Грешките, които останаха във филмите 20.04.2018, 08:27 | синефиш.бг
Колкото и многократно да е обсъждана тази тема, тя все още е интересна на всички нас, които сме избрали киното да бъде нашата голяма страст. За грешките на снимачната площадка не бива изцяло да обвиняваме режисьорите, въпреки че те командват парада какво, кога и къде да се случи. И в крайна сметка, дори да объркат нещо, винаги има втори дубъл, за да се поправят грешките. Понякога обаче нещата тръгват да вървят извън сценария и то не по неприемлив начин, а напротив, някои непредвидени гафове и импровизации така добре пасват на настроението и ритъма на филма, че те остават във финалните версии на филмите. Дори когато това е свързано с реално физическо нараняване на актьора или унищожаването на безценни интергалактически съоръжения и скъпи вещи…
Задругата на пръстена –Пази главата, Гандалф!
Със сигурност може да се каже, че сър Иън Маккелън е истински професионалист. Актьорът съвсем непоколебимо успява да остане в образ, след като в първата част на поредицата „Властелинът на пръстените“ той очевидно за зрителите съумява да удари главата си в тавана на Билбо.
Двете кули – Хванете флага!
Знамето, излитащо без предупреждение от портите в Едорас е случайно, то се превръща в тревожен символ на лошите неща, които ще се случат в Рохан. Това е щастливо произшествие на снимачната площадка - причинено от същите силни ветрове, които издухали очилата на режисьора Питър Джаксън направо от лицето му.
Титаник – Лео си гълта езика!?
Леонардо ди Каприо се оказва с преплетен език и си обърква репликите, когато кани голата Кейт Уинслет да позира пред него, за да ѝ направи портрет. „Добре, легни ей там на леглото, хммм тоест на дивана, де!“. Това леко объркване толкова се харесало на Джеймс Камерън, че той решил да го остави във филма. „Реших, че така зрителите още по-добре ще разберат какво минава през главата на Лео и героя му!“ – споделя той.
Омразната осморка – Сбогом на безценната китара
По време на снимките на филма Куентин Тарантино взема на заем една много ценна китара от 19 век, поверявайки я в ръцете на неукротимата героиня Дейзи, изиграна от Дженифър Джейсън Лий. Според сценария китарата е размазана от героя на Кърт Ръсел в изблик на гняв. За тази цел му била поверена реплика за този дубъл. Само че в последния момент станало объркване, за което той не бил уведомен и така унищожил пред камерата инструмент за 40 000 долара. Ужасът по лицето на Дженифър е напълно автентичен.
Обичайните заподозрени – Кой се изпусна?
Сцената в класиката на Брайън Сингър, в която героите са наредени в стаята за разпознаване, е трябвало да се случи много професионално, но няколкото актьора в нея непрекъснато се кикотели, превръщайки я в кошмар за заснемане. Причината- някой непрекъснато изпускал газове. В ДВД-то към филма Бенисио дел Торо споделя, че той нямал и все още няма представа кой е виновникът. Но колегата му Кевин Полак заявява, че именно той е „злосторникът“. Режисьорът не бил развеселен от смешката, но оставил този момент във филма.
Рейнман – Газовете винаги са смешни
Когато чуете историята, ще разберете защо всъщност много настоятелно и съвсем убедително Том Круз изиграва желанието си да излезе от онази телефонна будка. Дъстин Хофман наистина си „изпуснал душата“. Години след това, Хофман шеговито заявява, че именно тази сцена е „най-върховният актьорски момент в неговата кариера“.
Ани Хол – Кокаинова алергия
Съдбата не е била благосклонна към Уди Алън и с тази случка от снимачната площадка циментира статуса му на тотален задръстеняк. В една от сцените н филма има замесен кокаин, който струва 2000 долара за няколко грама и героите се редуват да го пробват. Но Уди съвсем нескопосано и без умисъл киха и го разпръсква наоколо. „Това беше напълно неплануван инцидент“ – споделя режисьора, но тестовата аудитория на филма толкова го харесва, че той остава в крайния вариант. А освен това доста олекотява сцената и прекрасно се връзва с непохватния образ на героя и човека Уди Алън.
