 8 режисьори, направили само един филм в кариерата си
16.12.2013, 01:15 | синефиш.бг
Заснемането на филми е много нестабилна и променлива професия, а факторите свързани със създаването на всеки един пълнометражен игрален филм са много и нито един от тях не ти гарантира успех. Шансът да си суперзвезда и да се провалиш като актьор или режисьор е голям. В тази класация ще видим осем артиста, които са режисирали само по един пълнометражен игрален филм в живота си.
Творбите на повечето от тях не са донесли достатъчно приходи и/или са били разбити от критиката и това е причината, която ги е отказала от следващ филм зад камерата. Други пък не са се чувствали комфортно на това място, след като години поред са били от отсрещната страна. Нека разгледаме по-подробно някои от тези еднократни режисьори и ценните им произведения.
1. Чарлс Лотън – Нощта на ловеца
Лотън е широко уважаван английски филмов и театрален актьор / режисьор, който играе еднакво добре в драматични и комедийни роли. През 1936 година става първият англичанин, който участва във Френския държавен театър в Париж (Comedie-Francaise), където изпълнява ролята си на френски и получава бурни аплодисменти. Лотън печели „Оскар“ за главна мъжка роля във филма от 1933 – „Личният живот на Хенри VIII”, а по-късно получава още две номинации за „Оскар“ (главни мъжки роли в „Бунтът на кораба „Баунти” и „Свидетел на обвинението”).
Една от последните му роли е в епоса на Стенли Кубрик – „Спартак” от 1960 година, където Чарлс изпълнява ролята на сенатор Гракх. През 1955 година излиза единствения филм, който Лотън режисира в живота си – „Нощна на ловеца”. „Нощта на ловеца” е американски трилър от 1955 година, базиран по едноименния роман на Дейвис Гръб от 1953 година. Историята разказва за свещеника Хари Пауъл (Робърт Мичъм), превърнал се в сериен убиец, който опитва с чара си да спечели вдовица с две деца, заради съкровище, скрито от мъртвия й мъж. Лирическият и експресионистичен стил на филма го отличава от другите жанрови американски черни филми от 40-те и 50-те.
Първоначално, „Нощта на ловеца” е финансов провал, приет зле едновременно от публика и критика, което кара Лотън да се закълне, че никога повече не ще режисира филм. По-късно, стила на филма повлиява на режисьори като Терънс Малик, Мартин Скорсезе, Дейвид Линч, Джим Джармуш, братята Коен и Спайк Лий, а Робърт Мичъм – обикновено равнодушен по такива теми, споделя, че „Нощта на ловеца” е любимият му филм, в който е играл, а Чарлс Лотън - любимият му режисьор. Днес лентата присъства в Националният филмов регистър на САЩ, считан за „културно, исторически или естетически важен”, както и в редица други престижни класации, а Роджър Ебърт пише – „Това е един от най-страшните филми с един от най-незабравимите злодеи и всичко това важи дори 40 години по-късно”.
2. Марлон Брандо – Еднооките валета
В бурната си кариера, Марлон Брандо режисира един единствен филм, като зад камерата той замества не друг, а самия Стенли Кубрик. Докато Кубрик все още е режисьор на лентата, Брандо наема актьори без знанието му, но това не е единствения проблем. По време на работна среща в къщата на Брандо, Кубрик му заявява: „Не знам за какво става въпрос в този филм”, а Брандо му отговаря „Става въпрос за пари” или по-точно – парите, който вече е платил на един от наетите без съгласието на Кубрик актьори.
В последствие, Брандо уволнява сценаристите Сам Пекинпа, Калдър Уилингам и Гай Троспър, което причинява каша, от която Кубрик с удоволствие се маха (след което заема мястото на Антъни Ман зад камерата на „Спартак”). Брандо пренаписва и сам режисира филма, а финалния му вариант е с времетраене от пет часа. Продуцентите взимат нещата в свои ръце и го съкращават на два часа и двадесет минути. Филмът за безсрамния флиртаджия и обирджия на банки – Рио (Брандо) получава смесени отзиви от публика и критика, която вижда много силни и много слаби черти в лентата.
3. Джак Лемън – Коч
Базиран по едноименния роман на Джо Пакстън, „Коч” разказва за пенсионирания продавач Джоузеф Кочър (Уолтър Матау), който избягва от дома и семейството си, за да не бъде вкаран в дом за възрастни. По пътя си, Кочър завързва приятелство с бременно момиче. Продуцентът на филма, Ричард Картър първоначално иска Лемън за главната роля, но той предпочита да режисира филма, а приятеля му, Уолтър Матау да изиграе ролята.
