Култови моменти в киното, които са пълна импровизация 18.11.2016, 01:30 | синефиш.бг
Киното е пълно с незабравими и вечно помнещи се сцени. Понякога обаче тези моменти въобще не са били налични във финалния сценарий. С редовните импровизации на снимачната площадка и честите недоразумения, както и непредвидени ситуации по време на филмовия процес, не би било изненадващо, че някои от най-любимите ни кино моменти от великата история на седмото изкуство, никога не биха се случили, ако не беше дръзновението и спонтанността на актьорите и режисьорите…Ето някои от тях.
1. Ди Каприо наистина порязва ръката си в „Джанго без окови“(2012)
Героят на Ди Каприо произнася реч по време на вечеря и в разгорещеността на аргументираната си триада удря ръката си в масата, като от нея съвсем наистина започва да тече кръв. Всъщност това е съвсем непредвиден инцидент, но Тарантино не спира снимките, а актьорът не излиза от образ и в края на сцената получава аплодисменти от екипа.
2. Най-ужасният звук на света в „От глупав по-глупав“ (1994)
Лойд и Хари вземат в колата си стопаджия, който всъщност е наемен убиец. По пътя те разбират това и започват да се лигавят, като сцената кулминира във въпроса на Лойд към компанията кой е най-ужастният звук на света. Следва безумен писък. Целият този много смешен момент е пълна импровизация на Джим Кери и дори за малко се вижда как Джеф Даниълс започва да се кикоти, преди кадъра да се смени.
3. Жестът на Жокера, преди да взриви болницата в Черният рицар (2008)
Хийт Леджър превърна този образ в култ, което му спечели посмъртно Оскар. Една от най-запомнящите си сцени е когато той излиза от болницата, облечен като медицинска сестра. Той ту поглежда към болницата, ту към детонатора, който държи в ръката си, който непрестанно натиска, но нищо не се случва. Объркан и вдига ръце в недоумение. В много аспекти тази сцена и жест са импровизирани, защото експлозиите за забавени, без Леджър да е уведомен за това.
4. „Джони е тук!“ в „Сиянието“ (1980)
В една от най-известните сцени в този филм, Джак Никълсън започва да сече вратата с брадва, преди да си пъхне главата в пукнатината и да заяви култовата си реплика- „Джони е тук!“. Актьорът всъщност опитва и няколко други реплики, но нещата не се получават и те изглеждат неестествено. Накрая той решава да цитира реплика от популярното по онова време предаване „Шоуто на Джони Карсън“.
5. Ханибал Лектър съска в „Мълчанието на агнетата“ (1991)
Известното страховито съскане на убиеца се случва в края на сцената, в която разказва историята за черния дроб на Чианти. Тя е всъщност тотална импровизация от страна на Антъни Хопкинс. Първият път, когато пробва този плашещ звук е по време на репетицията, я режисьорът толкова го харесва, че го включва в лентата и това се превръща в един от най-запомнящите се моменти във филма. За двайсет и пет минутното си присъствие на екран Хопкинс печели и Оскар..
6. „Обичам те“, „Знам“ в „Империята отвръща на удара“ (1980)
Секунди преди да бъде замразен драматично от войниците на империята, Хан Соло отговаря на декларацията в любов на принцеса Лея с един леко наперен и арогантен отговор – „знам“, казва той. Тази реакция е доста нестандартна и никога не е била в сценария на филма. Оригиналната реплика била „И аз те обичам!“, но Харисън Форд сметнал, че тя никак не би подхождала на героя му и самосиндикално я импровизирал. Оттогава тази реплика се превръща в запазена марка на целия франчайз. 7. Индиана Джоунс застрелва нескопосан убиец в „Похитителите на изчезналия кивот“ (1981)
Първоначално било планувано това да е дълга бойна сцена с мечове. По време на снимките обаче Харисън Форд получава хранително отравяне и никак не бил в състояние да размята меча си нагоре надолу, дубъл след дубъл. Форд предложил на Спилбърг просто да извади пистолета си и да „застреля нещастника“ и режисьорът на мига харесал идеята. Резултатът е, че това се превръща в една от най-искрено забавните сцени от филма.
