Катрин Хардуик: Избрах си трудна тема, защото обичам предизвикателствата

Катрин Хардуик, която познаваме от режисьорските й проекти „Тринайсет”, „Здрач”, „Господарите на Догтаун”, „Червената шапчица” и др. беше гост на 16-иа Международен филмов фестивал в Рио де Жанейро за да представи най-новия си филм – „Вече ми липсваш” (“Miss You Already”). Сладко-горчивата история за приятелството между две жени, едната от които се разболява от рак на гърдата, е разказана с много дързък и сякаш неподходящ за сериозната тема хумор.

Главните персонажи се играят от Дрю Баримор и Тони Колет, която прави забележителна роля като борещата за живота си Мили. При представянето на филма пред зрителите в най-старото все още функциониращо кино в града – „Одеон”, подходящо гарнирано за фестивала с червен килим пред входа си, продуцентът Кристофър Саймън набра Колет по телефона, която се извини, че не е могла да стигне до Рио заради други ангажименти, свързани с рекламната кампания на филма.


Директорът на Фестивала в Рио Илда Сантиаго, Катрин Хардуик и продуцентът Кристофър Саймън; Agencia Febre / Festival do Rio

Катрин Хардуик, обаче, остана в Града на Бога няколко дни, в които се срещна с фенове и журналисти, и изнесе майсторски клас пред млади кинотворци, вдигайки завесата пред това как е заснела някои от най-големите си хитове, без да се скъпи на детайли и трикове. Като режисьорка на най-касовия филм, режисиран от жена до 2008 г. – „Здрач”, тя със сигурност има на какво да научи младите си колеги. Катрин Харудик даде и специално интервю за cinefish.bg.

Какво ви привлече към тази пъстра история – ту драматична, ту смешна, ту политически некоректна и абсолютно атеистична?

Катрин Хардуик: Три приятелки на сценаристката Моруина Банкс са страдали от рак на гърдата. Тя е комик и ми хареса, че е разказала историята с хумор. Аз, самата, имам приятелки, които се разболяха от рак. Баща ми също беше болен от рак. Той не спря да се шегува до последно. Убиваше ни с черния си хумор и ни внушаваше през цялото време да не униваме, както и да помним, че независимо от това какво ни се случва, трябва да продължаваме напред.

Помислих си, че тази трудна тема може да е голямо предизвикателство за мен и затова се заех с нея. Исках хем да разсмея зрителите, хем да ги накарам да съчувстват на героинята ми, която въобще не е светица. Тя е приятелката, която ще ти навлече неприятности. За мен това е историята на един живот, който се обърква много трагично. И това ме привлече.


Катрин Хардуик; Agencia Febre / Festival do Rio

Беше ли ви ясно от самото начало, че именно Тони Колет и Дрю Баримор искате да видите в ролите на двете приятелки?

Не. Знаех, че Тони Колет вече е чела и харесала сценария още преди аз да се присъединя към проекта. Гледала съм я и във филм и в телевизионни сериали и знаех, че може да направи всичко. Винаги е много автентична, независимо дали играе с хумор, или е шизофреничка или пък е в драма. Героинята трябваше да ни се покаже първо егоистична, преуспяла, бляскава, а после да се срине. Знаех, че Тони ще премине през това без страх.

Дрю Баримор харесвам откакто я гледах в „Извънземното”. Възхищавам й се заради всичко, което е преживяла – като дете на самотна майка през лудата си и неконтролируема младост. Но се превърна в много интересна жена. Освен, че е актриса, има няколко свои бизнеспроекта, написа книга, въобще е забележителна личност. Открила е своята сила. За мен беше идеална за най-добрата приятелка – стабилна, забавна и уравновесена. Двете си пасват много добре. И са адски забавни. Страхотно импровизират.

В такъв случай какво внесоха лично от себе си в ролите си?