Това прави 11-тата им обща колаборация, като Лемън и Матау играят заедно в цели десет филма. Лемън намира режисьорските задължения за прекалено натоварващи в емоционален и физически план и споделя, че не се е чувствал некомфортно зад камерата, поради което не режисира повече филми в кариерата си. Въпреки това, „Коч” получава четири номинации за „Оскар“ и четири за “Златен глобус“ (като печели една).
4. Сол Бас – Фаза IV
Носител на „Оскар“ за късометражен документален филм и номиниран за два късометражни игрални филма, Сол Бас всъщност е много по-известен с друга своя креативна страна – тази на дизайнера, който създава едни от най-великите начални филмови сцени с надписи, постери, както и лога за компании като AT&T, Minolta, United Airlines и други. Работил е с режисьори като Стенли Кубрик, Мартин Скорсезе, Ридли Скот, Алфред Хичкок, Били Уайлдър, Ото Преминджър и много други. През 1974 година излиза единствения пълнометражен игрален филм в режисьорската кариера на Бас – „Фаза IV”. 84-минутният научно-фантастичен трилър на Бас е голям бокс офис провал, поради което Бас не режисира повече филми, но в последствие лентата придобива култов статут. Описвана е като „Тих, обладаващ, красив и много пренебрегнат научно-фантастичен шедьовър”.
5. Стив Гордън – Артър
Най-злощастната съдба от всички режисьори в списъка се пада на Стив Гордън – режисьорът на оригиналния „Артър” от 1981 година умира от инфаркт само една година след премиерата на много благополучния си филм – на 44 годишна възраст. Комедията с участието на Дъдли Мур, Лайза Минели и Джон Гилгуд се превръща в един от най-успешните филми за годината, спечелвайки два „Оскара“, четири „Златни глобуса“ и още повече от десет престижни награди и номинации, както и приходи от 95 милиона долара при бюджет от 7 милиона долара. Лентата разказва за Артър Бах (Дъдли Мур) – разглезен алкохолик от Ню Йорк, наследник на богатство от 750 милиона долара. Той неохотно се впуска в уговорен от семейството му брак със Сюзан Джонсън (Джил Ейънбери) от висшето общество, но е силно привлечен от сервитьорка от Куинс – Линда Марола (Лайза Минели), която също е и крадла. „Артър” е описван като блестящо забавление, което много успешно опитва да съживи занимателните ексцентричните комедии от 30-те, а според Роджър Ебърт, „само човек с каменно сърце не би се влюбил в алкохолик като Артър Бах.”
6. Норман Мейлър – Коравите момчета не танцуват
„Коравите момчета не танцуват” е криминална драма, написана и режисирана от изтъкнатия американски писател, публицист, драматург, сценарист и еднократен режисьор – Норман Мейлър – носител на две награди „Пулицър“. Базирана на едноименния роман на Мейлър, лентата е показана извън надпревара на фестивала в Кан, а по-късно носи на Мейлър „Златна малинка“ за най-слаб режисьор + още шест номинации за „малинки“. Във финансово отношение, „Коравите момчета” също се проваля с трясък, като възвръща само 858 хиляди долара от 5-милионния бюджет. Едно от паметните неща от филма е репликата на Райън О’Нийл, считана за най-лошо казаната реплика на всички времена. Дори О’Нийл е считал, че тази реплика може сериозно да увреди кариерата му, но въпреки това, Мейлър я е запазил. Може да я видите тук - http://www.youtube.com/watch?v=Y9KyBdPeKHg
7. Робърт Енглунд – 976-зло
Със заглавие, базирано на неизползвана вече телефонна линия в САЩ, единственият филм режисиран от култовия Робърт Енглунд (Фреди Крюгер ) разказва за телефонен номер, който превръща хората, набрали го, в сатанински убийци. Ужасът е съсипан от критиците, които го описват като „един грешен номер, от начало до край”, с което началото на режисьорската кариера на Енглунд се явява неин край.
8. Бил Мъри – Бърза смяна
Когато първоначално-избраният режисьор Джонатан Дем вече не бил на разположение за заснемането на лентата, сценаристът Хауърд Франклин и продуцента Бил Мъри се обърнали към Рон Хауърд, но той отказал, защото според него липсва герой, за който да се хване. След като Франклин и Мъри не могли да се разберат помежду си кой според тях би бил добър режисьор за криминалната им комедия, те решили сами да режисират „Бърза смяна” – филм без особени успехи, но с много силна роля на Бил Мъри.
Класация - Empire
Текст - Стефан Димов
... още »
|