В клип от филма бащата на Леджър показва въпросния дневник, в който има снимки от „Портокал с часовников механизъм”, хиена, карти Жокер, комикси с участието на героя и снимка на усмихващ се клоун. В дневника си Хийт е записал и някои от репликите си във филма, като „Простичко е. Просто убий Батман.”
Според баща му, Леджър винаги се затварял в хотелска стая за около месец, за да се подготви за всяка своя следваща роля. Само за Жокера си е водил и дневник. Актьорът спечели посмъртно „Оскар” за изпълнението си.
Че "Батман: Началото" бе един доста успешен филм, едва ли някой се съмнява, но какво да кажем за успеха на "Черният рицар"?! Последният се нареди неумолимо сред класиките във фентъзи блокбъстър жанра, не само що се отнася до финансовите рекорди, но и до отличията.
Блестящото изпълнение на Джокера от страна на Хийт Леджър (на моменти не просто съизмеримо, но дори и надминаващо това на Джак Никълсън), му донесе посмъртен "Оскар", направи от иначе талантливия режисьор Кристофър Нолан личност, с която всеки в Холивуд се съобразява и затвърди Крисчън Бейл като най-успешния Батман в цялата поредица.
И въпреки, че лентата не бе номинирана от Академията за най-добър филм (това действително щеше да е малко в повече), то The Dark Knight доказа, че superhero жанрът трябва да бъде възприеман на сериозно от всички...
Серджо Леоне, Енио Мориконе, Клинт Истууд - тези три имена в комплект направо можем да ги приемем за родоначалници на т.н. "спагети уестърн" жанр, който в днешни дни (за съжаление) е като хубавото вино - среща се все по-рядко.
За незапознатите, шеговитото определение идва от факта, че каубойските истории за Дивия запад обикновено бяха продуцирани и реализирани от италианци - Леоне, Барбони, Корбучи и др.
Връщайки се към триото по-горе обаче, едва ли можем да отчетем по-стойностно заглавие сред този род филми от "За няколко долара в повече", спечелило си през годините досега статуса на буквално "култово".
Имайки предвид, че първата част от Dollars трилогията - "За шепа долари" мина почти незабелязано пред погледа на киноманите, успехът на сикуела буквално възроди поредицата и също така създаде най-иконичния облик на Клинт Истууд - на мълчаливия каубой с леко презрителен поглед, който разстрелва противниците само с поглед.
И така, чак докато Клинт мина в третата възраст и разбра, че истинското му призвание е всъщност да режисира...наистина страхотни филми.
Винаги когато говорим за Тарантино, знаем, че става дума за нещо твърде нестандартно и новаторско. Но докато "Kill Bill: Vol 1" (2003) просто изобилстваше от брутални сцени, изпълнени с кървави битки и разпиляни вътрешности, то продължението ознаменува дългоочакваното завръщане на Тарантино като крал на гениалния диалог (няма друго име, което да умее да си играе така майсторски с метафорите).
Решение, позволило на Ума Търман месеци след раждането на дъщеря си да разкрие блестящия си актьорски талант, простиращ се далеч над това просто да размахва меча. Разбира се, поредицата е най-стойностна, когато изгледате и двете части една след друга, защото едва тогава можете да оцените истински неповторимия талант и гениалност, вплетени в нея.
Факт е обаче, че близо десет години след зашеметяващия си дебют с "Криминале", Тарантино отчаяно се нуждаеше от нещо определено впечатляващо и верен на стила си, заложи на максимата "боклук" или "шедьовър". Крайният резултат е ясен на всички...
