Ромен Дюрис: Подходих към героя стъпка по стъпка. За да се подсигуря откъм факти, отидох първо в Лувъра да разгледам картини от 17. век. После отидох в Комеди Франсез. В сърцето на храма на драматичното изкуство върху мен се стовари тежестта на образа, който сме дали на този човек, и почти ме смаза. До тогава опитвах да не се впечатлявам от митичните мащаби на персонажа, но почти се уплаших да играя. Зададох си поредица въпроси: какво е означавало по онова време да си драматичен актьор? Как да изживея изкуството му? Какъв би бил той днес? Дали би бил изкушен от киното, защото този гений живеел адекватно на времето си. И накрая препрочетох няколко пиеси. Освободи ме сцената на театъра. Там, на рампата, се усеща нещо много лично и интимността, която се създава със залата, ме успокои относно свободата да го интерпретирам.
Как се спряхте на персонажа на Молиер – актьора, както го представя филмът?
Р.Д.: Лоран Тирар дълго се колеба по един важен въпрос: трябва или не да си позволяваме волности с епохата? Лично аз мислех, че е нужно да се спра на стила на 17. век и исках да интерпретирам персонажа реалистично. Може би защото ставаше дума за Жан-Батист Поклен и за исторически филм, но спрямо другите ми филми работих много повече и това ми хареса. Много работих по сцените на трагедията: научих се да декламирам, да рецитирам, упражнявах се със специалист. Дори учих калиграфия. Един час на ден упражнявах писането с перо и това ме пренасяше някъде другаде. Малко по малко навлязох в героя до такава степен, че започнах да употребявам някои думи и дикцията в ежедневието си! Идеята за модерността също ме доближи до Молиер: той бе от своето време толкова, колкото аз съм от моето. Лоран Тирар е нарисувал сложен човешки образ, в когото врят желанията, амбициите и съмненията. Това е артист, изправен пред творбата си и човек, изправен срещу себе си. Обичал е дори и тези, на които се е подигравал, и това допринася, според мен, за уникални тон на неговите пиеси. За него са били важни ситуацията, животът, нашите грешки. Чрез тази крехкост се почувствах близък до героя. Но да се интерпретира човек, който е бил толкова на “ти” с комедията, е истинско предизвикателство.
Как се роди идеята за този филм? Има ли някакво особено предпочитание към Молиер?
Лоран Тирар: Не! Не е като да ме е занимавал отдавна. Може би и това ми позволи да имам един свеж и нов поглед към живота му. Искаше ми се да организирам една въображаема среща между автора и персонажите му. Четейки биографиите, попаднахме на пасажа, който говори за изчезването на Молиер. Искахме да се възползваме от тази дупка в живота на Молиер, повече или по-малко голяма и истинска, според историците, за да съставим една измислица, в която Молиер среща персонажите си.
Каква работа сте извършили по биографиите на Молиер?
Л.Т.: Биографиите, които ни интересуваха, бяха по-неофициалните, като тази на Булгаков. Другите ни се сториха малко студени, по-фактологични. Те затваряха вратите за въображението.
Грегоар Виньерон: Това, което ни порази, бе неговият характер, личността, която се обрисува в течение на четенето. Пред очите ни Молиер бе изтупан от прахта. Той се появяваше като един жив, невероятен, предприемчив персонаж. Истински герой, от тези, които обичаме – едновременно силен и слаб, храбър и страхлив, пълен с недостатъци, характеристичен.
Л.Т.: Така човечността на героя много ни проговори, особено личната му драма – да притежава такъв талант, който не разпознава в началото (на актьор) и да има желание за друг талант (на трагик), за който не е бил създаден. Тази фрустрация му позволява да черпи от дълбочината на трагедията, която въвежда в комедията си.
