Една от най-предизвикателните страни на „Сектор 9” за Бломкамп е шанса да покаже своята собствена представа за извънземния живот.
„Когато измисляше извънземните Нийл не се спря на лесния подход” – казва другият сценарист Тери Тачел. „Те не са симпатични, не са сладки, не предизвикват съжаление. Той се спря на страховития, твърд, войнствен извънземен, което е голямо предизвикателство.”
„Не съм сигурен защо се спрях точно на този образ, но мисля, че на тази обстановка подхождаха повече подобни на насекоми създания” – обяснява Бломкамп.
Разработването на тези създания е процес, при който Бломкамп си сътрудничи с дизайнерите от работилница WETA. „Идеята беше да имат скелет на насекомо, кръстосано с ракообразно” – казва директора по ефектите Джо Дънки. „Те имат жилести, деликатни стави между твърдите черупки, подобни на раците и омарите. Трябваше да са истински отвратителни. Секретират вид смола и ние използвахме различни лепкави вещества, за да им придадем лъскав, жив вид.”
Извънземните са комбинация от визуални и практически ефекти, тъй като физическият им облик – тънък кръст и кучешкизадни крака – би билтруден за анимация. „Малкият Си Джей е изцяло базиран на визуални ефекти във филма, но направихме и силиконов реален макет за сравнение” – обяснява Дънки. Бломкамп се спира на смесица от визуални ефекти и макети при създаване на извънземните, защото макетите са добро средство за сравнение по време на снимките, но много от елементите във външния вид, както и движенията се постигат по-добре посредством визуални ефекти. „Тези създания имат неимоверно тънък кръст и е трудно да се направят наистина.”
Най-напредналата форма на въоръжение на извънземните е комбинация между технология и органичен произход, което по същество е жив организъм, който влиза в тялото им и те го контролират отвътре. „Оръжието разпознава Викъс като извънземен и прониква в мозъка му” – казва Бломкамп. „Въпреки, че е метално отвън, му причинява болка, когато куршумите рикошират от него. Болката прониква право в главния му мозък.”
За координаторът на каскадите Грант Хюли оръжието е огромно предизвикателство. През по-голямата част от филма Хюли и неговия екип се опитват да сведат телесните повреди до минимум – „Например, ако някой е ударен от автомат, ние не го карахме да лети през стена след това” – казва Хюли. „Когато оръжието атакува, сякаш се разтваря самия Ад. Построихме тръбен наклон, дълъг 300 метра, където трябваше да е оръжието и се врязахме в него със скорост 80 км в час, което ни запрати на 270 градуса във въздуха. Ако трябва да съм честен преди не ми се беше случвало да летим толкова високо и не бях сигурен как ще мине.” Той с удоволствие добавя, че каскадите са надминали очакванията му.