Казаното за "Убий Бил" важи в пълна степен и за буквално революционната епична фентъзи трилогия "Властелинът на пръстените" - нито една част не е толкова силна сама по себе си, колкото всичките взети заедно. В този смисъл, "Двете кули" безспорно е по-силна като визуален спектакъл и емоционален заряд от първата, но пък това важи в пълна степен и за финалната - "Завръщането на краля".
За разлика от тях обаче, тук имаме и няколко лирични отклонения от сюжетната линия - като например любовните трепети между Арвен и Арагорн или буквално култовата шизофренична сцена на Ам Гъл.
Като цяло обаче не искаме да разделяме сагата на отделни епизоди, защото това ще я лиши от абсолютно заслуженото признание да е сред най-великите кино предложения, пръквали се някога на големия екран - 11 "Оскара" и близо 3 милиарда долара приходи в цял свят (като само последната печели над милиард и се превръща в едва втория филм, минавал тази граница след "Титаник")...
Ако има някой, който със сигурност никога няма да забрави този филм, то това е Мел Гибсън. Именно "Лудият Макс 2", появил се на екран през далечната 1981 година, изстреля Мел на световния небосклон и му разчисти пътя към голямата слава.
Реализиран в САЩ (за разлика от оригинала), пост апокалиптичният екшън "The Road Warrior" бе възприет с изненадващо одобрение от страна на киноманите, разкри вълнуващия младежки чар на Гибсън и му осигури присъствието в хитовата поредица "Смъртоносно оръжие".
А колкото и да е странно, за мнозина сикуелът продължава да бъде сред най-вълнуващите филми в жанра и до днес - впечатляващо постижение на фона на това, че същите тези хора смятат оригинала за пълна боза...
По някакво странно стечение на обстоятелствата, продължението на епичната superhero сага успя да хване едновременно Сам Рейми и Тоби Магуайър в най-добрата им форма.
Режисьорът успя да създаде не само типичната за претенциозен блокбъстър ефектна визия, но и достатъчно вдъхновяваща емоционална история, засягаща типично-човешката страна на Питър Паркър с всичките му положителни и отрицателни качества.
Магуайър пък очевидно вече бе преодолял кризата, породена от несъгласието на Sony именно той да се превъплъти в ролята на човека паяк и се справи повече от безукорно с изпълнението й. Резултатът бе красноречив - признание за филма не само от страна на публиката (783 млн. ), но дори и на критиците.
Що се отнася до "Оскара" за визуални ефекти, него тактично го пропускаме - смятаме, че би бил достатъчно справедлив за която и да е част от поредицата..
Появилият се през далечната 1984 година "Терминатор" бе възприет като впечатляващ за времето, в което се появи, загатвайки за потенциала на едно име, за което светът тепърва щеше да говори - Джеймс Камерън.
Седем години по-късно, на екран се появи и продължението "Страшният съд", което изцяло оправда факта, че бе най-скъпият филм, реализиран до момента.
За щастие на Камерън, нулите от общо 102-милиона доларовия бюджет си личаха отвсякъде - в колосалната за 90-те визия (изпълнена със спец ефекти, сравними единствено с появата на 3D киното днес), свръхадреналиновия заряд и история, в която буквално нямаше слабо място.
С оглед на всичко това, 4-те "Оскара" изглеждаха направо като подигравка с филма, печалбата от 520 млн. като пари за почерпка, а оригиналът - като сравнително успешна дипломна работа в НАТФИЗ...
Без да отричаме безспорните достойнства на първата част, продължението на култовата фентъзи сага бе далеч по-впечатляващо от оригинала.
Според мнозина, това се дължи най-вече на факта, че докато там вниманието бе акцентирано предимно върху отделните индивидуалности, то сега се наблягаше върху безспорната им оригиналност и начинът, по който мутантите бяха възприемани от отделния свят.
Освен с ролята си на аутсайдери, борещи се срещу отричащата ги заобиколна действителност, те спечелиха публиката и с безспорния си магнетизъм (нима въобще някой може да смята, че Холи Бери и Хю Джакмън не са секси?!).
