Най-шантавите постери на 2016 г. 20.12.2016, 09:55 | синефиш.бг
Постерите са странно нещо. Те са важна част от представянето на даден филм, но много често ние не ги забелязваме. Понякога те могат да ни кажат нещо за филма, което не сме разбрали може би, закодирано в композицията или цветовата гама на изображението. Върху повечето от постерите няма какво да разсъждаваме, но сякаш тази година би рекорда по най-странни и загадъчни кино плакати. Нека да видим най-шантавите от тях.
Стар Трек: Отвъд
Може би това е най-съблазнителният и оптимистичен плакат на годината. Предразполагащите цветове и разбалансираното заглавие предполагат, че нещо дръзко ще се случи във филма…Е, не беше съвсем така…
Омарът
Големите ръце на Колин Фарел, приличащи всъщност на крайници на омар, и едва различимите кичури коса на прегърналата го невидима жена не казват директно на зрителя : “Това ще да е мрачна научна фантастика, с елементи на романтична комедия…“
The Forest
Прекрасните устни на Натали Дормер за закрити от дървета и примки, сякаш да запушат зловещото ехо от страховита японска гробница на открито.
Дивергенти 3: Предани
Постерът всъщност няма нищо общо със сюжета на филма, все едно някой дизайнер го е направил в свободното си време, защото клиентът му е дал твърде неясни указания какво да представлява, и затова той е взел оттук- оттам няколко идеи. Иначе със сигурност е ефектен.
Кралицата на Катве
Постерът е странно композирана снимка на главната актриса в този филм. На главата ѝ има царска корона, която по-скоро прилича на детска играчка. Когато се вгледаш и видиш как фигурите за шах всъщност изникват от скалпа ѝ, се досещаш, че май от играчката ще стане плачка.
Cemetery of Splendor
Добра година за плакатите, които ситуират панела с надписите на филма отгоре, не по стандартния начин. Като надгробна плоча в гробище, този постер се фокусира върху това, което лежи отдолу, под нас, в преизподнята. А оплитащите се зелени листа сякаш ни придърпват към темата за задгробния живот, за каквото всъщност става дума във филма.
Отряд самоубийци
Странен е този плакат, но е сполучлив. Какофония от неонови цветове, графити и черни подцветки, за да изпъкнат образите от филма, за сметка на многото надписи, в които в крайна сметка никой не се заглежда.
Synchronicity
Този постер е така красив по космически и артистичен по човешки, че веднага си казваш, че той репрезентира нискобюджетен, но качествен проект.
They’re Watching
Нещица от живата природа са подредени уж случайно така, че да оформят нещо по-голяма и по-впечатляващо, за да се получи някаква цялостна концепция. До тук нищо новаторско. Но комбинацията от гравирана гъста кръв върху бетонената земя придава смразяващо усещане и на плаката, и на филма.
Lo and Behold: Reveries of the Connected World
Очевидно това е плака, който е просто визуална репрезентация на това какво се случва в главата на Вернер Херцог. Някъде там може да намерите отдавна загубеното зарядно за телефона ви.
The Purge: Election Year
Въпреки че се развиват в далечното бъдеще, всички филми от тази хорър научно-фантастична поредица много точно успяват да отразят духа и нагласите на нашето си време. Тази година плакатът на третата част ни въздейства освен с екипировката за бунт, най-вече с комбинацията на цветовете – болезнено червено, бяло и кървящо синьо..
Moonlight
Това е филм за израстването. Последният такъв успешен, на където се е запътил и „Moonlight“ беше, „Юношество“. Ако съдим само по плакатите, този трябва да е още по-награждаван през идващия сезон на рекапитулация на най-добрите филми на годината.
Неоновият демон
Ако се премахнат имената на хората, които са направили този филм, плакатът по-скоро ще подхожда за корицата на някое шикозно и претенциозно модно списание.
Пазители на Галактиката vol. 2
От Марвел са подходили доста нетрадиционно с този постер. Той е съвсем в духа и естетиката на корица на рок албум, и то излязъл на касета, през осемдесетте. Надяваме се и саундтрака да му е толкова добър. А, да, и филма, и филма…
Саламена фиеста
Добри плакати стават и от кренвирши. Този конкретно си виси волю-неволю в някакво неидентифицирано жълто-бяло пространство. Толкова е нестандартен, че е твърде вероятно да се хареса дори и на Бергман.
