Мат Деймън и Бен Афлек четат сценария на „Добрият Уил Хънтинг“ 10.10.2016, 11:30 | синефиш.бг
Този уикенд в Ню Йорк се състоя сценично четене на сценария на „Добрият Уил Хънтинг“ с участието на Мат Деймън, Бен Афлек, Дейн Шалански, Емили Блънт, Кийгън-Майкъл Кей, Давийд Дигс, режисьорът Тод Макарти и Марго Мартиндейл, чиято задача беше най-трудна: тя трябваше да влезе в кожата на героя на покойния Робин Уилямс.
Джон Красински, който беше поканен за режисьор на четенето, успя да се вреди и за ролята на разказвача. Някои от най-положително приетите моменти от публиката, бяха тези, в които актьорите си позволяваха да излязат извън сценария. Красински, например, който е съпруг на Емили Блънт, докато четеше инструкциите към участниците в дадена сцена, й забрани да се целуне с Уил Хънтинг (Деймън).
На различните винаги им е трудно. Колкото и качества да притежават се налага да се доказват още повече, независимо от тях. Защото не се вписват по някакъв признак в общоприетото за правилно, редно, нормално и т.н. Става още по-напрегнато когато се заговори за равни права и се стигне до обяснения, че първо си човек и после всичко останало.
И за да не се получи текст „за правата на човека”, нека премина към повода- филмът „Милк” на Гюс ван Сант. Режисьорът, който обичаме заради „Добрият Уил Хънтинг” (1997) и „Слон” (2003) прави поредния си силен и провокативен филм. Опирайки се на биографията на Харви Милк, тоя успява да разкаже без да изпада в драматични и лигави подробности от живота му, неговата мисия.
Филмът на Сант е шарен, шумен и прям, в него има много мъже… и една Алисън Пил, която се появява по средата на филма. Сред качествата на лентата са детайлният разказ на историята (характерно са биографичните филми), добре разработените и мотивирани образи, зад които стои адекватният избор на актьорите в поддържащи роли (Джеймс Франко, Диего Луна, Емил Хърш, Джош Бролин). За мен изненадата сред тях се казва Джеймс Франко – напомнящ до голяма степен покойния Хийт Леджър и не можах да разбера с какво е впечатлил Академията Джош Бролин, за да получи номинация за „Оскар”?!
Без съмнение обаче най - стабилният, основополагащ и удовлетворителен елемент във филма бе изпълнението на Шон Пен. Каквото и да си говорим, както и да го кажем, колкото и да не ни е впечатлявал през годините преди своя Харви Милк, няма как да му отречем себеотдаването. Във всеки жест и усмивка си личи невероятния труд, който е положил, за да се доближи максимално до истинския Милк.
Изпълнението е поглъщащо и трудно може да го замените във въображението за ролята на Харви. Магнетизмът, който излъчва е силен и концетриран, дотолкова, че успява да стигне и зрителите в залата. Затова не е необходимо да харесвате Шон Пен, достатъчно е да можете да се абстрахирате и непредубедено да наблюдавате актьорските му качества.
„Милк” е филм, който заслужава отделеното време и похарчената сума за билет. Той няма да ви изненада, нито ще видите в него нещо ново, но ще остави у вас усещането затова, че сте гледали хубаво кино. И един много талантлив Шон Пен.
След около месец ще разберем кои са новите претенденти за наградите „Оскар”. Ето някои любопитни факти около носителите на академичните награди, които са били отличени при първия им допир с големия екран. За последните 30 години дебютанти най-често са печелили „Оскар” в категорията за оригинален сценарий – четири пъти, като два от случаите са на церемониите през 2007-ма и 2008-ма. През 60-те Барбра Стрейзънд и Джули Андрюс получават наградата за главна женска роля за дебюта си в мюзикълите „Funny Girl” и „Мери Попинс”/ “Mary Poppins”. Тази седмица българските зрители ще могат да се уверят, че наградата на Диабло Коди за сценария на „Джуно” е напълно заслужена.
Ето и всичките 12 дебютанти, на които Академията е връчила награда „Оскар”
Дженифър Хъдзън награда за поддържаща женска роля „Мечтателки”/„Dreamgirls” 2006 Победителката в американския „Мюзик Айдъл” оглавява и класацията на „Билборд” с дебютния си албум.
Майкъл Арнд награда за оригинален сценарий „Мис Слънчице”/„Little Miss Sunshine” 2006 Преди да напише сценария, Арнд работи като личен асистент на Матю Бродерик. Режисьорите на „Мис Слънчице” Джонатан Дейтън и Валери Фарис също са дебютанти.
Сам Мендес награда за режисура „Американски прелести”/”American Beauty” 1999 След два телевизионни мюзикъла Сам Мендес дебютира на големия екран с „Американски прелести” и получава десетки награди за един от най-силните пробиви в историята на киното.
Ана Пакуин награда за поддържаща женска роля „Пианото”/”The Piano” 1993 Дебютът на Пакуин си остана и най-силната роля в кариерата й. Когато получава наградата Ана е само на 11 години, но това не я прави най-младата носителка на наградата. Тейтъм О’Нийл е едва на 10. ... още »