 Кутията
05.02.2010, 05:13 | sivosten.com
от Ангел Генчев
 Фантастика или по-скоро философска драма, едно е сигурно - "Кутията" определено не е касова или зрелищна продукция, за сметка на което обаче е странна. И немалко озадачаваща. Лентата всъщност така и не поставя някаква конкретна тема, а въпреки че отваря различни въпроси в течението си, не си прави труда да им отговори - задача, поставена изглежда пред зрителя. Да не говорим, че повечето от тях определено нямат еднозначен подобен.
Норма и Артър Люис са напълно обикновено американско семейство, с един син, и отличаващо се може би единствено с по-високия си коефициент на интелигентност - докато тя е преподавател по философия, той е зает в НАСА. Като добавим и недъга от детството на Норма, едва ли остава какво друго да се отбележи за тях. Може би пък точно това е причината именно те да получат най-невероятното предложение - кутия с един единствен, голям бутон. Ако той бъде натиснат обаче, някой напълно непознат за семейство Люис ще загуби живота си, докато те самите получат крупната сума от един милион долара.
 Моралната дилема като че ли е и единственият кристално ясен елемент от "Кутията", който няма нужда от излишно разискване. Нейният момент обаче отминава, а целият остатък от лентата е меко казано чудат и на места силно спекулативен. Препратки към Сартр се съчетават с правителствена конспирация, контрол над съзнанието, очевидно иноземно присъствие - независимо как ще го тълкувате - а отгоре на всичко, действието се развива в същата година, в която "Викинг" 1 и 2 извършват успешно кацане на марсианската повърхност. Всъщност, дори самият инцидент с Норма Люис се размива в пространството между научното и градски легенди.
Как се навързва всичко това? В интерес на истината, доста успешно - чрез атмосфера. Самото ситуиране на действието през 1976 г. ребром решава проблема с голяма част от спекулациите, бидейки актуални към времето си. Всъщност, точно препредаването на седемдесетте години на изминалия век е и една от най-силните черти на "Кутията", започвайки от визията и приключвайки със сериозния наивитет на главните действащи лица. Особено пък когато е акомпанирано и от силна актьорска игра.
 Трябва да се спомене също така, че в дъното на цялата история стои името на носителя на Хюго, както и още цял списък престижни отличия Ричард Матисън, а трактовката е дело на създателя на "Дони Дарко" Ричард Кели - две имена познати, особено що се отнася до ветеран-фантаста. Нещо, което все пак би трябвало да говори допълнително в положителна насока, що се отнася до качествата на лентата.
Положителна ли е обаче насоката? Задавах си този въпрос през цялото време, докато пишех горните редове, и все още оставам раздвоен. "Кутията" е прелюбопитен филм, това мога да ви гарантирам. И въпреки всичките си странности се гледа без усилие - макар и в неизвестни посоки, действието се развива плавно, напрежението градира, задържа вниманието, и въобще лентата не натоварва, при все целия си сюрреализъм. Дори и историята завършва, въпреки цялата палитра от неясноти. Но пък именно тя ми пречи и да го препоръчам сериозно.
 Просто не е чак толкова приятно след близо два часа екранно време да се чувстваш озадачен, макар и не толкова емоционално натоварен, и тепърва да започнеш да разсъждаваш какво, аджеба, току що си съпреживял. Не, че киното не може да навлиза в подобни измерения, като всяко изкуство, но най-често просто се търси с друга цел. Ако това обаче не ви притеснява - все пак вижте "Кутията". Подобни филми са рядкост, и най-малкото поради това си заслужават. ... още »
|
