|
НЕ ГИ ПРАВЯТ КАТО ЕДНО ВРЕМЕ
Клинт Истууд, чиято работа обхваща някои от най-незабравимите филми-икони, не е заставал пред камера от снимките на „Момиче за милиони”. „Аз наистина не планирах да играя повече”, казва той. „Но във филма имаше роля за моята възраст и героят сякаш беше създаден за мен. Харесах и сценария. В него има обрати, а също и смях.”
„Гран Торино” попада в продуцентската компания на Истууд, Малпасо, чрез сценариста Ник Шенк, който е и автор на историята заедно с Дейв Йохансон. „Той се основава на техния опит в Минесота и хората, които познават.”, коментира продуцента Робърт Лоренц. „Сдобихме се със сценария от Бил Гербер, който го е получил от Джанет Кан. Прочетох го набързо, без да мисля, че е нещо, в което Клинт може да играе, но към средата забавих темпото и започнах да го включвам.”
Според Шенк героят Уолт Ковалски не е създаден за определен актьор „Уолт е като всеки учител по „труд и техника”, или баща, който те гледа как разглабяш и разваляш колелото си. Мисля че всеки познава някой като него.”
Идващ от Минесота, Шенк обрисува времето, през което работи в една фабрика заедно със семейства хмонг – малко известна култура от Лаос и други части на Азия, чиито преставители се съюзяват с американците по време на Виетнамската война – които са се установили там.
Уолт, който подмята расистки забележки, така както повечето хора използват съществителни и глаголи, се проявява като заклет расист, но опознавайки отблизо хората хмонг, пренесли се в неговия квартал, враждебността му се стопява. „Това, което Уолт прави в Корея го преследва и той вижда същите лица в съседите си.”, отбелязва Шенк. „За Уолт всички азиатци са еднакви, смесени заедно. И така се случва да се появи още една култура без лице и колкото повече научава за нея, толкова повече започва да размишлява върху това, което е преживял в Корея.”
Историята започва след смъртта на Дороти, съпругата на Уолт, когато той е в последната глава от живота си, повлиян от преследващото го минало, преживяно в Корея и 50-те години в местната фабрика на Форд. Сега вече войната е приключила отдавна, фабриката е затворена, жена му починала, а порасналите му деца едва имат време за него. „Уолт е работил здраво и синовете му са умерено успели в живота. Те са го напуснали и той е вече почти пътник. Но в тяхна защита, Уолт никак не е лесен, заради неговата своенравност, а и внуците му имат обеци, което той никак не одобрява.”
Желанието на Уолт да бъде оставен на мира е трудно да се изпълни и заради настойчивостта на свещеника Йованович, с която той опитва да изпълни последната воля на жена му – да се изповяда.
„Шегувам се, че ролята ми е да се изправя на вратата на Клинт Ийстууд и той да я затръшне под носа ми.”, казва Кристофър Кърли, който играе свещеника. „Отец Йованович опитва да стигне до Уолт или да разговаря с него без да знае как. Уолт не е впечатлен от факта, че той е човек с расо. Приема го като „27-годишна прекалено образована девственица”. Уолт дава да се разбере, че обичайния му подход към хората няма да проработи при него.”
Едно от малкото удоволствя в живота на Уолт е да излъска до блясък своя форд „Гран Торино”, произведен през 1972 и пазен с любов под копринено покривало в гаража му през всичките тези години. Всъщност Уолт собственоръчно е монтирал кормилния вал, докато е работил във фабриката на Форд.
В средата на западаща улица, застроена с непретенциозни двуетажни къщи, домът на Уолт се издига с непокътната си боя, с равно подрязан жив плет и гордо развят американски флаг. Той не е доволен от посоката, в която е поела останалата част от квартала. “Уолт е човек, който е много обезпокоен от пътя, по който е поел заобикалящия го свят.”, казва Истууд. „Той е отгледан в квартал на Мичиган, населен с хора, заети в автомобилната индустрия, какъвто е бил той самия и голям процент от американците с полски произход като него. Така че промените в квартала го объркват.”