Питър Джаксън за малко да се размине с адаптацията на сагата. През 60-те години на ХХ век, "Бийтълс" са искали да направят екранизация на Толкиновите книги. Самите те е трябвало да влязат в главните роли, а Стенли Кубрик да бъде режисьор. Той обаче отказва проекта, тъй като се заема с "2001: Космическа Одисея" (2001: A Space Odyssey).
2.
Докато се опитват да предложат адаптацията на сценария, Питър Джаксън и Фран Уолш, дават написани истории само за 2 филма. Те не вярват, че някое студио изобщо би се захванало с проекта, камо ли с трилогия. Първоначално интерес показват от Мирамакс, но в последствие се отказват. Ню Лайн синема от своя страна, веднага харесват сценария и предлагат да бъде превърнат в трилогия.
3.
Кристофър Лий е единственият член на екипа, който някога лично се е срещал с Толкин. Всъщност Лий споделя, че лично писателят му е дал благословията си, ако някой ден изобщо се филмират неговите книги, той да се превъплъти в ролята на Гандалф. Актьорът се явява на кастинга, но вместо това е одобрен за Саруман. Кастинг директорите смятат, че е твърде стар, за да изиграе добрия магьосник. Той приема, като смята, че Йън МакКелън е най-подходящият избор за Гандалф.
4.
Съгласно удължените ДВД версии и документите, Виго Мортенсен не е имал интерес да бъде Арагорн, но приема, след като неговият син, който е голям почитател на Толкин, му се моли да направи това. След като научава повече за героя си, Мортенсен смята, че Андурил - мечът на персонажа е най-ключов елемент за образа и го носи непрекъснато със себе си. Дори, когато не е на снимачната площадка.
5.
За баталните сцени, Мортенсен и колегите му са тренирани от Боб Андерсън, един от най-легендарните бойци с мечове и хореографи на бойни сцени в историята на киното. Бивш олимпийски шампион по фехтовка, той е работил с актьори от ранга на Кари Елвс, Шон Конъри и Ерол Флин. Прочува се най-вече с работата си по сагата "Междузвездни войни", където носи костюма на Дарт Вейдър, по време на битките с лазерните мечове.
6.
Джуджето Гимли, заради своя произход е най-ниският воин в Задругата. Но актьорът, Джон Рис-Дейвис е над 1.90 висок. За някои от снимките е използван дубльор, за да не изглежда джуджето по-голямо от Арагорн и Леголас, както е в истинския живот. Актьорът, също така е прекарвал повече от 3 часа в гримьорната. За съжаление от дългото носене на тежкия грим, Дейвис получава алергия. Въпреки това, Рис-Дейвис сам върти брадвата на Гимли във всяка една бойна сцена, но избягва други снимки, за да даде възможност на кожата си да се възстанови.
7.
Всяка роля е изисквала продължително време за гримиране, но най-тежко е било положението с хобитите. Илайджа Уд и неговите приятели са ставали в 5 сутринта, за да се сдобият с готините хобитски крака. Не им е било позволено да сядат, докато ги носят, за да не ги напукат или да не причинят някаква вреда на сложния грим.
8.
Ако се вгледате внимателно, може да забележите, че очите на Леголас си сменят цвета в различните сцени. Питър Джаксън обяснява, че това се е наложило, защото непрекъснатото им носене е щяло да увреди очите на Орландо Блум, затова в някои дни изобщо не са ги слагали. След това дигитално са обработили някои от близките планове.
9.