Мисля, че във филма си личи. Има няколко момента в отделни сцени, които са абсолютни импровизации. Двете влязоха в образите си и започнаха да се шегуват една с друга и аз оставих доста реплики „извън сценария” в окончателната версия, защото за мен те бяха съвсем на място и естествени. Тони, например, е абсолютно луда. И двете влязоха в проекта със сърце и душа. Имаха и естествено разбиране за случващото се във филма, защото и те познават хора, преживели или страдали от рак.


Кристофър Саймън и Катрин Хардуик; Agencia Febre / Festival do Rio

Мъжките образи – и трите по-централни, ми бяха симпатични, но ми се стори, че са като негатив на типичните холивудски филми, в които жените обикновено са „съпругата на главния герой”, „любовницата” и т.н. Това нарочно ли е така?

Разбирам какво имате предвид, но не, не е нарочно. Всъщност, беше ясно, че жените са водещите персонажи, но смятахме, че е много важно да покажем цялото семейство – майката на героинята, съпруга й, любовника, децата й. Изключително съм поласкана, че в тези три роли имаме трима страхотни, уникални актьори, които са и уникални личности. И ми харесва как те са представени във филма. Във филмите обикновено виждаме колко добре се справят мъжете, когато дъщеря им е отвлечена, например и те, без страх, убиват всички злодеи. Браво, значи мъжете знаят как да убиват. Има и филми, в които героите са на по 40, а все още се държат като тийнейджъри. Но нашите герои са си съвсем истински личности и това ми хареса. Хареса ми как показват образа на семейния мъж, например, който обича жена си, но е безпомощен. Не може да е героят, който разрешава всичките й проблеми.

Може да организира парти с най-добри намерения, но както видяхме, не това искаше героинята.

Не, то се провали с гръм и трясък, защото мъжът просто не знае какво иска жена му.

И тримата актьори са симпатични, готини и хващат окото. Хареса ми, че сте ги подбрали и по този принцип.

Да, те са като дъвка за очите, нали? (смее се) Доминик Купър, който играе ролята на съпруга на героинята на Тони Колет, когото не познавах до момента, е страхотен, направо невероятен. Изключителен професионалист. А Тайсън Ритър, който играе любовника, свири и в групата „Ол америкън риджектс”. Той написа песен, вдъхновен от историята. Включихме я във филма, а заснехме и клип. Пади Консидийн, който пък беше мъжът на героинята на Дрю Баримор, е не само актьор, но и режисьор и също музикант. Всички те не са просто случайни лица, а завършени творци.

Тази година темата за сексизма в Холивуд е много наболяла. Какво се промени по отношение на равнопоставеността между половете откакто вие дебютирахте като режисьор до днес?

За съжаление, бройката на жени режисьорки в Холивуд не се е увеличила. В киноиндустрията жените са 4%, а в телевизията – 16%, което е ужасно, защото иначе от цялото население на страната сме 50%, нали така!? Много ми се иска да можех да кажа, че откакто направих „Тринайсет” преди 12 години нещата са се променили, но не са.

Как можем да ги променим? В момента много се говори по въпроса и това е страхотно. Надявам се, че това е годината, в която ще можем да задействаме промяната реално. Всеки продуцент може да поеме отговорност като каже: „За всеки филм на режисьор, който подкрепям, се наемам да подкрепя и по един на режисьорка.” Единственият начин да се балансират нещата, е ако ги направим 50-50.

Много би ми се искало да гледам най-различни филми и подкрепям не само борбата за равнопоставеност на жените, но и на гей режисьорите, или на малцинствата. Когато ходя на кино, не ме интересуват филми, създадени само по ключовите думи „бял” и „мъж”. Жените сред публиката могат да ни подкрепят като си купуват повече билети за филмите на жени режисьорки. И вие, като журналисти, също можете да помогнете, като пишете по въпроса, защото студията вече няма да могат да игнорират проблема. Опитвам се да мисля положително за промяната и я очаквам!