„45 години” („45 Years”) на Андрю Хей и „Макбет” („Macbeth”) на Джъстин Кързъл го следват с по шест, като се радват на оценка за актьорските постижения в тях – първия за играта на Шарлот Рамплинг и Том Кортни, а втория – за Марийон Котияр и Майкъл Фасбендър.
Документалният „Ейми” („Amy”) на Азиф Кападия се сдоби с пет номинации, както и историческата драма на Джон Краули „Бруклин” („Brooklyn”).
Кейт Уинслет ще бъде почетена с наградата Варайъти за привличане на световната публика към британската филмова индустрия. Наградите ще бъдат раздадени на 6 декември.
Първи трейлър на „Омарът” 03.09.2015, 03:49 | синефиш.бг
Тази година Йоргос Лантимус дебютира с филм на английски език в Кан – „Омарът” („The Lobster”), но фестивалната публика добре помни гръцките му заглавия „Кучешки зъби” и „Алпи”.
„Омарът” разказва странната история на самотници, които се изпращат в хотел за срок от 45 дни. Ако в това време не успеят да си намерят партньор, биват превръщани в животно по избор.
От първия му трейлър можем да добием представа, че става дума за странна комедия, която е едновременно трогателна и много забавна. В главните роли са Колин Фарел, Рейчъл Уайз, Бен Уишоу, Джон С. Райли, Оливия Коулман, Леа Сейду и др.
Приключи 68-то издание на филмовия фестивал в Кан. Воденото от Итън Коен и Джоел Коен тазгодишно жури разкри имената на победителите и с награди бяха удостоени заглавия от Мексико, Съединенете щати, Гърция, Франция, Китай, Тайван и Унгария.
Режисираната от Жак Одиар криминална лента "Dheepan" получи най-високото отличие на фестивала, "Златната палма", а звездата от "Кошмари на Елм Стийт" и "Мъжете, които мразеха жените" Руни Мара бе наградена за изпълнението си в драмата на Тод Хейнс "Керъл" ("Carol").
Голямата награда на фестивала (Grand Prize) беше присъдена на драматичната лента за Холокоста "Синът на Саул" ("Son of Saul"), а победител в категорията "Най-добър режисьор" се оказа китаеца Ху Ксияо-Ксиен.
Ето и списъкът с победителите:
Златна палма - "Dheepan" (режисьор Жак Одиар)
Голямата награда на фестивала (Grand Prize) - "Синът на Саул" (режисьор Ласло Немес)
Най-добър режисьор- Ху Ксияо-Ксиен ("The Assassin" - "Убиецът")
Най-добър актьор - Винсент Линдон ("The Measure of a Man")
Най-добра актриса - Руни Мара ("Керъл")
Най-добър сценарий - Мишел Франко ("Chronic")
Награда "Camera d'Or" за късометражен филм - "Waves '98" ("Вълни '98); режисьор Ели Дагър
Награда на журито - "Омарът" ("The Lobster"); режисьор Йоргос Лантимос
Колин Фарел не иска да има приятелка 21.05.2015, 08:18 | синефиш.бг
В последния си филм – „Омарът” („The Lobster”) Колин Фарел е в ролята на мъж, който би направил всичко, само и само да запази връзката си. В реалността обаче актьорът се чувства добре като ерген.
38-годишният ирландец рекламира филма на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, включен в конкурсната програма на Кан и споделя: „Имал съм връзки с жени, които са нямали нищо общо с киното, но заради тази глупава обсесия по знаменитостите са попадали във фокуса на общественото внимание заради мен.
Мразя това, както и го мразех, че се случва с всички тях. Това е едно от нещата, заради които не искам да се обвързвам. Освен това, особено след приключването на някоя връзка, за човек е добре да остане поне за малко сам.”В последния си филм – „Омарът” („The Lobster”) Колин Фарел е в ролята на мъж, който би направил всичко, само и само да запази връзката си. В реалността обаче актьорът се чувства добре като ерген.