Колкото до начина, по който бе реализиран филмът, то почеркът на Брайън Сингър трудно може да бъде сбъркан - в оригинала нямаше дори и наполовина толкова колосални екшън сцени, логично оценени и доста високо от феновете...
Това заглавие дори и днес води сред себе си една от най-разпознаваемите реплики в света на киното, сравнима единствено с "Бонд, Джеймс Бонд" - "No, I am your father".
Всъщност около въпросната реплика са изградени и поне два епизода от култовата фантастична сага (да не казваме и целият й сюжет, но това е въпрос на мнение).
Новаторският похват само доказва как един добре замислен нов персонаж може да превърне обикновения сикуел в далеч по-печеливш филм от оригинала, а въпреки че са тотално клише, отношенията "баща - син" между Дарт Вейдър и Люк Скайуокър да приковат вниманието на масовия зрител за десетки години напред...
Eдва ли някой би могъл да отрече блестящото изпълнение на Марлон Брандо в първата част от легендарната за жанра сага "Кръстникът", но като цяло продължението разкрива далеч по детайлно мащабната криминалната империя на фамилия Корлеоне.
Освен, че представя историята на двете поколения, стоящи в основата й, лентата слага началото и на един от най-знаменитите актьорски тандеми в киното - Ал Пачино и Робърт де Ниро (макар и без съвместни сцени).
Сцената с "целувката на смъртта", с която Майкъл белязва собствения си брат остава сред най-внушителните в киното и до днес, а режисурата на Копола, за която той е отличен с "Оскар" (от общо шестте за филма) вдига летвата толкова високо, че единственият, който някога въобще се е приближавал до класата му, е гениалният Скорсезе.
Всъщност, ако можем да обобщим нещо за "Кръстникът II", то е едно единствено - урок за начинаещи как една велика история се превръща във велик филм, реализирана от съответните велики имена...
Warner Bros. обявиха премиерната дата на продължението на „Черният рицар“ - 20 юли 2012.
Естествено, всичко може да се случи и датата да се промени, въпреки че студиото явно иска филмът да излезе в същата седмица както предишния. Ако следваме тази логика, това значи, че снимките трябва да започнат през януари 2011.
Още една добра новина долетя от Холивуд - започва се работа върху продължението на хитовия блокбастър "Черният рицар".
Сценарият вече се разработва от сценариста Дейвид Гойер, който работи в тандем с Джонатан Нолан над "Батман в началото" и последвалата го втора част.
Заради ангажимента си, Гойер дори напусна телевизионния сериал "Flash Forward", в който се изявяваше в последно време. Режисьор отново ще е Кристофър Нолан, който ще се заеме със снимките след премиерата на новия си филм "Генезис", в който се изявява любимецът му Леонардо ди Каприо.
Обявената дата е 16 юли, така че ще има достатъчно време да се подготви черновата на сценария. Иначе "Черният рицар" остана в историята не само като най-касовият филм на 2008 година с приходи от над милиард долара, но с последната завършена роля на Хийт Леджър. По-късно австралиецът бе удостоен и посмъртно с "Оскар" за изпълнението си в лентата.
Нолан все пак ще помага на сценаристите, като взима известно участие върху разработването на сюжета, помагайки на сценарното дуо - Джонатан Нолан и Дейвид Гойър.
Според предварителните очаквания обаче, проектът е съвсем в начален стадий и се очаква да се появи на голям екран не по-рано от 2012 г.
Самият Нолан пък не скри, че предпочита да се съсредоточи по-скоро върху новия си филм "Inception", който е изцяло по негов сценарий.
Филмът от поредицата за Батман "Черният рицар" обра наградите на британското месечно списание "Емпайър" на церемония в Лондон, предаде Би Би Си.
Кристофър Нолан и Крисчън Бейл спечелиха наградата за най-добър режисьор и най-добър актьор, а самата лента - отличието за най-добър филм.
