Според древната китайска традиция фън шуй, уникалната среща на океан, планина и равнина около Хонг Конг оформят драконово леговище — място, където са възможни необичайни неща. Може би това е причината, че от векове Хонг Конг е търговски гигант – първо в търговията, после в производството, а сега във финансите и филмопроизводството.
Очарователна смесица от имперски Китай, колониална Англия и футуристичен метрополис, Хонг Конг е избран за фон на Секретен отряд, след като създателите на филма оглеждат множество локации. “Секретен отряд беше написан да се случи в голям азиатски град, но не задължително Хонг Конг” казва Стан Влодковски, директор на продукцията и един от изпълнителните продуценти на филма. “Огледахме Бангкок, няколко града в континентален Китай, и Хонг Конг. Хонг Конг притежаваше местата, които отговаряха на визията на Пол за филма.”
“Търсехме нещо като Хъмфри Богарт в Казабланка,” обяснява Макгуайгън. “През 30-те и 40-те, Казабланка бил пълен с всякакви мошеници. Било отлично място за скривалище, защото всеки можел да отиде там. Можел да се скрие, и никой не можел да го докосне. Трябваше да открием нашата Казабланка.
“Решихме, че най-доброто скривалище може да се намери в Хонг Конг, защото Хонг Конг е пълен с милиони хора, живеещи един върху друг. Ако някой се крие от правителствена агенция, нямаше по-добро място, където да бъдеш анонимен.”
Освен това, в града има изобилие от таланти, благодарение на процъфтяващата филмова индустрия на Хонг Конг. “Тук има силна филмова общност – като оборудване и като опитни техници, които можеше да интегрираме в нашия западен екип,” казва Влодковски. “Много от тях бяха работили в екшън филми от Хонг Конг, но в малко холивудски продукции. Мисля, че за нашия местен екип бе много забавно да види как се правят нещата в Лос Анжелис или Лондон. За наша радост, те бяха много опитни в работата с неголям бюджет.”
Сред неочакваните предизвикателства е неформалния подход към процеса на заснемане. За разлика от строго охраняваните филмови локации в САЩ, филмът е на заден план в забързания живот на Хонг Конг. “Тук работят някои страхотни режисьори, но техният подход е по-скоро "в движение",” казва Уилямсън. “Да се опитваш да уловиш атмосферата на Хонг Конг с екип от 200 души е трудно. Не снимахме огромен филм, но бе трудно да сме в Хонг Конг и да сме дискретни.”
В крайна сметка, Макгуайгън решава да зареже правилата и да използва техника, наречена от него "партизанска". "Единственият работещ план, който намерихме, бе да скрием камерите в камионетки и да снимаме през малки дупки. Изпращахме актьорите на улицата да направят каквото трябва. Снимахме само по един дубъл. Нямаш възможност за промяна, защото фонът непрекъснато се сменя.”
Тази техника на работа им позволява да създадат необичайна непосредственост във филма. Уилямсън дава за пример сцена, в която Кира, героинята на Камила Бел, е прибрана от агенти на Дивизията. “Направихме го по много таен начин,” казва продуцентът. “Бяхме в Уан Чай, част от Хонг Конг с много колоритен пазар. Имахме прикрита камера, за да изиграем сцената с истински хора в задния план. Агентите я хващат на оживена улица, и я вкарват в колата си. Като в истинския свят.”
Увеличаващото се население и икономическият растеж на града представляват уникално предизвикателство. “Въпреки че Хонг Конг на теория е отзивчив към снимането тук, практически предизвикателството се крие в оживения град,” казва Влодковски. “Това е град на бъдещето. Случват се страшно много неща – няма такова нещо като празен ресторант. Ако някой се освободи, той бива нает на следващия ден. Ние търсехме тези възможности — празен офис, празен паркинг. Това не се случи. Всички ресурси на града се използват докрай.”
Франсоа Сегуин, директор на продукция за Секретен отряд, твърди, че за него цяла Азия, и особено Китай, представляват визуално съкровище. “Толкова е красиво, наситено и богато,” казва той. “Те използват цветове навсякъде, така че имахме пълна свобода в това отношение. В западен филм, палетата е малко по-ограничена, защото такава е в живота. Но тук е напълно открита.
