Интервю с Ник Дамичи "Хап и Ленърд" 16.12.2016, 12:38 | синефиш.бг
Дамичи се изявява в две творчески поприща – на актьор и сценарист. В първия си игрален филм „Fast Horses“, в който той е актьор и сценарист, Дамичи си партнира с прочутия актьор Виктор Арго.
Звездната му роля е ролята на един от главните герои в игралния филм на Джейн Кемпиън „Нож в раната“/“In the Cut“, където си партнира с Марк Ръфало и Мег Райън. Той играе и поддържащи роли в игралните филми „Световният търговски център“/“World Trade Center“ и „Спешна пратка“/“Premium Rush“. Освен това, Дамичи се снима заедно с Харви Кайтел в игралния филм „Моята най-секси година“/“My Sexiest Year“.
Последната му изява като актьор е участието му заедно с Морган Спектър („Преданост/“Allegiance“) в игралния филм „Man With a Van“.
В телевизията Ник Дамичи е известен с периодичните си изяви в “От местопрестъплението: Ню Йорк“/“CSI:NY” и “Братята Донали“/“The Black Donnelleys”. Освен това, той е участвал и като гост-звезда в “Паднал от Марс“/“Life on Mars” и “Закон и ред“/“Law & Order”.
Ник играе и главната роля в игралния филм „Последни стадии“/“Late Phases“, режисиран от Адриан Гарсия Болиано.
Ник Дамичи и Джим Микъл са работили заедно върху четири игрални филма, като се започне с филмите на ужасите „Mulberry Street“ и „Земя на коловете“/“Stake Land“, и в двата от които Дамичи е съсценарист и изпълнител, и двата от които са поставени на театрална сцена.
Премиерата на „Mulberry Street“ се състоя на Филмовия фестивал в Стокхолм. Премиерата му в САЩ се състоя в Юга на Югозападния фестивал в Остин, Тексас, а след това – на Филмовия фестивал „Трибека“ в Ню Йорк. „Земя на коловете“/“Stake Land“ спечели наградата „Изборът на хората“ на Филмовия фестивал в Торонто в категорията Midnight Madness.
Третият и четвъртият игрален филм на Дамичи в качеството му на съсценарист под режисурата на Микъл са „Такива, каквито сме“/“We Are What We Are“, който получи възторжена оценка на премиерата си на Филмовия фестивал в Сънданс през 2013 година и беше откупен от eOne. А съвместният им филм „Студено през юли“/“Cold in July“ се превърна в хит на Филмовите фестивали в Сънданс и Кан.
„Студено през юли“/“Cold in July“, който е адаптация на романа на Джо Р. Лансдейл, сложи началото на чудесно приятелство между Лансдейл, Дамичи и Микъл, което доведе до съвместната им работа в “Хап и Ленърд”.
Кое Ви привлече в “Хап и Ленърд”?
Джо Лансдейл е майстор на смесения жанр, който Джим и аз сме се стремили да постигнем в нашите филми. Това е, което ни привлече. Всъщност, “Хап и Ленърд” е филм за приятелството, като всяка от книгите е с различен жанр, в което се състоеше предизвикателството. Първата книга – „Savage Season“ наподобява приключенски филм за заровено съкровище и други подобни неща. Следващите книги са в стил мистерия, следва уестърн, но двамата герои остават едни и същи.
Кое беше най-голямото предизвикателство в пресъздаването на книгата на екрана?
Лично за мен това беше начинът, по който са написани книгите – тоест, през погледа на Хап. Това е неговата гледна точки, а винаги е трудно да направиш екранна адаптация на история, разказана от главния герой. Това беше най-трудното нещо – да вземеш историята, такава, каквато я вижда един от героите, и да я отвориш за останалите герои. Но, след като започнахме, всички парченца от пъзела започнаха да намират местата си.
Посочете едно нещо, което се промени в творческия Ви процес, след като се заехте с тази дейност?
Започнах с писане на сценарии за филми и най-често целта ми беше да напиша 90 страници. Обикновено започвах с бял лист и продължавах да пиша всеки път, в който сядах на работното си място. След това прочитах написаното, редактирах го и продължавах така до края. Това беше опит, който провокираше размисъл. Тази работа имаше в много по-голяма степен колективен характер, отколкото всичко, което съм правил досега.
