “сразяващ ефект” – “черното” съдържание на образа биваше разбито/сразено, след което цветовата наситеност ставаше интензивна и се постигаше промяна в контрастното съотношение във филма” обяснява Джефри Силвър. “Всеки образ в този филм премина през допълнителна обработка. “Сразяващия ефект” е това, което придава на филма оригинална образност и въздействие”.
“ “Не искам някой да каже: О, това напомня за Гърция или прилича на Канада”, обяснява Снайдър. “Исках, от началото до края, зрителите да са вътре в това преживяване”.
“Всички изпитвахме страхопочитание пред размаха на Зак, пред начина, по който искаше да създаде един многопластов процес от ефекти и въздействия” добавя Кантън.
Джерард Бътлър, който играе цар Леонидас, обявява: ”Това е, като да си бил там, свидетел на битката, после да легнеш да спиш и да сънуваш цялата история отново – това е силно образно преживяване - много от това съществува във въображението, позволява ни да отидем по-натам. Това е невероятна история, която е вдъхновение за толкова много хора през цялата история, но не е документален филм. Това е фантастична история, пълна със страст, политика, бруталност, и още много неща, които се срещат в един хипер-реален, красив и емоционален свят”.
Бътлър се наслаждава на възможността да се гмурне в изследването на тази удивителна култура. “Спартанците познават само мъка в своя живот и непрекъснато се учат да отстояват себе си и да са безмилостни към противника” казва той. “Целият им живот изисква от тях стоманена устойчивост и сила на характера – от начина, по който се обучават мъжете до начина, по който жените трябва да предават децата си за целите на войнските задължения”.
Сценариста Кърт Джонстад добавя: “Съревнованието е жестоко. Един кодекс на честта, на дълга и лоялността се залага в тях, и после, в тяхното ежедневие, цялата им дейност се подчинява на него - с него дишат, заложен е в действията им и в общуването между тях.”
Страшния и почитан цар-войн на гръцкият град Спарта, Леонидас управлява поданиците си с подкрепата и под ръководството на своята кралица, Горго. “Горго е блестяща” казва Милър. “Тя и Леонидас си пазят гърбовете един на друг. Тя много допринася за неговото стратегическо мислене. Има страхотно дълбока емоционална и интелектуална дружба между тях. Спартанските жени са спартански войни съвсем като мъжете.Те първо изпращат мъжете, но във филма виждате, че жените също съвсем не са лесни”.
Родена в северна Англия, със скалиста и сурова природа, Лена Хийди притежава вродена сила и грация, които са много съществени за ролята на Горго. “Лена е също силна и приземена. Тя е и красива, с мъдрост в очите.” Казва Бътлър. “Лена придава чар, интелигентност и жар на образа на Горго.”
Наричайки филма “история за честта, безстрашието, страстта, предаността” Хийди с готовност се заема да направи портрета на спартанската царица. Горго не е главен образ в историята на Милър, така че Хийди има свободата да доизвае образа, насочвана от разговорите си със Снайдър. “Тя наистина е силен образ във филма, дори и само заради това, което й се случва и заради готовността й за саможертва” отбелязва Хийди. “Тя вече е изгубила съпруга си, но приема, че има още много неща за вършене, така че се бие, с всички сили на сърцето си, на политическата арена. Виждам Горго като сърцето и инстинкта на Спарта - обикновено инстинкта ни насочва към правилните решения”.
Леонидас - като цар и мъж – е подготвен да понесе участта си когато в града пристига конник с известието, че армия от хиляди победени народи са насочени срещу Спарта. Ксеркс, чиято роля се играе от Родриго Санторо, е покорил целия древен свят с дързост и безочие. “Той е богат, арогантен, неуравновесен мегаломан” описва бразилския актьор самопровъзгласилия се за бог цар. “Той иска да завоюва света. Амбициите му са безгранични. Иска слава, победа, вечни почести. Зад всичко това, което иска, се крие едно крайно слабо и неуверено същество”.
За първи път Санторо се явява пред режисьора като кандидат за ролята на спартанец, но след като си отива, Снайдър си помисля, че от Родриго може да се получи Ксеркс. Възкачена над останалите и обгърната със загадъчност фигура, накичена с екзотични бижута, Ксеркс е в трон, носен от превити роби. “Гласът му е гладък, прелъстителен – както трябва да звучи един цар-бог”, казва Бърни Голдмън. “Вижда се, че хората го следват защото умее да прелъстява и да завладява”.