По време на партито за рождения ден на Билбо, можете да видите децата на Питър Джаксън, Били и Кейт, които са сред малчуганите, слушащи разказите на Билбо. Били е бил единственият актьор, който не е с перука или накъдрен за снимките, тъй като по думите на баща си, косата му е естествено къдрава и е идеален за хобит.
10.
Също така можете да видите Питър Джаксън в кратки откъси и в "Властелина на пръстените" и в "Хобит". В "Задругата", в частност, се вгледайте в сцената, когато нашите приятели пристигат в Брий. Джаксън дъвче морков пред странноприемницата.
11.
Шон Бийн, който играе Боромир, казва че мрази височини и има фобия от летене. Джаксън отбелязва, че актьорът отказвал твърдо да се качи на хеликоптера, за да стигне до терен, а вместо това се катерел и пълзял, в пълния костюм, с бойното снаряжение, през скали и урви, за да се добере до локацията.
12.
По иронично стечение на обстоятелствата, сцената когато Задругата се бори със снежна буря в прохода Карадрас, е заснета под екстремално горещите температури, създадени от мощните прожектори. Снегът, всъщност е ориз, разбъркан с други съставки, който изключително много е дразнел очите на актьорите. От друга страна, много от сцените са заснети по време на реална зима, дори и в Средната земя, съгласно книгата, да е било пролет.
13.
Докато филмира сцената, когато Сам се опитва да спре Фродо, който иска да отиде сам в Мордор, Шон Остин настъпва счупено стъкло във водата. Джаксън казва, по този повод, че раната е кървяла толкова много, че се е наложило да извикат хеликоптер, който да закара Остин в болница.
14.
Сцената от Графството е заснета близо до малко фермерско градче - Матамата, в северна Нова Зеландия. Част от този терен е превърнат в своеобразен музей, който редовно се посещава от стотици хиляди фенове на сагата. Той е използван и за снимките на "Хобит". Към днешна дата, можете да посетите декора, дори да седнете в хобитската кръчма да си пийнете една бира.
15.
Питър Джаксън е искал отдавна да пренесе на големия екран "Властелина на пръстените", но дълги години това не е било възможно в чисто технологически аспект. Модерните компютърни технологии, позволяват това да се случи едва в новото хилядолетие.
Към тях се присъединиха Доминик Монахан (Мери) и Били Бойд (Пипин). "Задругата на пръстена" излезе на 19 декември 2001 год. По време на снимачния процес, актьорите прекарали заедно близо година, което ги сближило и създало добро приятелство между тях. За доказателство на дружбата си, те дори си направиха татуировки - елфически девятки.
Доминик Монахан публикува снимка от събитието в социалните мрежи. На селфито с Виго Мортенсен пише "Моят водач, моят крал" - думите, които произнася Боромир, чиято роля изпълнява Шон Бийн.
Че "Батман: Началото" бе един доста успешен филм, едва ли някой се съмнява, но какво да кажем за успеха на "Черният рицар"?! Последният се нареди неумолимо сред класиките във фентъзи блокбъстър жанра, не само що се отнася до финансовите рекорди, но и до отличията.
Блестящото изпълнение на Джокера от страна на Хийт Леджър (на моменти не просто съизмеримо, но дори и надминаващо това на Джак Никълсън), му донесе посмъртен "Оскар", направи от иначе талантливия режисьор Кристофър Нолан личност, с която всеки в Холивуд се съобразява и затвърди Крисчън Бейл като най-успешния Батман в цялата поредица.
И въпреки, че лентата не бе номинирана от Академията за най-добър филм (това действително щеше да е малко в повече), то The Dark Knight доказа, че superhero жанрът трябва да бъде възприеман на сериозно от всички...
Серджо Леоне, Енио Мориконе, Клинт Истууд - тези три имена в комплект направо можем да ги приемем за родоначалници на т.н. "спагети уестърн" жанр, който в днешни дни (за съжаление) е като хубавото вино - среща се все по-рядко.
