от Мариана Иванова
И друг път съм казвала, че е много трудно да се направи филм за Втората световна война, който да е различен. Тоест да се фокусира върху нея по начин, който не е преекспониран на големия екран. Последното военно заглавие, което мина по нашите екрани „Съпротива” не успя да си спечели място сред интересните изключения.
 Съвсем различно стои във военната класация обаче, филмът на Стивън Долдри „Четецът” (2008). До голяма степен не сме изненадани, защото и с двете си пълнометражни заглавия („Били Елиът” (2000) и "Часовете" (2002), режисьорът доказва, че умее да превръща различни теми във вълнуващи и запомнящи се филми.
Има защо да се подпише с гордост и под „Четецът”. От романа на Бернхард Шлинк, Долдри успява да извлече основното като емоция и проблематика и по този начин превръща историята в изключително емоционален разказ. „Четецът” хваща за гърлото и е много актьорски.
Както и в предишните му филми, и тук цялата тежест е изнесена върху добрите актьори, начело с Кейт Уинслет.
 Англичанката отдавна е доказала, че може да играе. Но миналата година направи най - силното си присъствие именно при Долдри (без да пренебрегваме и Ейприл Уийлър в „Пътят на промените”) . Нейната Хана Шмиц е много трудна героиня. Кейт успява да ни покаже полюсни качества в характера й, което е по силите само на талантливите.
Уинслет успява да изиграе една горда жена, преживяла войната, работейки нещо, което е грешно и лошо. Тя е изпълнителна и отговорна и затова забравя, че първо трябва да бъде човек. Нейната Хана в същото време е способна да изпитва и да дарява любов, независимо, че рядко се усмихва. Всяка бръчка и сянка по лицето на Кейт Уинслет показва достойнството, което не може да си позволи да изгуби, дори и с цената на тежките последствия, които това решение води след себе си.
 Прекрасно подкрепят изпълнението на британската актриса Дейвид Крос и Ралф Файнс. Младият германец за своите малки 19 години играе като истински професионалист. Сдържано и в същото време достатъчно емоционално, той ни показва как се обича за цял живот, без значение от това каква и на колко години е тя. Но и колко трудно се претегля вината и се подтиска чувството.
Ралф Файнс се превръща във възрастния Берг - сериозен, незабравил, остарял в сивия си шлифер и все още неуспял да се примири. Поредна разтърсваща роля за англичанина. Продължавам да си мисля, че филмът трябва да ти каже нещо (въпреки че вече звучи старомодно такова желание…).
Независимо как – с пет кадъра, с уют, с цветове, с емоции или с актьори-зверове, той трябва да докосва. „Четецът” е една от докосналите ме през 2008 –ма лента.
|