Леонидас показва на персите какво мисли за тяхната заплаха като направо убива техните вестоносци. Но политиците на Спарта не искат да воюват. Терон, чиято роля се играе от Доминик Уест /Dominic West/, показва един нов тип спартанец, заинтересован повече от сделки за власт отколкото от битка за свобода. “Терон не е честен политик – с неговите похвати на двойственост – той става предателски възхвалител на персите” казва Уест. “Той е политик, не е боец. Интересно е да се играе подлец. Обикновено те имат най-интересни реплики”, усмихва се актьора.
Спартанския съвет изпраща Леонидас да се допита до Оракула – млада жена, пазена от Ефори, древни мъдреци, тълкуватели на нейните знаци. “Леонидас, чрез гигантски скок на въображението, разбира точно какво се канят да предприемат персийците и знае как да ги спре” казва Франк Милър. “Но срещу него са изправени неблагоприятни сили. Съвета не иска да има битка поради свои си съображения. И те използват празника на луната Карнейа като извинение за да не ходят на война.”. Леонидас по-скоро би загинал в бой отколкото да коленичи пред завоевателя. “Сигурно Леонидас е най-решителния образ, който някога съм играл. В моментите му на нерешителност - когато се нуждае от уверение, че е прав - той всеки път поглежда към жена си” казва Бътлър. “Тя обяснява много красноречиво защо той трябва да отиде на война: “Отиди и умри. Няма да те видя никога повече, но ти ще останеш свободен човек. Не давай отговор на този въпрос като цар или като спартански гражданин, а като свободен човек”. Ето това е в същността си спартанската жена.”
Макар, че тя не отива до Термопилите /”Горещите порти”/ с Леонидас, царица Горго също води битка на собствена територия. Горго прави също саможертва - заради Спарта и бъдещия цар, нейния син – която е равна на тази на Леонидас. Горго е толкова боец колкото и Леонидас. Тя трябва да повдига духа на своя град и страна в подкрепа на своя цар и съпруг, както и да парира политическите маневри на Терон” твърди Джонстад.
Думите на Горго са идеалното предизвикателство за спартанския войн: “От неговия народ се иска да направи единственото, което е против волята му - да се подчини на друг управител. Той разбира най-добре от всички значението на своята мисия. Това не е просто мисия за спасяването на Спарта – това е събитие, с което да покаже на света какво е Ксеркс, а за да знаят всички бъдещи векове “от какво са направени” спартанците.”
Целия отряд доброволци и лична охрана на Леонидас, 300 най-опитни и смели спартански войни, се обединяват около своя цар. Той не може да обяви война, но може да изненада Ксеркс. Когато Спарта реши да воюва, няма отстъпване назад. “Става дума за непреодолимо неравенство на силите – едно истинско предизвикателство за спартански цар” твърди Бътлър. “Така че той събира своите елитни войни и се отправя към Тернопилите, за да окаже съпротива.”
Дилиос е спартански войн и разказвач на истории в графичния роман, чиято роля се изпълнява от Дейвид Уенъм, австралийски актьор, постигнал бърза популярност в Северна Америка с участието си в трилогията “Властелинът на пръстените”.
Образа на Дилиос - като разказвач на събитията във филма - е същинско решение на пъзел намерено от Снайдър. “Хрумна ни идеята да имаме разказвач, който вдъхва живот на фантастичния свят на Франк. Това е наистина впечатляващо - да имаме разказвач - сякаш през целия филм Дилиос тъче събитията и превръща прозата на Франк в картина/филм”. “Обичам разказването на приказки и истории, така че идеята за разказвач е подходяща находка” коментира Уенъм. “Дилиос прекарва много време в развличане на войниците когато те са стан за почивка, разказва им за първите Олимпийски игри или други истории. Вероятно той е един от най-добрите приятели на Леонидас, голям войн, много уважаван сред мъжете”.
Филма се разгръща под ръководството на Дилиос. Неговата версия за събитията става история, която ще се препредава през поколенията. Дилиос е човек, който знае как да не съсипе една хубава история с истината” казва Снайдър. “Той я прави по-велика там където е необходимо и прави всичко възможно за да мотивира и вдъхновява спартанците. Неговия глас е като поетически двигател във филма”.
300 спартанци са водени от Леонидас, Дилиос и един загадъчен войн, наречен Капитана, чиято роля е изпълнена от Винсент Реган /Vincent Regan/. “Вероятно Капитана е един от най-енергичните от всичките 300 спартанци, заедно с Леонидас” казва Реган. “Исторически, трябва да е бил един от тримата капитани от охраната на царя.”.