За незапознатите, шеговитото определение идва от факта, че каубойските истории за Дивия запад обикновено бяха продуцирани и реализирани от италианци - Леоне, Барбони, Корбучи и др.
Връщайки се към триото по-горе обаче, едва ли можем да отчетем по-стойностно заглавие сред този род филми от "За няколко долара в повече", спечелило си през годините досега статуса на буквално "култово".
Имайки предвид, че първата част от Dollars трилогията - "За шепа долари" мина почти незабелязано пред погледа на киноманите, успехът на сикуела буквално възроди поредицата и също така създаде най-иконичния облик на Клинт Истууд - на мълчаливия каубой с леко презрителен поглед, който разстрелва противниците само с поглед.
И така, чак докато Клинт мина в третата възраст и разбра, че истинското му призвание е всъщност да режисира...наистина страхотни филми.
Винаги когато говорим за Тарантино, знаем, че става дума за нещо твърде нестандартно и новаторско. Но докато "Kill Bill: Vol 1" (2003) просто изобилстваше от брутални сцени, изпълнени с кървави битки и разпиляни вътрешности, то продължението ознаменува дългоочакваното завръщане на Тарантино като крал на гениалния диалог (няма друго име, което да умее да си играе така майсторски с метафорите).
Решение, позволило на Ума Търман месеци след раждането на дъщеря си да разкрие блестящия си актьорски талант, простиращ се далеч над това просто да размахва меча. Разбира се, поредицата е най-стойностна, когато изгледате и двете части една след друга, защото едва тогава можете да оцените истински неповторимия талант и гениалност, вплетени в нея.
Факт е обаче, че близо десет години след зашеметяващия си дебют с "Криминале", Тарантино отчаяно се нуждаеше от нещо определено впечатляващо и верен на стила си, заложи на максимата "боклук" или "шедьовър". Крайният резултат е ясен на всички...
Казаното за "Убий Бил" важи в пълна степен и за буквално революционната епична фентъзи трилогия "Властелинът на пръстените" - нито една част не е толкова силна сама по себе си, колкото всичките взети заедно. В този смисъл, "Двете кули" безспорно е по-силна като визуален спектакъл и емоционален заряд от първата, но пък това важи в пълна степен и за финалната - "Завръщането на краля".
За разлика от тях обаче, тук имаме и няколко лирични отклонения от сюжетната линия - като например любовните трепети между Арвен и Арагорн или буквално култовата шизофренична сцена на Ам Гъл.
Като цяло обаче не искаме да разделяме сагата на отделни епизоди, защото това ще я лиши от абсолютно заслуженото признание да е сред най-великите кино предложения, пръквали се някога на големия екран - 11 "Оскара" и близо 3 милиарда долара приходи в цял свят (като само последната печели над милиард и се превръща в едва втория филм, минавал тази граница след "Титаник")...
Ако има някой, който със сигурност никога няма да забрави този филм, то това е Мел Гибсън. Именно "Лудият Макс 2", появил се на екран през далечната 1981 година, изстреля Мел на световния небосклон и му разчисти пътя към голямата слава.
Реализиран в САЩ (за разлика от оригинала), пост апокалиптичният екшън "The Road Warrior" бе възприет с изненадващо одобрение от страна на киноманите, разкри вълнуващия младежки чар на Гибсън и му осигури присъствието в хитовата поредица "Смъртоносно оръжие".
А колкото и да е странно, за мнозина сикуелът продължава да бъде сред най-вълнуващите филми в жанра и до днес - впечатляващо постижение на фона на това, че същите тези хора смятат оригинала за пълна боза...
По някакво странно стечение на обстоятелствата, продължението на епичната superhero сага успя да хване едновременно Сам Рейми и Тоби Магуайър в най-добрата им форма.
Режисьорът успя да създаде не само типичната за претенциозен блокбъстър ефектна визия, но и достатъчно вдъхновяваща емоционална история, засягаща типично-човешката страна на Питър Паркър с всичките му положителни и отрицателни качества.