Работих с Пол в Късметът на Слевин и познавам неговия стил,” продължава Сегуин. “Пол обича да има цвят, затова превърнахме града като мозайка, която избухва в цветове.”
Преди да стане режисьор, Макгуайгън е бил фотограф, което повлиява на неговия визуален избор. “При първоначалните огледи, той направи купища снимки на Хонг Конг,” казва Уилямсън. “Палетата започваше с една от тези снимки. Тя бе в кабинета му по време на пред-продукционния период.
Това бе типичния градски пейзаж за Хонг Конг – със задниците на такситата, които са в червено, традиционен символ за късмет в китайската култура,” продължава продуцентът. “И всички те имат зелени стикери. От реалността на средата, Пол бе привлечен към тези два цвята, които завладяха филма.”
Макгуайгън казва, че за първи път използва снимка като основа за визията на цял филм. “Като фотограф, винаги съм работил с един кадър. От този филм се научих да стигам до този един кадър. В главата си винаги имам една снимка, и действам.”
Макгуайгън е очарован как уникалния пейзаж включва традиционни материали по високотехнологичен начин. “В Хонг Конг, строителното скеле се прави от бамбук,” казва Сегуин. “Бамбукът изглежда примитивен, така че изглежда странно да го използваш за построяването на небостъргач. Картината е толкова органична. Можеш да направиш всичко с бамбук, и той е удивително здрав.”
“Всички строежи са обградени от бамбукови скелета,” казва Уилямксън. “Пол много хареса как сградата бе издигана нагоре.”
Експлозивният финал на филма се развива върху един от тези традиционни небостъргачи, който е в процес на строеж. Две локации са използвани за създаване на бойното поле.
“Едната бе работещият строеж,” споделя продуцентът. “Другото бе в огромното преддверие, в което имаш усещането, че си на върха на сградата. Дигитално вложихме Хонг Конг във фона, което придава чувство за височина. Това е най-доброто от двата свята, защото е контролирана среда, но и качеството на истински строеж.”
В най-завладяващата екшън сцена на филма, Ник и Каси са преследвани из истински рибен пазар в Хонг Конг. Продукцията използва допълнителна постройка към пазара, която позволява заснемането на множество дубъли. “Бягаме през редици от рибни аквариуми, и те избухват,” казва Фанинг. “Имаше вода навсякъде. Настръхва ти косата като го видиш, защото е нонстоп екшън. Навсякъде се движат хора. Има страшно много звук и трошене на стъкла.”
Фанинг е очарована от “контраста между бъдещето и миналото отпреди 1000 години. Когато слезеш от самолета и усетиш горещия въздух, разбираш, че си в различна част на света. Небостъргачите са огромни и модерни – те изглеждат като бъдещето. А малките рибарски селца и рибни пазари са много примитивни – не бях виждала нищо подобно. Останах и направих малко снимки на риби и сушени водорасли за моя курс по фотография. И на жени, които са на тези сергии сигурно от 90 години.”
Никой от екипа преди това не е бил в Хонг Конг. “Беше шокиращо,” казва Хонсу. “По цял ден просто зяпах. Това е един от световните бизнес центрове. Вълнуващо е да видиш как можеш да се изгубиш напълно тук.”
“Самият Хонг Конг е от героите,” казва Еванс. “Този град е жив, и даде от себе си на стила, който търсехме за филма.”
“Искахме да се възползваме от всичко, което предлага Хонг Конг,” казва Уилямсън. “Има улици с невероятен неон. Когато снимахме в тези зони, операторът Питър Сова понякога решаваше да снима без добавена светлина, за да улови реалното усещане. Понеже Хонг Конг е остров, постоянно се вижда вода като фон.
Други филмови творци са улавяли Хонг Конг по свой си начин,” казва продуцентът. “Но Пол му придаде своя стилистичен отпечатък. Палетата на филма, дрехите на героите – всичко е извисена версия на реалността.”
|