Не по-малко изолиран е и 16-годишният Тао, който живее в една къща със своите майка, баба и по-голяма сестра. „Той е единственият мъж в къщата без да има пример, на който да подражава или от който да се учи.”, описва го за първи път изявяващия се в киното Бий Ванг, който печели ролята. „Той е стеснителен и неуверен защото е заобиколен от доминиращи жени. Той има нужда от мъжки пример и го открива в Уолт.”
Тао е срамежливо хлапе, което не е в гимназия, но и не работи, притискано да се включи в хмонг банда, оглавявана от братовчед му с прозвището Спйдър и тийнейджър с прякор Смоуки.
Като представители на първото поколение хмонг американци до Спайдър и Смоуки няма възрастни, които да ги насочват, така както са имали предходните поколения, защото в техния случай възрастните изпитват по-големи затруднения да се впишат в средата.
Посвещаването, което Смоуки и Спайдър са подготвили за Тао е да открадне първокласното „Гран Торино” на Уолт. „Тао прави опит да докаже, че е мъж и да открие своята принадлежност”, казва Ванг. Обирът е неуспешен, след като Уолт изненадва и изплашва Тао, но без да види лицето му.
Не след дълго бандата се връща за Тао. Става збиване, което се разпростира и на предния двор на Уолт. С карабина М-1, останала му от войната в Корея, Уолт отправя предупреждение към всички замесени: „Стойте далеч от моравата ми.”
Непреднамерената смелост на Уолт го превръща в героя на квартала и скоро съседите му хмонг го затрупват с нежелани дарове от храна, цветя и растения. „Той не иска да има нищо общо с тези хора”, казва Ийстууд.
Единствено одухотворената и американизирана по-голяма сестра на Тао, Сю успява да пробие сприхавата фасада на Уолт.
Майката и сестрата на Тао го принуждават да помага на Уолт за няколко седмици в отплата за провалилия се опит за кражба.
Първосигналната реакция на Уолт е да нарича момчето с поток от расистки имена, изговаряйки съзнателно погрешно името му като „Тоад”. Но след като момчето съвестно се впуска в мисията да поправи занемарените къщи, обсипали улицата, Уолт започва да гледа на младежа като нещо повече от обект за презрение. Крайна цел на Уолт става да подкрепи хлапето да си намери работа и да не се забърква в беди, така че да има бъдеще. Странната връзка помежду им също така променя и самия Уолт.
Междувременно Смоуки и бандата му продъжават да тормозят Тао и семейството му, ескалирайки заплахата от насилие и принуждавайки стария боец да предприеме съвсем нова и неочаквана мисия.
СЪСЕДИТЕ ЧУЖДЕНЦИ
„Гран Торино” е първият голям филм, изобразяващ образи от общността Хмонг – племе, състоящо се от 18 клана, пръснати из възвишенията на Лаос, Виетнам, Тайланд и други частина Азия – направили труден преход към Америка след включването им във Виетнамската война. „Незнаех много за тях.”, признава Истууд. „За това че са помогали на американците по време на конфликта, те са доведени тук като бежанци след края на Виетнамската война.”
Ийстууд иска да изобрази хмонг в „Гран Торино” възможно най-автентично. Като начало, организираният кастинг за тези роли е единствено за хмонг. Скоро обаче кастинг директора Елън Ченовет установява, че няма много професионални актьори хмонг в Гилдията на филмовите актьори (SAG).
Ченовет и кастинг сътрудниците й Гофри Миклат и Амелиа Расче правят интернет проучване за да открият компактни общности хмонг. Те осъществяват контакти и разпространяват брошури във Фресно, Калифорния; Сейнт Пол, Минесота; Уорън, Мичигън и други области в Щатите.
Шестнайсет годишната Ахни Хър печели сред стотиците, явили се на кастинга, ролята на Сю. Амелиа Расче поставя павилион с голяма табела с надпис „Прослушване за хмонг филм” на хмонг панаир в Детройт. „Ахни и семейството минавали наблизо и Амелия буквално връхлетя и я сграбчи с думите: „Искаш ли да се пробваш в един филм?”, разказва Ченовет.