Магуайър пък очевидно вече бе преодолял кризата, породена от несъгласието на Sony именно той да се превъплъти в ролята на човека паяк и се справи повече от безукорно с изпълнението й. Резултатът бе красноречив - признание за филма не само от страна на публиката (783 млн. ), но дори и на критиците.
Що се отнася до "Оскара" за визуални ефекти, него тактично го пропускаме - смятаме, че би бил достатъчно справедлив за която и да е част от поредицата..
Появилият се през далечната 1984 година "Терминатор" бе възприет като впечатляващ за времето, в което се появи, загатвайки за потенциала на едно име, за което светът тепърва щеше да говори - Джеймс Камерън.
Седем години по-късно, на екран се появи и продължението "Страшният съд", което изцяло оправда факта, че бе най-скъпият филм, реализиран до момента.
За щастие на Камерън, нулите от общо 102-милиона доларовия бюджет си личаха отвсякъде - в колосалната за 90-те визия (изпълнена със спец ефекти, сравними единствено с появата на 3D киното днес), свръхадреналиновия заряд и история, в която буквално нямаше слабо място.
С оглед на всичко това, 4-те "Оскара" изглеждаха направо като подигравка с филма, печалбата от 520 млн. като пари за почерпка, а оригиналът - като сравнително успешна дипломна работа в НАТФИЗ...
Без да отричаме безспорните достойнства на първата част, продължението на култовата фентъзи сага бе далеч по-впечатляващо от оригинала.
Според мнозина, това се дължи най-вече на факта, че докато там вниманието бе акцентирано предимно върху отделните индивидуалности, то сега се наблягаше върху безспорната им оригиналност и начинът, по който мутантите бяха възприемани от отделния свят.
Освен с ролята си на аутсайдери, борещи се срещу отричащата ги заобиколна действителност, те спечелиха публиката и с безспорния си магнетизъм (нима въобще някой може да смята, че Холи Бери и Хю Джакмън не са секси?!).
Колкото до начина, по който бе реализиран филмът, то почеркът на Брайън Сингър трудно може да бъде сбъркан - в оригинала нямаше дори и наполовина толкова колосални екшън сцени, логично оценени и доста високо от феновете...
Това заглавие дори и днес води сред себе си една от най-разпознаваемите реплики в света на киното, сравнима единствено с "Бонд, Джеймс Бонд" - "No, I am your father".
Всъщност около въпросната реплика са изградени и поне два епизода от култовата фантастична сага (да не казваме и целият й сюжет, но това е въпрос на мнение).
Новаторският похват само доказва как един добре замислен нов персонаж може да превърне обикновения сикуел в далеч по-печеливш филм от оригинала, а въпреки че са тотално клише, отношенията "баща - син" между Дарт Вейдър и Люк Скайуокър да приковат вниманието на масовия зрител за десетки години напред...
Eдва ли някой би могъл да отрече блестящото изпълнение на Марлон Брандо в първата част от легендарната за жанра сага "Кръстникът", но като цяло продължението разкрива далеч по детайлно мащабната криминалната империя на фамилия Корлеоне.
Освен, че представя историята на двете поколения, стоящи в основата й, лентата слага началото и на един от най-знаменитите актьорски тандеми в киното - Ал Пачино и Робърт де Ниро (макар и без съвместни сцени).
Сцената с "целувката на смъртта", с която Майкъл белязва собствения си брат остава сред най-внушителните в киното и до днес, а режисурата на Копола, за която той е отличен с "Оскар" (от общо шестте за филма) вдига летвата толкова високо, че единственият, който някога въобще се е приближавал до класата му, е гениалният Скорсезе.
Всъщност, ако можем да обобщим нещо за "Кръстникът II", то е едно единствено - урок за начинаещи как една велика история се превръща във велик филм, реализирана от съответните велики имена...