Любопитно за филма „Нани 24.11.2007, 12:00 | синефиш.бг
Филмът е създаден по литературния сатиричен бестселър "The Nanny Diaries" от 2002 г., написан от Ема Маклафлин и Никола Краус, прекарали заедно общо 8 години като детегледачки в Манхатън при над тридесет семейства.
Правата за филмиране на книгата са закупени веднага от продуцента Ричард Гладстейн („Пътят към Невърленд", „Правилата на дома") и неговия партньор Гари Бинкоу от Miramax.
След като Гладстейн и Бинкоу гледат „AMERICAN SPLENDOR" на Шари Спрингър Берман и Робърт Пулчини, остават така очаровани, че решават да им възложат не само написването на сценария, но и режисирането на филма.
Шари Спрингър Берман също е работила като домашна помощничка (макар и в семейство без деца) след завършването на колеж.
В книгата на Маклафлин и Краус името на главната героиня е Нани, а Спрингър Берман и Пулчини го променят на Ани. „Искахме тя да изгуби името и самоличността си, когато започне работа за семейство X", казва Спрингър Берман.
В няколко епизода от филма Ани не само лети с чадър като Мери Попинс, но и звучи основната музикална тема от филма с Джули Андрюс. Телефонът на Ани също звъни с музиката от „Мери Попинс”.
По време на снимачния период 7-годишният Николас Рийз Арт и Скарлет Йохансон станали неразделни дори когато камерата не работи – точно като героите, които играят във филма, между тях възникват истински чувства.
В сцената с плажното парти в Нантъкет книгата, която бабата чете край брега, е "Дяволът носи „Прада" от Лорън Уайзбъргър.