Нейната увереност и хумор естествено я правят подходяща за ролята на по-голямата сестра на Тао.
Ролята на Ву, самотната майка на Тао, Сю изпълнява Брук Чиа Тао, която живее във Висалия Калифорния, но е родена в Лаос. Чиа Тао няма опит като актьор и в действителност е завела собствените си деца на прослушването, когато е избрана.
Шестдесет и една годишната Чий Тао, изпълняваща ролята на бабата е родена в Лаос и сега живее в Сейнт Пол. „Бабата е забавен образ и това качество на Чий я напрваи перфектна за ролята.”, казва Гофри Миклат.
Пет различни хмонг актьора от различни кланове и от различни щати са избрани да изпълняват ролите на момчетата от бандата, която заплашва Тао и семейството му във филма.
Моуа, който се мести в Ню Йорк на 18, за да прави актьорска кариера е избран за ролята на Фонг, братовчеда на Тао и Сю, който се нарича Спайдър. Роден в Тайланд, Моуа израства в Минесота и е единствения хмонг във филма с опит като актьор.
Сони Ву, роден във Фресно играе лидера на групата Смоуки. На 19, Ву никога не е заставал преди пред камера, но е толкова естествен, че кастинг директорите го избират още от самото начало.
Другите членове на хмонг бандата се играят от Лий Монг от Толедо, Охайо; Джери Лий от Сейнт Пол и Елжис Тао, който живее в Милоуки и е от хип-хоп групата RARE. Елвис Тао е въодушавен, че Ийстууд включва едно от парчетата на RARE в саунд трака на филма.
Освен хмонг актьорите, една от ключовите роли е на отец Йованович, ревностния католически свещеник, който опитва да си пробие път към Уолт за да изпълни предсмъртното желание на жена му.
Сред актьорския състав са Джон Карол Линч в ролята на Мартин – бръснаря на Уолт, който си разменя расистки епитети с Уолт и помага за „възмъжаването” на Тао; Браян Хейли в ролята на по-големия син на Уолт – Мич; Джералдин Хъджис – съпругата на Майк - Карън; Брайън Хоу като втория син на Уолт, Стив и Уилям Хил в ролята на техника Тим Кенеди, стар приятел, когото Уолт моли да даде по добра житейска възможност на Тао.
Безценното Гран Торино е съвсем истинско от Върнъл, Юта.
СНИМКИ В МОТОР СИТИ
Въпреки че според сценария действието се развива в Минеаполис, според Истууд на фона на 50-те години като работник в автомобилно предприятие за Уолт ще е по-подходящо да е жител на Мотор Сити – Детройт, Мичиган.
За двете ключови къщи в историята – дома на Уолт и този на Тао и Сю в съседство – отговорниците за местата на снимките и дизайнера на продукцията успяват да открият две съседни къщи, отговарящи на всички изисквания. „Това, което търсихме за дома на Уолт бе къща, която да изглежда така, сякаш човек цял живот се е грижил за нея.”, описва Лоренц. „Посъстарихме къщите на улицата за да изобразим царящата занемареност наоколо.”
За да се вдъхнови за дизайна на къщата на Тао и Сю, Мураками разглежда снимки и посещава множество хмонг домакинства.
По същия начин дизайнера на костюмите, Дебора Хопър прави интернет проучване и посещава хмонг фестивал, на който се консултира с търговци за автентичността на костюмите.
Смесването на култури в „Гран Торино” се отразява и на музиката. Връзката на Истууд с музиката прави саундтрака изключително важен за продуцента, който сам измисля основните звучене и мелодии за филмите си по време на снимките.
Едноименната песен към филма се изпълнява от британския джаз певец и пианист Джейми Кълъм и Дон Рънър. Тя е написана съвместно от Ийстууд, Кълъм, Кайл Истууд и Майкъл Стивънс.
Кайл Истууд и Майкъл Стивънс композират музиката, която след това е оркестрирана и дирижирана от Лени Найхауз.
Саундракът включва хмонг и латино рап, изобразявайки музикалните предпочитания на героите. Едно от парчетата е изпълнено от рап-групата на актоьора, участник във филма Елвис Тао.
|
