Шофьорството, воланът и филмите за странствания, известни като жанра “роуд-муви” (road movie) крият неограничени възможности за драматургични решения, тъй като позволяват поддържането на специфична динамика и променлива скорост на киноразказа като осигуряват присъствието на точно толкова второстепенни персонажи, колкото са нужни за един добре изграден сценарий. Читателите няма да се ровят дълго в паметта си, за да посочат десетина заглавия излезли на екрана за последните две-три години, в които главните персонажи се изграждат релефно и многостранно в истории предимно развиващи се по шосетата, някъде по света.
“Ченге под наем” среща зрителите с полицая Вик (изключително мускулестият и волеви Дейв Баутиста), който в резултат на безобидна лазерна корекция на зрението има нужда от кратък 24-часов възстановителен период. Точно в този момент, той получава сведения за предсрочното пристигане на голяма доставка наркотици, лично наблюдавана и ръководена от топ-гангстера Тейджо (Ико Юваис). Вик има стари сметки за уреждане с Тейджо, и въпреки че не работи по досието му, решава да залови опасния бандит и психопат без чужда помощ. След като сам се убеждава, че замъгленото му зрение не му позволява да шофира, той се обръща към апликацията почернила живота на много таксиджии. Така съдбата го вкарва в колата на Стюарт (великолепен Кумаил Нанджани) - шофьор от мрежата на американския стартъп за споделено пътуване UBER X. Комплексиран от пакистанския си произход и въз тъмния цвят на кожата си, той тръпне жадно да получи петзведната оценка от клиентите си и е олицетворение на идеалния водач на МПС, учтив и любезен с всеки, който се качи в колата му. А това е в пълен контраст с изнервения полицай, за когото закони и устави са непознати текстове. Стюарт се оказва въвлечен в интензивно екшън разследване въпреки миролюбивия си нрав.
“Ченге под наем” предлага великолепно хореографирани ръкопашни схватки. Едва ли може да се очаква друго от филм, в който професионалният борец Баутиста преследва професионалния експерт по бойни изкуства Юваис. Но това, което създава индивидуалността на този филм и поражда експлозивно веселие в киносалона е присъствието на безбройните гегове в стила на златните години на бурлеска познати от епохата на нямото кино, пренесени в нашето съвремие. Подобно на слон в стъкларски магазин, недовиждащият Вик е жертва на самонадеяността си и е естествен източник на поредица верижни реакции и гибелни каскади, подхлъзвания, падания, циркаджилъци и недоразумения, които навяват спомени за Бъстър Кийтън, Харълд Лойд, Чарли Чаплин и Роско Арбъкъл. Неговият екранен партньор допълва карикатурния дух на ситуациите с непохватното си поведение и неуместните си коментари.
Режисьорът Майкъл Доуз, подписал авторството на няколко безобидни комедии, е направил безупречен избор с актьорската селекция. Той експлоатира успешно неохотната химия, започнала със заяждане, между мъжагата с неадекватно поведение Вик и уплашения до смърт страхливец Стю, за да я превърне постепенно в животоспасяващо партньорство.
Със своята водевилна динамика, на картата на киножанровете “Ченге под наем” се намира между полицейски екшън, роуд муви и бурлескова комедия. В духа на класиците от 80-те години (“48 часа” и франчайза “Смъртоносно оръжие”), той представя антагонистични партньори, които преодоляват диаметрално противоположната си характеристика, за да се превърнат в съучастници, в отбор, който не търпи поражение… и да оцелеят, оставяйки след себе си трупове и разрушения и много весело настроение.
Режисьорът Майкъл Доуз, подписал авторството на няколко безобидни комедии, е направил безупречен избор с актьорската селекция. Той експлоатира успешно неохотната химия, започнала със заяждане, между мъжагата с неадекватно поведение Вик и уплашения до смърт страхливец Стю, за да я превърне постепенно в животоспасяващо партньорство. 
