Няколко камео роли, които не трябваше да се случват 28.11.2016, 12:25 | синефиш.бг
Зрителите много обичат да видят някое неочаквано звездно появяване на екрана. Да забележиш познато лице, докато любимият ти герой млати врага е някак си зареждащо, държи ти вниманието за това какво предстои в разказа, който наблюдаваш. Но има безнадеждни и разочароващи появявания, които развалят вкуса от добре течащото филмово повествование. Те по-скоро крещят: „Вижте ме, аз съм известен!“. Ето най-егоцентричните примери….
Мадона – „Винаги ще има утре“
Най-доброто нещо, което може да се каже за появяването на Мадона в този филм е, че то случва в лентата за Джеймс Бонд, която единодушно е обявена за най-лошата от поредицата. Тя присъства във филма с много малка роля като инструктор по фехтовка, а нейното кратко изпълнение е прекалено дървено и стои на екран като трън в петата, заобиколена от злодеи с диамантени лица, невидими коли и …Хали Бери
М. Найт Шаямалан – „Следите“
Режисьорът на „Шесто чувство“ е известен с това, че често се появява в собствените си филми. За съжаление е известен и с това, че не се справя добре с малките роли, които сам си поверява. Присъствието му в този филм е може би най-нескопосаното. Каквото и да си мислите за режисьора-актьор (или обратното) Мел Гибсън, сравнен с Шаямалан, той е като вариант на Лорънс Оливие. Филмите на този творец от индийски произход често са обвити в мистерия, но по-неясно остава решението му да се изявява и излага в собствените си произведения.
Кание Уест – „The Love Guru“
Кание е особена звезда, даже прекалено. Често сравнява сам себе си с Пикасо или дори Исус Христос, в същото време той иска да бъде възприеман като най-сериозният артист на нашето време. Да, де, но появяване във филм на Майк Майерс, в който той лудо крещи „Аз обичам хокей“ не помага много в намерението му да бъде приет като достолепен артист и човек.
Майкъл Джаксън – „Мъже в черно II“
Малко предистория. Кралят на попмузиката първоначално отказва роля в първата част на „Мъже в черно“. Вероятно не е искал да играе някакво си извънземно, дегизирано като човек. По-късно той гледа филма в Париж и започва да се търкаля по пода от смях, докато текат финалите надписи. Майкъл разбира, че всичко е една голяма и луда комедия и веднага си запазва участие в продължението, но резултатът от появяването му е меко казано неудовлетворителен, както и се очаква…
Антъни Кийдис – Точка на пречупване
Според официалните данни басистът на рок бандата Ред Хот Чили Пепърс Флий (Майкъл Балзари) е утвърденият актьор в групата, със солидна филмография зад гърба си. Кийдис е по-скоро аматьор. И това е видно от появяването му в този култов филм, в който той се показва за малко като плажен гангстер със странен акцент и много преувеличени жестове.
Майк Тайсън – Последният ергенски запой
Ей, Майк Тайсън, какво ще кажеш да се появиш в нашия филм? Ще припяваш едно парче на Фил Колинс, ще цапнеш по лицето Зак Галифианакис и след това ще стоиш наоколо без да правиш нищо за няколко минути.“ Не е ясно дали предложението за участие във филма към боксьора е било точно така формулирано, но той се съгласява. По-късно той признава, че по време на снимките е бил непрестанно надрусан с кокаин, което обяснява много неща…
Куентин Тарантино – „Джанго без окови“
Тарантино, въпреки че не е толкова себичен, колкото Шаямалан, съшо има навика и неразбираемото желание да се появява в собствените си филми. В „Джанго без окови“ го виждаме в един култов момент, в който се опитва да ни покаже австралийския си акцент. Неговата малка роля не допринася с нищо за филма и е леко неадекватна, но поне има положителна развръзка – Джейми Фокс го застрелва и той се взривява. Никога дупка в земята, причинена от взривен човек не е изглеждала толкова метафорично за актьорско изпълнение…
Бен Афлек – Jay & Silent Bob Strike Back
Кевин Смит може да получи потупване по рамото за идеята да направи филм във филма, който условно може да бъде наречен: „Добрият Уил Хънтинг: Ловен (Hunting) сезон”. В това глупаво произведение Бен Афлек можеше поне да се попреструва, че хич не е мястото си и че участва в пълно фиаско, но не би…Въпреки безумието, много фенове все още биха гледали това недоразумение отново….
Последният проект на М. Найт Шаямалан - високобюджетният "Последният повелител на въздуха" - ни предлага нещо различно, но и нещо от познатия интимен тон на неговите филми, друга неразказана история от собствения му живот.
М. Найт Шаямалан разтърси филмовата сцена през 1999 г. със своя трети филм "Шесто чувство". Ужасяващият на места свръхестествен трилър с неочакван обрат имаше голям и напълно заслужен успех. След този класически филм обаче, талантливият, но необикновен режисьор сякаш не успява да впечатли филмовата критика.
Все пак, за някои от нас, той остава все така интригуващ с преднамерената интимност на филми като "Неуязвимият" (2000), "Следите" (2002), "Селото" (2004), "Жената от водата" (2006) и "Явлението" (2008). Дори с новия си филм, макар че е продукция на голямо студио и използва CGI и 3D ефекти, режисьорът не капитулира пред влиятелната филмова индустрия.
В разговора си с Филип Хорн, професор по английски в University College London, Шаямалан споделя какво го е провокирало да направи лентата. "Това стана чрез моето семейство, моито дъщери, които гледаха телевизионен сериал. Той е анимация и започва наистина глуповато". Накрая, обаче, режисьорът се оказва заинтригуван.
"Avatar: Последният повелител на въздуха" се фокусира върху азиатска тематика, говори за прераждането, за хиндуисткия церемониал, включващ вода и огън. Анимационният сериал му напомня да любимия му японски аниматор Хайо Миязаки (отговорен за страхотната анимационна лента "Spirited Away") и на Шекспир с неговия епически замах и емоционална наситеност.
Адаптацията за големия екран, която е с участието на Дев Пател от "Беднякът милионер", е също толкова лична, колкото и останалите му филми. "Лентата представя части от моя живот, за които не съм говорил досега - тя е за семейството и за нуждата от семейство".
Историята се занимава и с връзката между човека и природата, естествената среда, която го заобикаля. Представители на четирите племена имат силата да подчиняват елементите - въздух, вода, земя и огън, но старият баланс е изгубен. Това е застрашено от Нацията на огъня и нейните империалистки стремежи ("Те мислят за себе си като центъра на Вселената").
Промяната в режисьорските решения на Шаямалан - от относително малки, напрегнати филми за свръхестествени явления, заснети в съвременен американски контекст към фантастичен филм за цялото семейство, занимаващ се с глобални проблеми - той не смята за предателство или измяна на корените си. "Когато бях дете, имах две удоволствия - филми на ужасите и филми за бойни изкуства. Мисля, че просто се опитах да направя филмите, които обожавам в тези жанрове.
Поглеждах към стената и виждах "Екзорсистът", "Изнъземното" и др. и си казах: "Въпреки, че се чувствам като независим режисьор, това не е това, което правя. Затова, може би просто трябва да направя тези филми. Така започнах да правя филми на по-широки и значими теми, без да се чувствам виновен. Мисля, че просто вмъквам една независима гледна точка в тях."
В "Последният повелител на въздуха" героите трябва да открият своята мисия - "причините поради които всеки от нас е роден". Мисията на Шаямалан е ясна - да прави още забележителни филми. Те може да не спасят света, но със сигурност ще го обогатят.