Ако трябва да поставите някого в света на “Хап и Ленърд”, кой е основният съвет, който бихте му дали, за да оцелее?
Бъди готов да офейкаш, защото ще стане напечено. Хап и Ленърд са един вид съвременни робинхудовци, защото искат да правят добро. За тях честта е над всичко. Приятелството и верността са всичко, но това винаги им носи неприятности.
Можете ли да охарактеризирате сериала с три думи?
Напрегнат, драматичен и забавен.
Кое Ви кара да се гордеете най-много във връзка с този филм?
Фактът, че представяме творбата на Джо Лансдейл по нов начин и я показваме на толкова много хора. Той е страхотен и ужасно продуктивен автор. Книгите му са забавни, те са ми донесли дълги часове на забавление и удоволствие. Очаквам следващите.
Интервю с Джим Микъл, режисьор на "Хап и Ленърд" 16.12.2016, 12:24 | Press Release Джим Микъл получава първото си признание през 2006 година за дебютния си филм „Mulberry Street“, а през 2010 година бележи забележителен успех със „Земята на коловете“/“Stake Land“, отличен с наградата Midnight Madness на Международния филмов фестивал в Торонто, пресъздаден на театрална сцена от IFC Films през 2011 година.
Филмът на Микъл „Такива, каквито сме“/“We Are What We Are“ – римейк на култовия мексикански филм с участието на Амбър Чайлдърс, Джулия Гарнър, Бил Сейдж, Майкъл Паркс и Уайът Ръсел, дебютира в Midnight Section на Филмовия фестивал в Сънданс през 2013 година, където е откупен за САЩ от eOne. Премиерата на филма в Европа се състои в престижната Directors’ Fortnight section на Филмовия фестивал в Кан през 2013 година, където филмът е посрещнат с петминутни нестихващи овации. По-късно същата година филмът е поставен на театралната сцена в САЩ.
Само година след това Микъл се изявява отново като един от най-интересните режисьори в жанра от своето поколение със състоялата се през месец юли премиера на филма „Студено през юли“/“Cold in July“, приет радушно от критиката в Драматичното състезание на Филмовия фестивал в Сънданс през 2014 година. Заснет с участието на Майкъл С. Хол в компанията на Сам Шепърд, Дон Джонсън, Винеса Шоу и Уайът Ръсел, филмът е откупен от IFC Films за седемцифрена сума. Подобно на предишния му проект, премиерата на филма в Европа се състои в Directors’ Fortnight section на Филмовия фестивал в Кан през 2014 година, с което Микъл стана първият режисьор с филми на фестивалите в Сънданс и Кан в две последователни години. Филмът е поставен на театралната сцена в края на 2014 година.
Проектът, върху който Микъл работи в момента - „Esperanza“, е игрален филм, продуциран от Legendary Pictures, който отразява действителния случай с опустошителния пожар от 2006 година в Калифорния в резултат от палеж, причинил смъртта на петима пожарникари. Микъл е завършил Факултета по изкуства на Университета на Ню Йорк (NYU’s Tisch School of the Arts).
За какво се разказва в “Хап и Ленърд”?
Филмът “Хап и Ленърд” разказва историята на двама мъже от края на 80-те години, които се забъркват в редица криминални истории от „черния“ жанр. При срещата ни с тях те работят в розовите полета на Източен Тексас. Те са коренно противоположни личности. Единият е бял, бивше хипи, а другият е чернокож гей, ветеран от войната във Виетнам. Ще бъде показана и част от личния им живот. Двамата са изправени пред необходимостта да решават много тежки проблеми в живота си.
На какво се дължи приятелството им?
Това е сложен въпрос, който се разглежда през целия сезон, но и двамата са в известен смисъл сираци, и двамата трябва да се борят в живота. И двамата се стремят към най-обикновените неща в живота, но никой от тях не ги получава. Те се реализират по някакъв начин, давайки си взаимно чувството на сигурност. Всеки от тях вижда в другия собствените си недостатъци или липси, което според мен е характерно за всички дълбоки връзки. Ленърд има проблем с гневливостта, и според мен, той цени спокойствието на Хап, снизходителното му отношение към хората и живота, и обратно. Но, те разчитат един на друг. Всеки от тях може да се облегне на другия, за разлика от повечето хора в тяхното обкръжение.
Какви пречки ще срещнат Хап и Ленърд?