Капитана води в битката и своя най-голям син Астинос, изигран от Том Уиздъм. “Капитана прави голяма саможертва като води своя най-голям син на тази самоубийствена експедиция” обяснява Регън. “В края на краищата, само 300 спартанци се опълчват срещу един милион войници на персийската империя. Но той е изключително предан на своя цар и град и е готов да жертва всичко, което има – собствения си живот и този на сина си – заради идеала за свобода, заради своя град и цар, на когото е най-близък приятел.”
Ролята на Астинос е дебютна за Уиздъм – това първото му участие в игрален филм, който факт, оказва се допринася за ролята му. “Предполагам, че една от причините да ме изберат е защото имам характеристики сходни с тези Астинос – и той е новак в една битка” казва той.
Астинос и друг един войник, Стелиос, изигран от Майкъл Фесбендър /Michael Fassbender/, олицетворяват ентусиазма на младите спартански войни. “Стелиос е много спонтанен, пламенен. Той вижда в тази битка възможност да докаже себе си на бойното поле като умре с една славна смърт, за каквато мечтае, за да изпълни съдбата си на спартански войн.”
Армията на Ксеркс е противник достоен за спартанците. Ксеркс иска да представлява една екзотична, изключителна сила, в която са събрани разни феномени - брутална сила, диви африкански животни, магьосници, елитната му охрана, наречени безсмъртните. “Безсмъртните са специална сила” казва Санторо. “Те са много добре обучени, страховити, маскирани войни с диво изражение. Те са неговите най-добри мъже.”
“Леонидас е противоположното на Ксеркс, възкачен на високата му кула, който подкупва, прелъстява, убива своите хора, само и само да постигне победа” отбелязва Бътлър. “Има една велика реплика: когато Ксеркс казва” Как можеш да се опълчваш срещу мен, след като аз – заради победата – мога да убия кой да е от моите мъже”, а Леонидас отговаря: “А аз бих умрял за всеки от моите мъже”. Това, според мен, показва същността на Леонидас.”
Плана на Леонидас е да използва като преимущество географията на Гърция за да се опълчи срещу персийците, водейки своите 300 до местността Термопилите – един тесен коридор между две скали, извисени като кули на брега на Адриатическо море, през който проход персийците трябва да преминат. Тази природна обстановка дава на 300-та спартанци необходимото стратегическо предимство. Но това местоположение не е неуязвимо - както научава Леонидас от един страничен наблюдател, уродливия Ефиалтес, има скрита козя пътека зад скалите. Образа на Ефиалтес, изигран от Андрю Тиернан /Andrew Tiernan/, е описан от Дебора Снайдър като “един тъжен образ – той е прокуден от Спарта още от раждение, но с цялото си сърце копнее да е един спартанец”.
Щом хоризонта потъмнява от внушително настъпващите войски на Ксеркс, битката започва. “Историята на 300 спартанци не е просто история за една битка” казва Милър. “Леонидас знае, че тези 300 мъже няма да победят персийската армия. “Филма “300” не е филм за битка, която не можеш да спечелиш. Той разказва за мощ превъзхождаща качествено количеството стрели на 300-та войни. За мен спартанците са победители при Горещата порта. Те доказват, че можеш да победиш и когато губиш.”
Целия филмов екип е ангажиран да изследва спартанската история и култура за да се подготви интелектуално за своите роли.
Снайдър иска от тях да изглеждат достоверно, “да се омешат едни с други” за да се получи “бойната машина” на спартанските стражи.
За добра физическа подготовка преди трудните снимачни сеанси, Снайдър поканва за участие двама компетентни мъже, с които е тренирал през годините: Марк Туайт /Mark Twight/, бивш световен рекордьор, професионален алпинист, който с фитнес занимания да приведе актьорите в добро физическо състояние, и ветерана координатор на “ефекти от висшия пилотаж” Дейман Каро /Damon Caro/, за да ги подготви за баталните сцени.
Чрез участие на военни професионалисти, за обучение по специални военни операции, и на планински катерачи - метода на Туайт включва и стриктен хранителен режим, комбиниран с наказателни мерки от физически дейности. “Това е равностойно на спринт – с късо времетраене, но свръх-интензивно натоварване и хранителна програма подходяща за усилието” обяснява Туайт.
