„Музикална кутия“ на 24-тия София Филм Фест 04.03.2020, 12:11 | синефиш.бг
За почитателите на френските шансони, на Едит Пиаф и Шарл Азнавур, пък и в годината, когато почитаме 50-годишнината на международната организация на Франкофонията, е специалното филмово предложение „Шарл за Азнавур“ (2019), съвместна продукция на режисьорите Марк ди Доменико и Шарл Азнавур. Голяма част от архивните документални кадри, използвани във филма, са дело на самия Азнавур. Известният френски музикант и артист ги прави с първата камера, която Едит Пиаф му подарява през 1948 година – тогава той все още не знае, че тази камера ще се превърне в негово увлечение за цял живот.
До 1982 година Шарл заснема часове материал, който поставя основите на неговия филмов дневник. Азнавур снима живота си и в същото време живее като на кино. Където и да отиде, камерата го следва. Тя регистрира всеки един детайл – миговете от живота, местата, през които преминава, приятелите, любимите, проблемите. Няколко месеца преди да напусне този свят, Азнавур започва да систематизира филмите си с помощта на Марк ди Доменико. Така се появява идеята за този документален филм – „Шарл за Азнавур“.
„Мариан и Ленърд: любовни думи“ (2019) на режисьора Ник Брумфийлд е задълбочено вглеждане във връзката между легендарния канадски музикант Ленърд Коен и норвежката му муза Мариан Илен. Филмът отвежда зрителите на пътешествие в миналото на Коен и документира детайлите във взаимоотношенията с любовта на живота му и негова муза - Мариан (една от най-известните песни на Коен е „So Long Marianne“, посветена именно на нея).
Историята се концентрира върху ранните дни на двойката и показва колко подкрепяща е била Мариан в началото на кариерата на Коен. Двамата живеят заедно на гръцкия остров Хидра през 60-те години на миналия век, във време, когато това място е убежище за художници, съчетали творческите си занимания с красива атмосфера. Коен се бори с депресията, след като романът му „Красиви губещи“ от 1966 година се проваля, а Мариан го насърчава да вплете думите си в музика. Историята на Ленард Коен с Мариан е знакова за неговата музика, както и за неговия живот.
След като се разделят, Мариан и Коен продължават да поддържат далечна връзка, дори по време на неговите многобройни връзки - двамата общуват до края на живота си. И двамата си отидоха от този свят в рамките на няколко месеца един след друг през 2016 година и Ленард Коен остави трогателно последнно писмо до Мариан, събрало дълбоката му любов и уважение към нея.
„Мариан и Ленард: любовни думи“ е честен и запленяващ портрет на известния музикант и неговата муза, които се фокусира най-вече върху човешките взаимоотношения, а музиката е великолепен фон на историята…
Председателят на международното жури на 24-тия София Филм Фест, режисьорът Питър Уебър ще представи лично документалния си музикален филм „Ина Де Ярд“. Историята е портрет на група пионери реге-музиканти, пресъздаващ социалните ценности на този стил в музиката и страстта към нея на едно по-старо поколение в опита му да я предаде на по-младите. Сюжетът напомня историята около създаването на „Буена Виста Сошъл Клъб“. Група ветерани музиканти от Global South се събират за концерт. Филмът представя формацията, която свири кавъри на класически хитове, смесени с кадри от оригиналите, които са отпреди 50 години. Повечето от песните във филма са посветени на любовта и личната драма. Музикантите и певците са интервюирани на фона на красивата ямайска природа. Изглежда, че никой от тях не е направил състояние, но и никой няма нищо против нещата да стоят точно по този начин. Представена е и певицата Джуди Моват, която говори за различната динамика на работа между отделните поколения изпълнители.
Част от очарованието на филма и неговите звезди е в това, че те просто искат да правят музика. И да ловят риба. И да се радват на слънцето, а когато са на по 70 години могат смело да кажат, че са си го заслужили. Това е портрет на един не толкова сложен живот, който изглежда доста идиличен под звуците на реге-музиката.
„Бащите на хардкора“ (2019) на режисьора Йън Макфарланд проследява историята на двама от най-уважаваните музиканти в света на ъндърграунд музиката – Роджър Мирит и Вини Стигма от американската група „Agnostic Front”, които са в началото на 40-та година от своята кариера, а мейнстриймът въобще не е чувал за тях. Това в никакъв случай не означава, че те не са добри музиканти или нямат своята публика, а само доказва, че хардкорът като под-жанр на пънка е останал в нелегалност от самото си създаване и верен на себе си се превръща в индивидуално движение.
Страстта на „бащите на хардкора“ Мирет и Стигма към музикалната сцена разкрива банда, която не е сформирана за няколко изяви или за да спечели пари, а група, която никога няма да спре да съществува. Филмът представя днешния живот на музикантите, като умело преплита в историята и архивни кадри от местната телевизия, както и видео и снимки на групата. Въпреки че днес хардкор-групи съществуват по целия свят, началото може да се проследи по улиците на Ню Йорк през 80-те години, изпълнени с насилие и гняв, с ядосани тийнейджъри, които искат да изразят своето недоволство.
Сред кинопредложенията за меломани е и документалният филм за прочутия хелзинкски концерт на „най-лошата рокгрупа в света“ - легендарните „Ленинградски каубои“, и не по-малко известния 150-членен руски ансамбъл на Червената армия „Александров“, които изпълняват заедно класически американски рок парчета, представени на английски, между които и „Sweet Home Alabama”, както и доста традиционни руски песни.
Любопитният поглед на Аки Каурисмаки към концерта от 1993 година е представен във филма му „Тотал балалайка шоу“, причудлив хибрид между mockumentary и road movie. В творбата на Каурисмаки границата между реалното и фикцията е доста размита, но това го прави още по-забавен за зрителите.
Филмът „Аврора“ (2019) на Стиан Сервос и Бенджамин Лангеланд е поглед към странния свят на норвежката старлетка Аврора Акснес и трудностите около създаването на втория й албум и световното й турне. Филмът е интимен и жизнен портрет на една макар и млада поп-звезда, която се стреми да осмисли своето място в света.
Дори и да не вярвате, музикалната индустрия продължава да бъде брутално място за оцеляване на изпълнителите. Докато платформи като YouTube и Instagram предоставят прекалено лесна сцена да станеш известен, да си звезда на музикалната сцена все още коства доста усилия и безпощадни договори с мениджъри и музикални компании, които гарантират най-вече адски труд и почти никакви пари за цената на славата.