Преди всичко те трябва да намерят парите, които са на дъното на една река. В самото начало на сезона те не успяват дори да открият реката, което е показателно за авантюрата, в която са се впуснали. В известен смисъл Хап се завръща в дома си, в града, в който е израснал. При това пътуване той среща някои духове от миналото си, но освен това, той се опитва да се пребори с лошия си навик непрекъснато да се влюбва в неподходящи жени и да се разочарова от тях. По време на пътуването си двамата ще се гмуркат, ще се отбраняват от алигатори, пътищата им ще се пресекат с доста странни хора. Естествено, ще има и стрелба.
Какви са работните ви взаимоотношения с Ник Дамичи?
Преди всичко, Ник Дамичи е мой голям приятел. Срещнах го преди около 15 години по време на работата ми върху студентски филм, в който той се снимаше. Свърза ни особения ни вкус към филмите, след което започнахме да работим заедно. Той пишеше сценарии по мои бележки. Постепенно станахме съавтори на сценарии. Той е съсценарист и съадаптер и на този филм.
Какъв е приносът на актьорския състав за създаването на този толкова впечатляващ филм?
Всички са страхотни личности, в най-добрия възможен смисъл. Това е филм, изобилстващ от ярки, колоритни и необикновени образи, всички от които се въртят в орбитата на Хап в изпълнението на Джеймс Пюрфой. В известен смисъл, той е положителният герой в обкръжението на тези крайни личности, включително Ленърд. Всички те са чаровни като ада и забавни. Това е нещо, което изненада дори самия мен – колко забавни са всички. Мисля, че всички актьори се справиха отлично със задачата си да пресъздадат този вид хумор, като в същото време запазят достоверността, наситеността и непредсказуемостта на образите си. Те внесоха голяма енергия във филма. Сюжетът е едно, диалогът – друго, но в крайна сметка това, което ви привлича, са образите на героите.
Според Вас, кое е уникалното в този филм от гледна точка на зрителите?
Уникалното във филма е, че ние вкарахме много неочаквани обрати в сюжета, което според мен обикновено не е присъщо на традиционните телевизионни сериали. Нашият разказ се развива с много по-бързо темпо. Ние стесняваме силно зрителния ъгъл, което е добре според мен. Много често телевизията е принудена да вкарва голям брой образи, за да се издържа. Ние заявихме от самото начало, че не се стремим към такъв тип повествование. Целта ни не беше да създадем драма с голям брой сюжетни линии. Това е повествование от евтин тип. В началото на сериала има инцидент със завръзка, който обуславя събитията, развиващи се впоследствие. Мисля че това ни даде възможност да поемем сюжетни насоки и да създадем образи, които са малко по-различни от масовата телевизия.
Какъв екшън да очакват зрителите?
Има преследване с коли. Има гмуркане. Има алигатори. Има лов в гъстите джунгли на Източен Тексас. Има хора в пожар. Има стрелба. Има преследване с коли. Има смесица от почти всичко.
Ако трябва да поставите някого в света на “Хап и Ленърд”, кой е основният съвет, който бихте му дали, за да оцелее?
Шестте епизода на сериала разказват историята на най-добрите приятели Хап Колинс (Джеймс Пюърфой) и Ленард Пайн (Майкъл Кенет Уилямс), чието приятелство е поставено на изпитание, когато в живота им се появява бившата съпруга на Хап – Труди, с идея как да забогатеят бързо.
За Хендрикс Труди е „класическа фатална жена, но няма да познаете, че е такава от раз. Тя е свободен дух, хипи, южнячка. Гледа с оптимизъм на света, но около себе си предизвиква неприятности за всички. В този смисъл е различна от Джоан. А двете си приличат по това, че успяват да ръководят останалите, защото са уверени и имат влияние върху останалите.”
Въпросният проект е телевизионен сериал в шест епизода по книгите на Джо Лансдейл, който разказва за приятелите и специалисти по бойни изкуства Хап Колинс (Пюърфой) и Ленърд Пайн (Уилямс). Те се опитват да не нарушават закона, доколкото това е възможно и въпреки че са го закъсали през 80-те години в щата Тексас.
Хендрикс ще изиграе бившата съпруга на Хап – Труди, която се появява в живота му след двегодишно отсъствие с предложение, което той не може да откаже.