За осем седмици преди началото на снимките, Туайт предизвиква участващите да надскочат обичайните си нормални лимити. За да се изпълни подготовката за борба, обучението набляга на атлетиката като комбинация от движения, вдигания и изхвърляния. Примитивни съоръжения – медицински топки, халки – били използвани вместо уреди. Всяка тренировка била състезателна, със система от награди и наказания за изпълнение и резултатност за всеки ден. “Споделяйки заедно трудностите за известно време, с вътрешно-отборна игра, те се съревновават един с друг и се формират като бойна сила - правдоподобна на екрана. Това е метода, по който да се повлияе на това: как да се движат и какво поведение да имат като военна единица” казва Туайт.
Някои от хората е трябвало да отслабнат, други е трябвало да наддадат и всеки е бил подложен на индивидуална диета.
Винсент Реган е бил подложен навярно на най-неприятната трансформация. “Марк ми изпрати DVD за обучение и аз си мислех, че не мога да направя всичко това”. При все това, с помощта на треньор, скоро започва да се изкачва бегом по хълмове, да се боксира, освен другите си дейности. Общите тренировки помагат значително. “Когато всички актьори са заедно – това дава усещането, че се стремим към достигането на една цел” спомня си Реган.
С група от десет актьора, както и с “каскадьори - шоумени от висшия пилотаж” /stuntmen/ - от Лос Анжелис, Ванкувър, Торонто, Монреал - Деймън Каро и помощник координатора Чад Стахелски /Chad Stahelski/ започват паралелен режим, в координация с физическите фитнес занимания на Туайт. “Това бе от голяма помощ за нас – за да се предпазваме от наранявания, да се закаляваме и като обща концентрация” казва Каро. “Когато се касае за хореография на битката, се налага малко време за физическа тренировка. Но Марк вложи в този проект функционална, действаща сила, а не просто извайване на бицепси”.
Каро и Стахелски правят хореографията на впечатляващи бойни сцени с мечове и строеви формации. Джефри Силвър /Jeffrey Silver/ отбелязва, че Снайдър е искал бойните сцени да се отличават с особен стил. “Когато Зак първоначално изрази своята идея за битката, той каза: Вижте, не искам осакатявания и гюрултии за далекогледи /long lens mayhem/. Искам да прилича на балет”. Той искаше всяко действие в битката да напомня за внимателна хореография прилагаща елементи от бойните изкуства”.
Работейки с идеята на режисьора, Каро, който е експерт по бойни изкуства, съумя да съчетае и включи движения от различни бойни изкуства в своята бойна хореография. Каро и Стахелски се отнасят внимателно към детайлите и това улеснява актьорите при постигане на желаната цел. “Деймън и Чад са изключително талантливи” казва Бътлър. “Всички се обучихме заедно и постигнахме подобрение така че станахме непроницаем боен отряд. Действието-екшъна във филма изумява ума и това до голяма степен се дължи на тях двамата”. “Те буквално ни тренират от самото начало” добавя Дейвид Уенъм. “Те ни научиха да се бием и ни тренираха всеки ден. Така че, работата се състоеше не в заучаване на движения, а в постигане на ефект от инстинктивни реакции.”
Преди снимките имаше осем седмици за “бойни тренировки”, после тренировките продължиха през снимачния период до дните когато се снимаха конкретните кадри. Постоянните тренировки и репетиции дадоха своето. “Когато най-после се снемаше на живо, момчетата играха блестящо” твърди Каро. “Има много бойни сцени със сложна хореография, и след всички тези седмици съвместна работа и тренировки, се постигна една телепатична вибрация между актьори и каскадьори”.
Всъщност, всеотдайната работа на треньори и актьори допринесе за ефектността на снимките с бойните сцени. “Сигурно ще си помислите, че снимките с бойните действия ни отнеха много време, всъщност, се оказа, че точно тях приключвахме най-рано” казва Силвър.
За да реализира епическата драма на екрана, Зак Снайдър събира разнообразен екип от сътрудници, включително оператора Лари Фонг, дизайнера на продукцията, носител на Оскар, Джеймс Бисел (“Good Night, and Good Luck”), дизайнера на костюмите Майкъл Уилкинсън /Michael Wilkinson/, специалиста по визуални ефекти Крис Уотс /Chris Watts/.
Според Бисел, филма “300” изисква определено нов подход към дизайна на продукцията - заради виртуалния характер на декорите и предано придържане към визуалния стил създаден в графичния роман на Милър. “Това е повече оперетно отколкото реалистично” признава той.
|