Покойният австралийски актьор Хийт Леджър получи посмъртно специална награда за цялостно творчество.
За призовете гласуват читателите на месечното филмово списание "Емпайър".
Тазгодишната церемония привлече известни личности като режисьорите Тим Бъртън и Дани Бойл и актьорите Джеймс Макавой и Джема Атертън.
Атертън спечели наградата за най-добър дебют, за която бе номинирана две поредни години. "Странно е, но сега се чувствам истинска актриса" - сподели тя пред Би Би Си.
Най-новият филм за приключенията на Джеймс Бонд "Спектър на утехата", в който Атертън има малка роля, спечели наградата за най-добър трилър, докато Макавой получи отличието за най-добър актьор в научнофантастичен филм в "Неуловим".
Хелена Бонам Картър посвети наградата си за най-добра актриса в комедията "Суини Тод" на партньора си в живота и режисьор на лентата Тим Бъртън.
"Винаги съм искала да участвам в мюзикъл, винаги съм искала да пея, винаги съм искала да изпълнявам нещо, написано от Стивън Сондхайм", и винаги съм искала да имам момиченце. Имам всичко това благодарение на Тим Бъртън" - заяви Картър.
На режисьора на "Беднякът милионер" Дани Бойл бе присъдена наградата за изключителен принос към британското кино. Като благодари за признанието, Бойл заяви, че "утре сутрин" започва работа над следващия си филм.
Австралийският актьор Ръсел Кроу присъстваше на церемонията, за да получи наградата си за актьор на нашето време.
Виго Мортенсен, известен като Арагорн в трилогията "Властелинът на пръстените", бе обявен за икона на "Емпайър" заради приноса си към световното кино.
Наградата за най-добър британски филм спечели "Рокенрола" на Гай Ричи. Режисьорът бе на церемонията и получи наградата си, но отказа да говори пред пресата.
Нито една от звездите на "Черния рицар" не присъства на церемонията, за получи наградата си, но Нолан и Бейл изпратиха видеопослания. БТА
Култовият сериал "Изгубени" води тазгодишните номинации за телевизионни филми в 11 категории.
Следва го "Герои" с номинации в 6 категории. "Бойна звезда галактика" и "Терминатор: Хрониките на Сара Конър" получиха по 4 номинации.
Годишните награди "Сатурн" са учредени през 1972 г. Носителите им ще бъдат обявени на 25 юни. БТА ... още »
Наградените с „Оскар” 2009 23.02.2009, 09:30 | синефиш.бг
Вчера - 22 февруари в Кодак Тиътър в Лос Анжелис бяха раздадени наградите на Американската академия за филмово изкуство. Съвсем очаквано и напълно заслужено „Беднякът милионер” спечели 8 златни статуетки. Изненади почти нямаше с изключение на категорията оригинален сценарий. Наградата бе присъдена на „Милк”, чийто текст е написан въз основа на автобиографични материали на Харви Милк и би могло да се поспори дали е точно оригинален. Но затова пък „Оскарът” , който отиде при Шон Пен, предизвика радост у тези, които така и не успяха на оценят най - големия му претендент Мики Рурк, номиниран за ролята си „Кечистът”.
Освен безспорния факт, че Крисчън Бейл отново ще надене костюма на Човека-прилеп под режисурата на Кристофър Нолан, останалата информация касаещата сюжета и злодеите в третата част от сагата се държи в пълна тайна. Междувременно „Черният рицар” продължава триумфалното си шествие по световните екрани.
След като се оказа най-рентабилният филм за 2008 г. (и един от финансово най-успешните в цялата история на киното) с почти 1 милиард долара световни приходи, Батман-опусът получи „Златен глобус” за извънземното изпълнение на покойния Хийт Леджър и 8 номинации за „Оскар”. Казаното дотук означава също и, че „Черният рицар” е вдигнал неимоверно високо летвата пред следващия епизод...